Решение № 15207 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2019 г.

Решение № 15207 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Глобал трак систем" ЕООД моли да бъде отменено решение № 602/31.01.2019 г. по адм. д. № 11758/2018 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против акт за прихващане и възстановяване № П-22221718127743-004-001/26.07.2018 г. на орган по приходите на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли преписката да бъде върната на административния орган за издаване на нов АПВ, с който да бъдат възстановени лихви от 15.01.2010 г. върху ДДС за възстановяване по справка-декларация за м. 11.2009 г. до възстановяването на сумата като му бъдат присъдени всички разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против АПВ № П-22221718127743-004-001/26.07.2018 г. на орган по приходите на ТД на НАП-София в частта, с която е отказано възстановяване на 50 285, 11 лв, представляващи лихви за забава за периода 14.12.2009 г. – 9.07.2018 г. върху главница от 57 397, 26 лв, представляваща ДДС за възстановяване за м. 11.2009 г. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, която не е спорна между страните и обосновано е приел, че оспореният АПВ е законосъобразен. Искане за възстановяване на данъка с лихви е подадено на 11.07.2018 г. С АПВ в неоспорената му част е възстановен ДДС с лихви за периоди м. 2 и 3.2010 г. и ДДС за м. 11.2009 г. в размер 57 397, 26 лв чрез прихващане, в която част АПВ не е обжалван. За периода м. 10.2009 г. - м. 3.2010 г. е бил издаден ревизионен акт, който с влязло в сила съдебно решение е обявен за нищожен. Съдът е обсъдил доводите на касатора относно лихвите за ДДС за възстановяване за м. 11. 2009 г. и правилно е приел, че не са основателни. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. В справката-декларация за м. 11.2009 г. дружеството не е попълнило клетки 80 и 81 по изискванията на чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС. С непопълването на клетка 80 и 81 от справката-декларация не е налице заявено искане до данъчната администрация за възстановяване на данъка, поради което законосъобразно органите по приходите са приели, че лихва за невъзстановения ДДС за м. 11.2009 г. не се дължи, тъй като искането от 11.07.2018 г. за възстановяване на данъка с лихви по чл. 91, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС е следвало да бъде разгледано в 30-дневен срок, който изтича на 11.08.2018 г., а процесния АПВ е издаден на 26.07.2018 г. – в 30-дневния срок и данъчната администрация не е в забава и не дължи лихви за сумата за възстановяване за м. 11.2009 г. Законосъобразен е изводът на съда, че данък върху добавената стойност може да се възстанови, ако правото на възстановяване бъде упражнено от титуляра като попълни клетка 80 от справката-декларация, в който случай задължението на данъчната администрация става изискуемо и администрацията е в забава от изтичане на 30-дневния срок по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. В тази разпоредба е предвидено възстановяване на данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен поради отпаднало основание, включително при отмяна на акт в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон. Предвидената процедура на приспадане в чл. 92 от ЗДДС и чл. 68 от ППЗДДС, налага отправяне на искане за възстановяване на данъка, останал след приключване на процедура по приспадане чрез попълване на клетка 80 от справката-декларация, в който случай за данъчната администрация възниква задължение да възстанови данъка в 30-дневен срок по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. Финалното изискване в чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за условията за възстановяване "по този закон" включва попълването на клетка 80 по чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, за да е налице забава за администрацията след изтичане на законния срок за възстановяване за възникване на задължение за заплащане на лихви. Искането за възстановяване на данъка с лихви правилно е преценено от съда като неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 2038, 55 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,