Решение № 15265 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15009/2018 г.

Решение № 15265 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15009/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Лясковец против решение № 463 от 30.10.2018 г. по адм. дело № 521/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена Наредбата за реда за управление, придобиване и разпореждане с общинско имущество на територията на Община Лясковец, приета с решение № 243 по протокол № 20 от 27.01.2005 г. от същия орган. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който подаденият протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново против наредбата да бъде отхвърлен. Ответникът – прокурор при Окръжна прокуратура- Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че при издаване на Наредбата за реда за управление, придобиване и разпореждане с общинско имущество на територията на община Лясковец са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание за отмяна на нормативния акт. Аргументирано и в съответствие с представените доказателства е преценено, че при издаване на наредбата не са изпълнени изискванията на чл. 2а (отм.) от Закона за нормативните актове (ЗНА). Според цитирания текст лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. В случая проектът за наредбата не е разгласен по предвидения ред и на заинтересованите граждани и организации не е осигурена възможност да представят становища и възражения по него. Тези факти не са оспорени от Общински съвет Лясковец и доказателства, че процедурата по чл. 2а (отм.); ЗНА е спазена не са ангажирани. При тези данни административният съд правилно приема, че подзаконовият нормативен акт е приет в противоречие с чл. 2а (отм.); ЗНА (ДВ бр. 46/2007 г., в сила от 01.01.2008 г.), а също и в нарушение на чл. 15 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, тъй като обществено обсъждане на проекта на наредбата не е проведено и на заинтересованите граждани и организации не е осигурена възможност за предложения и възражения в предвидения в закона срок. Посочените разпоредби са с императивен характер, имат за цел да осигурят възможност на заинтересованите лица да изразят тезите си и да направят възражения и съблюдаването им е гаранция за постигане на законност, публичност, откритост и съгласуваност. Съблюдаването на предвидената процедура е императивно задължение на административните органи с нормотворчески правомощия, насочено към законосъобразното формиране на управленски решения и приемане на правните норми по регулиране на определени обществени отношения по разумен, компетентен и стабилен начин. Ето защо пренебрегването на посочените изисквания, както в случая, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като засяга формирането на волята на административния орган и се отразява на правилността на приетия от него акт. Доводът на касационния жалбоподател, че нарушението не е съществено, тъй като разпоредбата на чл. 26 ЗНА в ред. до ДВ бр. 46 от 2007 г. не предвижда разгласяване на проекта за подзаконови нормативен акт, е неоснователно. Както вече се посочи изисквания за оповестяване и обществено обсъждане на проекта се съдържат в текста на чл. 2а ЗНА в относимата към приемане на наредбата редакция и в случая тези условия не са изпълнени. Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че констатираните по-горе процедурни нарушения се основание за отмяна на оспорената наредба. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя нормативния акт, съставът на Административен съд - Велико Търново постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на оспореното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите в протеста. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени съображения в подкрепа на извода за допуснати нарушения на процедурата по приемане на наредбата. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че нарушенията са съществени. В тази насока е отбелязано, че процедурните пропуски засягат процеса на формиране на волята на органа по регулация на съответните обществени отношения, както и принципите на публичност и обществен контрол върху приетия подзаконов нормативен акт. По същество това са мотивите, обосноваващи съдебното решение. Ето защо доводите на касационния жалбоподател, че съдебният акт не съдържа мотиви е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,