Решение № 942 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2016 г.

Решение № 942 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. С. Й. срещу решение № 293 от 16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 720/2015 г. на Административен съд - П. (АСП), с което е отхвърлен изцяло предявения от него иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за присъждане на сумата от 5000 лева, ведно с дължимата мораторна лихва съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, считано от датата на причиненото увреждане до окончателното изплащане на сумата, поради извършена дискриминация от администрацията на Затвора в гр. П., състояща се в лишаване на ищеца от достъп до доставка на плодове и зеленчуци чрез затворническата лавка в периода от 01.01.2010 г. до 01.07.2011 г., в който период ищецът е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода, намиращи се други затвори в страната. Касаторът, представляван от адв. А. Узунов, твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - ГДИН, представлявана от юрк. Т. Чолаков и юрк. Ю. Шемширов, оспорват касационната жалба в писмени отговори към касационната жалба, като изцяло подкрепят изложените в съдебното решение изводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна. Според прокурора, от доказателствата по делото не се установява различно третиране на касатора от останалите лишени от свобода по признак, посочен в чл. 4 от ЗЗДискр. По делото не се установявало действие или бездействие на длъжностно лице от затворническата администрация, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо другите, както и не се установяват причинени вреди, изразяващи се във влошаване или застрашаване на здравето на лишения от свобода, в резултат на липса на консумиране на пресни плодове и зеленчуци. Позовавайки се на приложеното по делото писмо с вх. № 5269/02.12.2015 г. прокурорът сочи, че в дневника за молбите на лишените от свобода, както и в дневника за жалби на лишените от свобода към Затвора - П. за периода 01.01.2010 г. - 01.07.2011 г. няма заведени молби, жалби или заявления от лишения от свобода Й. за доставка на плодове и зеленчуци. При тези заключения, прокурорът счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата, е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ предявен от А. С. Й. против ГДИН за извършена дискриминация от администрацията на Затвора в гр. П., състояща се в лишаване на ищеца до достъп за доставка на плодове и зеленчуци чрез затворническата лавка в периода от 01.01.2010 г. до 01.07.2011 г., в който период е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода. В резултат на тази дискриминация са претендирани неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно с дължимата мораторна лихва съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, считано от датата на причиненото увреждане до окончателното изплащане на сумата. За да отхвърли така предявеният иск, АСП е приел, че по делото не е доказано нарушаване на равенството в третирането по отношение на ищеца от страна на затворническата администрация при и по повод достъпа до плодове и зеленчуци в процесния период. Съобразявайки разпоредбата на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр., съдът е приел, че не е доказано твърдението на ищеца, че е бил обект на пряка дискриминация с оглед личното му положение като изтърпяващ наказание в Затвора в П. спрямо лицата, изтърпяващи наказанията си в други затвори в страната, които имат достъп до доставка на плодове и зеленчуци чрез затворническите лавки. За да достигне до този извод, съдът е приел, че в конкретния случай по делото не се установява началника на затвора или друг служител при ГДИН да е разпореждал или налагал ограничения за снабдяването на лишените от свобода с пресни плодове и зеленчуци, които съгласно списъка по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС (ред. преди ДВ. бр. 103 от 2012 г.), утвърден от министъра на правосъдието, са разрешени вещи, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Съдът е приел, че възможност за доставяне на желаните плодове и зеленчуци, лицата изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в Затвора в П., имат не само при получаване на колети и пратки при свиждане с близки и роднини, но и могат да закупуват с лични средства от затворническата лавка, по направена индивидуална заявка. В този ред на мисли, съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че същите не установяват различно третиране на ищеца спрямо останалите лишени от свобода по признак, посочен в чл. 4 от ЗЗДискр. Приемайки, че по делото не е установено нарушение при осъществяване на дейността на затворническата лавка по повод доставките на плодове и зеленчуци, съдът е приел, че дори такова нарушение да е било установено, то подлежи на санкциониране по друг ред и не представляват дискриминационни действия, за които може да бъде ангажирана отговорност на ГДИН по реда на Закона за защита от дискриминация. При тези съображения, съдът е намерил, че установителния иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е неоснователен, респ. с оглед преюдициалността му спрямо претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ, то и искът за обезвреда е неоснователен. Решението е правилно, като настоящата касационната инстанция споделя изложените в мотивите към съдебното решение съображения, довели до отхвърляне на предявеният иск. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че твърденията на ищеца относно наличието на незаконни актове, действия или бездействия на длъжностни лица при затвора в П., довели до по-неблагоприятното третиране на ищеца спрямо лицата, изтърпяващи наказанията си в други затвори, във връзка с достъпа до доставка на плодове и зеленчуци не се доказват по делото. Цитираните в касационната жалба свидетелски показания установяват временна липса на възможност за изпълнение на индивидуални заявки за доставка на плодове и зеленчуци чрез затворническата лавка. Тези показания обаче не доказват, че тази липса е следствие от акт, действие или бездействие на органите при затвора в П., който или които могат да се определят като незаконосъобразни. При условие, че по делото липсва спор, че наличието на временни ограничения е резултат от обективната липса на съоръжения за съхранение на стоките и е поставено с цел спазване на хигиенните условия в затвора, то според настоящия състав не може да се приеме, че това ограничение е поставило ищецът в условията на пряка дискриминация. Също така липсва и предпоставката "сходност" по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., за да бъде прието, че е налице пряка дискриминация по признак личното положение на ищеца спрямо положението на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в други затвори. В случая и доколкото се твърди, че по-неблагоприятното третиране е следствие от акт на началника на Затвора в П., то това твърдение само по себе си изключва по обективни причини сходността в положението на лишените от свобода, намиращи се в този затвор, и лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в други затвори. Това е така, защото началникът на затвора в П. не може да влияе върху личното положение на лишените от свобода извън Затвора в П. Следователно тези лица не са в сравними сходни обстоятелства спрямо ищеца по отношение управлението на Затвора в П. В сравними сходни обстоятелства по отношение на личното си положение, определено от актовете на управление на Затвора в П. са само лицата, намиращи се юрисдикцията на началника на затвора. По делото е безспорно, че временните ограничения на доставките на плодове и зеленчуци са били относими към всички лишени от свобода в З. П. При това положение следва да се подкрепи крайния извод на първоинстанционният съд, че не е налице установено нарушаване на забраната за пряка дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С оглед изхода на делото, следва да се разгледа искането на ГДИН за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, направено с писмените бележки на юрк. Шемширов. Съдът като отчете, че същото е бланкетно и не съдържа точно претендирата претенция намира, че следва да бъде оставено без уважение. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,