Решение № 5137 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2015 г.

Решение № 5137 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. Б. Е.-В. Б." ЕООД, срещу решение № 2720 от 11.12.2014 г., постановено по адм. д. № 560 по описа за 2014 г. на Административен съд град П. /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната част с присъждане на направените разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП гр. П., чрез пълномощника си юрк. Ц. Дамянова излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС дадени в отменително решение № 2280 от 18.02.2014 г., постановено по адм. дело № 5654/2013 г. по описа на ВАС, VIII о., с което е отменено Решение № 540 от 8.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2412/2012 г. по описа на Административен съд - П., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С обжалваното решение АС е отхвърлил жалбата на "ЕС БИ ЕН - В. Б." ЕООД срещу РА № 211200452/6.04.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., ИРМ П., потвърден с Решение № 797/6.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. П., с който на дружеството, е отказано право на данъчен кредит в размер на 19 999,88 лв., ведно със законните лихви в размер на 5 354,85 лв. по фактури с № 243/17.07.2009 г., № 365/9.07.2009 г., № 334/6.07.2009 г. и № 245/20.07.2009 г., издадени от "Еско 79" ЕООД. Предмет на доставките са "СМР". Плащането е извършено в брой, за което са представени фискални бонове. Представени са Договор за строителство от 2.03.2009 г., с който "ЕС БИ ЕН - В. Б." ЕООД възлага, а "Еско 79" ЕООД приема да изпълни строеж на обект "Външен басейн с. В." в т.ч. доставка на необходимите материали и оборудване, СМР; всички дейности, необходими за завършване и приемане на строежа. Стойността е определена на 150 323.01 лв. и включва всички разходи на изпълнителя за изпълнението на поръчката, които се заплащат след представяне на оригинална фактура и акт обр. 19. Представена е количествено-стойностна сметка на обекта на обща стойност 150 323.01 лв. с вкл. ДДС и Протокол обр. 19 с № 1 от 3.07.2009 г. за установяване завършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, който напълно съответства на количествено-стойностната сметка. Доставчикът "Еско 79" ЕООД не е открит при служебна проверка в информационната система на НАП е установено, че е включило фактурите в дневника за продажби и в справката-декларация; има регистрирани трудови договори - 5 общи работници строителство. Въз основа на така установената фактическа обстановка и като се е позовал на заключението на СТЕ, съдът е приел, че общата стойност на предвидените СМР по договор, КСС и протокол обр. 19 - Протокол № 1/3.07.2009 г. е в размер на 150 323,01 лв. с ДДС. П. процесните 4 фактури общата разплатена сума е в размер на 119 999,28 лв. с ДДС. К.-стойностната cметка за възложеното строителство е за изпълнение на груб строеж /без инсталации, хидроизолации, геотекстил/, като на вещото лице не са представени протоколи за конкретни видове СМР, извършени на обекта. Протокол обр. 19 е подписан от двете страни - възложител и изпълнител на 03.07.2009 г., като към него не са приложени документи, съставени от изпълнителя. Приел е, че не е установено изпълнение на СМР - по количество, вид и стойност, идентични на тези, уговорени в договора за изработка между двамата търговци, както и, че именно тези СМР са били фактурирани чрез процесните 4 броя фактури. От заключението на СТЕ съдът е приел, че не се установява, дали на място са изпълнени всички СМР - като вид и обем, уговорени между страните в ККС и за които е подписан Акт обр. 19. Вещото лице е приело, че между залегналите в ККС работи - като вид, количество и цена, и тези отразени в Акт обр. 19, разписан между двамата търговци, е на лице съответствие, но не и че са реално извършени от процесния доставчик. На следващо място в процесните фактури, съдът е приел, че не са индивидуализирани по вид, обем и единична цена фактурираните "СМР", не е отразено за кой обект се отнасят, не е направена връзка с подписания между страните Акт обр. 19, стойностите по фактурите /поотделно и като обща такава/ не съвпадат с тези по Договора, ККС и Акт бр. 19. Датите на тяхното съставяне не съвпадат с датата на Акт бр. 19. На следващо място съдът е приел, че въпреки изричните указания от ДЗЛ не са представени Разрешение за строеж и др. строителни книжа, които са посочени, като проверени в заключението на СТЕ. Не са представени протоколи и актове, съставени по реда на Наредба № 3/03 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Не на последно място съдът е приел, че липсват доказателства доставчика да е разполагал с необходимите материали за изграждането на обекта, като документация за съответствието на вложените материали следва да бъде предадена на възложителя. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е обективират ли процесните фактури с № 243/17.07.2009 г., № 365/9.07.2009 г., № 334/6.07.2009 г. и № 245/20.07.2009 г., издадени от "Еско 79" ЕООД, с предмет "СМР", действително извършени услуги и съдържат ли достатъчно необходима информация, в какъвто смисъл е решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. За установяване на необходимата информация по делото са приети Договор за строителство от 02.03.2009 г., с който "ЕС БИ ЕН - В. Б." ЕООД възлага, а "Еско 79" ЕООД приема да изпълни строеж на обект "Външен басейн с. В." в т.ч. доставка на необходимите материали и оборудване, СМР; всички дейности, необходими за завършване и приемане на строежа. От така договореното се установява, че доставката включва както стоки така и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Стойността на доставката е определена в размер на 150 323.01 лв. Представена е количествено-стойностна сметка /КСС/ на обекта на обща стойност 150 323.01 лв. с вкл. ДДС и Протокол обр. 19 с № 1 от 3.07.2009 г. за установяване завършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, който напълно съответства на количествено-стойностната сметка. Стойността по процесните 4 фактури е в размер на 119 999,28 лв. с ДДС. Действително от заключението на СТЕ се установява, че строежът е изпълнен в груб строеж и са положени инсталации, които са предвидени за закриване в подземната част на съоръжението, като са посочени и видовете СМР които са изпълнени, но относно количествата и стойността на вложените материали не е даден отговор от вещото лице. От една страна е прието в заключението, че са посочени в Протокол обр. 19 с № 1 от 3.07.2009 г., а от друга, че описаните в КСС и в Протокол обр. 19, количества и стойности, не могат да бъдат сравнени с данни от процесните фактури. В тази насока са неоснователни противоречивите доводи в касационната жалба от една страна, че "съдът не е обсъдил, че спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки", а от друга страна, че процесните фактури "сами по себе си също обективират, покриващите се по предмет /процесните СМР/....." При така установеното настоящият състав намира, че от анализа на представените и приети по делото доказателства не може да се установи какви конкретно СМР са фактурирани по отделните фактури, датата на тяхното изпълнение, как е определена стойността им и основанията за фактурирането им. Този извод се налага поради факта, че липсват доказателства относно доставката на необходимите материали, съгласно Договор за строителство от 2.03.2009 г., като процесните фактури не съдържат достатъчно необходима информация, по смисъла на решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. Не може да се установи как е определена единичната стойност на услугите по процесните фактури. Каква част от сумите посочени в Протокол обр. 19 с № 1 от 3.07.2009 г. и КСС, са за доставка на материали и каква част за услуги. Действително съгласно т. 2 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г. не се допуска отказ на право на данъчен кредит за предоставени услуги, само поради факта, че издателя на фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници, без органа по приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, като в тази насока настоящият състав споделя доводите на касатора и относно останалата цитирана практика на СЕС, но в конкретния случай основанието за отказа е липсата на доказателства конкретизиращи вида на услугата и определяне на нейната стойност /л. 7 от РД/. С оглед на изложеното и като е приел, че не са осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, респективно липсва възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение