Решение № 6426 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2021 г.

Решение № 6426 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2021 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на И. А. и Р. А. против решение № 3648 от 7.07.2020 г., постановено по адм. д. № 7583/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответницата – А. К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата – И. С. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на И. А. с искане за прогласяване на нищожността на заповед № 18 – 5232/22.05.2019 г. на началника на СГКК гр. София, с която, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР, е одобрено изменението на КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на началника на АГКК, в частта, с която е допуснато изменение на границата на ПИ с идентификатор 68134.1007.336 и сграда с идентификатор 68134.1007.336. 1. За да постанови този резултат съдът констатира, че със заповедта, в обжалваната й част е допуснато изменение на КК, като границата между ПИ с идентификатори 68134.1007.336 и 68134.1007.335, която е минавала по стената на съществуващата в ПИ с идентификатори 68134.1007.336, сграда е преместена и минава през сграда с идентификатор 68134.1007.336. 1, с което е намалена и площта на имота. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, както и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност на административния акт. Съдът излага съображения, че за да е налице нищожност на заповедта поради противоречието й с материалния закон следва актът да е лишен изцяло от законово основание или да е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма, като приема, че в случая такива нарушения не са налице. Незаконосъобразен е изводът на съда, че не е налице материална незаконосъобразност на оспорената заповед, която да обоснове нищожност на същата. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен и безспорен начин е установено, че с одобреното изменение на КК границата между ПИ с идентификатори 68134.1007.336 и 68134.1007.335 се измества на север, като преди това е минавала по южната част на сградата, а сега минава през нея. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). В случая сграда с идентификатор 68134.1007.336. 1, която е самостоятелен обект на кадастралната карта, не е нанесена съобразно действителното фактическо състояние, а през нея минава имотната граница между ПИ с идентификатори 68134.1007.336 и 68134.1007.335, с което се намалява и площта й. Заснемането в кадастралната карта следва да се извърши според очертанието на сградата така, както е определено според контурите на надземния й етаж. С одобреното изменение на кадастралната карта се променя границата между двата имота, което засяга нанесената и заснета като самостоятелен обект сграда с идентификатор 68134.1007.336. 1, като границата минава през сградата, което е недопустимо. Следователно заповедта в оспорената й част е издадена при липса на законово основание за постановяването й, което обосновава нейната нищожност. Ето защо като достига до обратния извод първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което заповедта, в оспорената й част, да се прогласи за нищожна. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София да заплати на И. А. сумата 380 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 80 лв. заплатени държавни такси и 300 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице, а на Р. А. да заплати сумата 70 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,