Решение № 3565 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1443/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, подадена чрез процесуалния представител юрк. Ганева, срещу Решение № 3505 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 926/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № 1061 от 03.04.2024 г. на заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – „Болеро“ ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложена по делото писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. Стойков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „Болеро“ ЕООД срещу заповед № 1061 от 03.04.2024 г. на заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територия /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител и собственик, да премахне незаконен строеж „Преустройство и приобщаване на офис 1, офис 2, офис 7, общо помещение за велосипеди и колички и на част от коридор /обща част/“, находящ се на първи етаж в блок 101 в ж. к. „Изгрев“, гр. Бургас, съставляващ сграда с идентификатор 07079.501.196.11 в УПИ V-196, кв. 24 по плана на ж. к. „Изгрев“, гр. Бургас. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган и при спазване на процедурата, регламентира в ЗУТ, но в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че описаният от административния орган строеж не съответства на реалния строеж на място, като това се дължи на обстоятелството, че административният орган при описание на строежа, който подлежи на премахване, въобще не е посочил приобщаването на офис 3 към останалите офиси, чиято площ се присъединява към офис 1. Прието е от съда също така, че от събраните доказателства се установява, че реалният строеж е с по-голяма площ от посочената в заповедта и в него са включени и други обекти, които по първоначалния проект са били обособени като самостоятелни, поради и което на практика строеж като описания в заповедта липсва в действителност. Според съда това от своя страна означава, че оспореният административен акт е издаден при неизясняване на всички относими факти, тъй като описанието на строежа в заповедта е идентично с описанието на строежа в констативния акт, т. е. в цялата административна преписка строежът е описа така, както органът го е описал в обжалваната заповед. Административният съд приема също така, че административният орган не е обсъдил и констатираният със съдебно-техническата експертиза факт, че след преустройството няма промяна в площта на общите части, защото въпреки приобщаването на предвиденото по проект помещение за велосипеди и колички и на част от коридор към преустройството на офис 1, е била отделена друга площ, в която да се обособи помещение за велосипеди и колички, която според вещото лице е с малко над 1 кв. м по-голяма от площта на старото помещение със същото предназначение, а освен това са отделени 5.3 кв. м, които са придадени към пространството пред асансьора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, в съответствие с предоставени правомощия със заповед № 3841/13.11.2023 г. на кмета на Община Бургас, както и при спазване на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедура. Правилен и е решаващият извод на административния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото по делото се установява от приетата съдебно-техническа експертиза строеж, различен от строежа, описан в административната преписка и оспорения акт. В процесния случай предмет на премахване с оспорена заповед е незаконен строеж, който е описан както в заповедта, така и в констативен акт № И-5/12.09.2023 г., като „преустройство и приобщаване на офис 1, офис 2, офис 7, общо помещение за велосипеди и колички и на част от коридор /обща част/“ в сграда с идентификатор 07079.501.196.11 /блок 101/, извършено чрез премахване и изграждане на зидове, промяна на ВиК и Ел инсталации, при което част от коридора /с приблизителна площ около 5.3 кв. м./, общото помещение за велосипеди и колички /с площ от 8.8 кв. м./, офис 2 / с площ от 61 кв. м./ и офис 7 /с площ от 91.65 кв. м./ са приобщени към офис 1 /с площ от 199.7 кв. м./ и помещението в офис 1 се прекомфигурира и се обособява вътрешен коридор, като по този площта му се увеличава на приблизително 366.45 кв. м. Видно от заключението на вещото лице по приета съдебно-техническа експертиза, при съпоставяне на изпълнения на място строеж с този, описан в процесната заповед, се констатират следните несъответствия: 1. в заповедта не се посочва, че извършеното преустройство засяга и офис 3, като площ възлизаща на 14.1 кв. м. и намираща се в непосредствена близост до коридора на етажа е отделена от този офис и е обособена за общо ползване, в това число за помещение за съхранение на велосипеди и колички, и за уширяване на пространството пред асансьора, като част от общия коридор; 2. останалата част от офис 3 с площ от 47.07 кв. м. се приобщава към обединения офис чрез пробиване на отвор за врата в общата преградна стена между офис 2 и офис 3, поради и което общата площ на обединения офис възлиза на 413.52 кв. м., а не на посочените в заповедта 366.45 кв. м.; 3. направеното преустройство не води до промяна в квадратурата на общите части на етажа. Така констатираното от вещото лице при извършения оглед на място безспорно сочи не само на несъответствие с описания по размери и конфигурация строеж в оспорената заповед, но и установява при извършеното преустройство и приобщаването на още един офис, който е извън разпореденото за премахване с оспорената заповед. Така установеното по делото опровергава мотивировката на административния орган и даденото от него описание на незаконния строеж, поради и което съдът обосновано и правилно е приел, че са налице допуснати неточности в описанието на строежа в заповедта, съставляващи съществено нарушение на формата на акта. Установяването наличието на строеж, различен от строежа, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, прави същата незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК и при неизясненост на релевантните факти, представляващо съществено нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, обратно на твърдяното от касатора в касационната жалба. В тази връзка следва да се има предвид също така, че от страна на касатора не са представени безспорни доказателства за наличието на друг незаконен строеж, извършен след издаване на оспорената заповед, включително не се представя пред настоящата съдебна инстанция и посочения като приложение към жалбата констативен протокол № И-35/24.10.2024 г. При издаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, освен липсата на строителни книжа за проверявания строеж, следва да установи вида, местонахождението и всички останали признаци, позволяващи неговата индивидуализация, тъй като точното описание на незаконния строеж пряко влияе на законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването му. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на посочените факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила. Конкретният строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено, доколкото както в оспорената заповед, така и в констативен акт № И-5/12.09.2023 г., е описан строеж, различен от установения на място от вещото лице. Констатираната липса на безпротиворечиво индивидуализиран строеж е пречка за пораждане на целените със заповедта последици, доколкото такава заповед не би могла да се приеме за годно изпълнително основание. При тези установявания по делото настоящата съдебна инстанция намира, че административният орган е издавал акта си и без да установи всички факти и обстоятелства от съществено значение за случая, с което е допуснато нарушение и на правилото на чл. 35 от АПК. Наличието на съществено разминаване между описаното в оспорената заповед и фактическото положение от своя страна препятства възможността да се извърши преценка за законността, респ. търпимостта на строежа, доколкото неговите параметри, вид и предназначение не са изяснени. Поради изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон, а изводите на административния съд в този смисъл са направени в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда. Неоснователно се явява направеното в касационната жалба възражение за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неконституирането по делото като заинтересовани страни на основание чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК и на останалите съсобственици и/или носители на вещни права в сградата в режим на етажна собственост, в която е извършено незаконното строителство. Това е така, тъй като в административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето или лицата, адресат или адресати на акта, съгласно разпоредителната част на заповедта. Административният акт не засяга неблагоприятно други лица, поради което липсват основания за конституиране на заинтересовани страни и в съдебния процес. Съсобствениците на имота, в който е изграден незаконният стоеж, предмет на заповедта за премахване, също не са засегнати, тъй като не са адресати на заповедта и за тях административният акт не поражда права и не създава задължения. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Бургас е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено по банков път адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 350 евро, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие от 18.03.2026 г. и платежно нареждане от 18.03.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,