Решение № 10438 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6825/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби подадени от А. А. М., първата по време е подадена чрез процесуален представител, назначен по реда на ЗПП адв. Р.Георгиев, а втората по време депозирана чрез упълномещ адв. Д. Пеева и двете жалби са насочени срещу решение 4441/30.04.2025г., постановено по адм. дело 344/2025г. на Администартивен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1035 от 28.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказан на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т. 4 от ЗУБ статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационните жалби се излагат по същество оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника си юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя писмено заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на А. А. М., гражданин на Сирия, портив решение 1035/28.01.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този правен резултат, административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Административния съд след като е съобразил бежанската история на чужденеца и разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ е приел, че чужденецът не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ, тъй като същия е напуснал Сирия по собствена воля и не по причини изрично посочени в чл.8 от ЗУБ. Чужденецът не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната си на произход. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан или преследван по етнически или религиозни причини. Съдържащите се в справките на ДАБ данни не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на административния акт, така и към момента на постановяване на решението да съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по реда на чл.8 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от чужденеца, а и не се установява в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито са предвиждат в т.1 и т. 2 от чл.9, ал.1 от ЗУБ. Съдът е установил, че не са налице и предпоставките предвидени в чл.9, ал.1 т. 3 от ЗУБ, разгледани в светлината на решение от 17 февруари 2009г. на Съда на ЕС по дело С-465/07, тъй като съобразно заявеното в бежанската история, както и останалите данни и доказателства, не водят до извода, че към настоящ момент на цялата територия на Сирия е налице ситуация, пораждаща сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещия закрила, върнат в Сирия, поради самия факт на присъствието си се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административния съд с оглед актуалната обстановка в Сирия, е приел за ирелевантен фактът, че първата съпруга на чужденеца и едното от децата му са загинали вследствие на военни действия, тъй като този инцидент се е случил през 2016г., когато ситуацията със сигурностнна в Сирия е била различна от тази към настоящ момент. Обстановката сега е значително по-спокойна и не може да се приеме, че е еналице безогледно насилие. Решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А.М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността им към определена социална група. Заявителя не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 08.10.2024 г., А.М. е заявил пред интервюиращ орган, че е роден в гр. Табка, област Ракка, където е живял до 2016г., а след това е живял в [населено място]. Напуснал Сирия нелегално за Турция на 02.08.2024г, след което е останал там до 14.08.2024г. и е преминал в България нелегално. Същия е заявил, че е женен и има едно дете, а от предходен брак има две деца. Първата съпруга на чужденеца и една от децата му са загинали. В бежанската си история твърди, че не е бил арестуван и осъжданв държавата си на произход, не е имал проблеми относно религията и с това, че е [заличен текст], не е имал проблеми с официалните власт в Сирия, не е членувал в политическа партия, организация или общност, секта. Не са отправяни лично към него заплахи и не му е окозвано насилие. Причините поради които е напуснал Сирия, чуждия гражданин обосновава с лошата икономическа обстановка, военните действия и опасения, че ще бъде взет запас, а не иска да участва във войната. Заявил е , че в [населено място] няма сражения, но има кражби. Твърди, че не би се завърнал в Сирия, защото се живее трудно без храна и при липсата на условия. В Сирия са останали съпругата и децата му, както и баща му и трима братя. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на кандидата пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за опасения от преследване. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че липсват материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут.По отношение на съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Още повече, че според твърдението на чужденеца е получил призовка за запас през 2014г., а е напуснал Сирия след 10 години. Пред настоящата инстанция е представена справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно характера и особеностите на военната служба при новото правителство и по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба е видно, че през м. януари 2025г. бунтовническите военни командири назначават Ахмед ал Шараа за президент за преходния период, отменя конституцията от ерата на Башар Асад, приета и действаща от 2012г. и разпускат парламента, армията и службите за сигурност на бившия режим. През февруари 2025г., президента на временото правителство е премахнал задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволното набиране на войници. В началото на юни 2025г. сирийските военни представители заявяват, че министерството на отбраната е набрало 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия. Правилно Административен съд - Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив- изрично е посочил, че не бил жертва на насилие. Твърдението, че първата му съпруга и едното му дете са загинали вследствие на военни действия през 2016г., правилно е прието от съда за ирелевантно, тъй като ситуацията в Сирия към днешна дата е различна от тази през 2016г. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 21.07.2025 г. и от 30.09.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същите, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение