Решение № 13597 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) - Митница София (ТДМ София) при Агенция "Митници", чрез гл. юрк. С. Алексиев, срещу Решение 1311 от 28.02.2024 г., постановено по адм. д. 7617 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г., изменено с определение 6400 от 27.05.2024 г. по същото дело, в частта за разноските, с което по жалбата на Г. Ц. Н. е отменено Решение с рег. РЗМ-5800-1181/32-456936 от 30.06.2023 г., издадено от директора на ТДМ - София при Агенция Митници. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 като митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от Митническия кодекс на Съюза /МКС/. Поддържа становището, че са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и не били налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи. Намира за законосъобразно приетото прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Касаторът иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът - Г. Ц. Н., чрез адв. Г. Горанов, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение с рег. РЗМ-5800-1181/32-456936 от 30.06.2023 г., издадено от директора на ТДМ - София при АМ. С оспореното решение, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 ("Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447") е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG005807088411R3/21.12.2020 г. - лек автомобил - катастрофирал марка: Мерцедес мод: GL350 BLUETEC 4MATIC, шаси 4JGDF2EE7EA376000, държава на износ САЩ, в размер на 32 017 лв. и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 5459,91 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът е приел, че Г. Ц. Н. с митническа декларация с MRN 20BG005807088411R3/21.12.2020 г. е декларирал при режим допускане за свободно обращение посочения по-горе употребяван пътнически автомобил, марка: Мерцедес мод: GL350 с митническа стойност в размер на 14954.77 лв. при цена на стоката 7000 USD, определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 съгласно фактура издаден от P. D Gougov MD I., 18343 S. E. Lane, S. D., CA, 92128. Към декларацията лицето е представило търговска фактура за покупка на автомобила, регистрационен талон Q3720091012, фактура за транспортни разходи, декларация за външен транзит на Общността Т1 - 20BG00200220239770 от 16.12.2020 г. и търговска товарителница IMPL/4140/11/20/L1 от 08.12.2020 г. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което са определени нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съответно, допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, служба "Митници и гранична охрана на САЩ" съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации. Съгласно писмо с вх. 32-359976/24.10.2022 г. в ЦМУ, чрез аташе на служба "Митници и гранична охрана" на САЩ и приложената към него Електронна информация за износ (Electronic Export Information - EEI), е установено, че декларираната при експорт от САЩ стойност за процесния употребяван автомобил е в размер на 19428,00 USD. Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от вносителя. С писмо 32-89918/08.03.2023 г. вносителят отговорил, че автомобилът бил заплатен на място в САЩ, за което изпраща копие на договор. Представил е самолетни билети и касов бон за 7000 USD от 29.09.2020 г. С оглед на горното митническият орган е разгледал представените документи към МД, като констатирал, че продавачът и износителят на пътническия автомобил са различни в информацията, получена от Американската служба Митници и гранична защита; в придружаващите митническата декларация документи липсват такива за извършено плащане към продавача на стоката; липсва информация относно място на сделката и условия на доставката. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 32 017 лева на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 букви от а) до г) от Регламента е изключено от митническия орган, поради липсата на "идентични стоки" /по буква а)/, данни за техническото състояние на автомобила /по буква б)/ база данни за единична цена /по буква в)/, както и на информация, предоставена от вносителя за себестойността на автомобила от производителя /по буква г)/. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Посочил е материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел, че митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Административният съд формирал извод, че в оспореното решение основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация. Доколкото съдът приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките (виж решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). По дефиниция на чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Необоснован е изводът на първостепенния съд, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/ 2015/2447. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Съгласно представените документи от вносителя, а именно: търговска фактура за покупка на автомобила, регистрационен талон Q3720091012, фактура за транспортни разходи, декларация за външен транзит на Общността Т1 - 20BG00200220239770 от 16.12.2020 г., търговска товарителница IMPL/4140/11/20/L1 от 08.12.2020 г., самолетни билети и касов бон за 7000 USD от 29.09.2020 г. митническия орган е констатирал, че продавачът и износителят на пътническия автомобил са различни в информацията, получена от Американската служба Митници и гранична защита; в придружаващите митническата декларация документи липсват такива за извършено плащане към продавача на стоката; липсва информация относно място на сделката и условия на доставката. Поради това и предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Действително писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с електронната информация за износа (еквивалента в САЩ на декларацията за износ в ЕС), която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Цената, декларирана в декларацията за износ, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. При издаването на оспорения акт е приложен методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност на процесната стока по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от посочения регламент е направена справка с системата МИСЗА, като липсват данни на стоки с посочените характеристики, без обсъждане, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 г. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било "налични данни" за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, за правилни и законосъобразни изводите на АССГ, че митническите органи неправилно са пристъпили към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса, което обуславя незаконосъобразност на издадения административен акт. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 780 лв. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерността на този размер на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид осъществената от страната процесуална защита. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение