Решение № 304 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2018 г.

Решение № 304 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Араланов, за отмяна на влязлото в сила решение № 697 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 785/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик и потвърждаващото го решение № 16190 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 2194/2012 г. по описа на Върховен административен съд пето отделение. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 вр. чл. 237 от АПК. Ответната страна – министърът на вътрешните работи взема становище за неоснователност на искането. За да се произнесе по искането настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия съобрази следното: Искането е постъпило в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Новото обстоятелство, на което се позовава искателят И. Араланов – присъда на Специализирания наказателен съд, постановена по НОХД № 857/2014 г., влязла в сила на 28.05.2018 г. след потвърждаването й от въззивната инстанция, което води до извода, че молбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно при следните съображения. С решение № 697 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 785/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отхвърлена жалбата на И. Араланов против заповед № З-2593 от 27.09.2011 г. издадена от директора на ОДМВР, гр. Пазарджик за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 18 от Инструкция Із-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. С решение № 16190/18.12.2012 г. на ВАС, решението на АС Пазарджик е оставено в сила. В обстоятелствената част на заповедта е изложено, че полицай И. Араланов, държавен служител, категория "Е" - І степен, младши автоконтрольор І степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР, гр. Пазарджик, е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането му на служба в МВР, изразяващо се в това, че в перода месец септември - месец октомври 2010 г. на автомагистрала "Тракия", в близост до гр. Пазарджик е приел дар, който не му се следва - парична сума в размер от 160 лв, за да не извърши действие по служба. Административният орган е определил това поведение като уронващо престижа на службата, несъвместимо с правилата по Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължително предпоставящо налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Искането за отмяна посоченото решение е подадено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, съгласно който влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С присъда на Специализирания наказателен съд, постановена по НОХД № 857/2014 г., влязла в сила на 28.05.2018 г. след потвърждаването й от въззивната инстанция искателят е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по повдигнатото му обвинение. Тази присъда е потвърдена с присъда № 5 от 11.05.2018 г. на Апелативен специализиран наказателен съд. Налице е извод за пълна идентичност на фактическите основания за издаване на заповедта за налагане дисциплинарното наказание "уволнение" на искателя И. Араланов и повдигнатите срещу него обвинения, по които има влязла в сила оправдателна присъда. Съгласно чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Действително, производството по налагане на дисциплинарно наказание е самостоятелно и независимо от наказателното производство, но установеното в случая пълно тъждество на фактите, обуславя извод за основателност на искането за отмяна. Дисциплинарното производство е образувано след издаване на постановление за привличане на обвиняем. Представената влязла в сила присъда на наказателния съд и фактите, обусловили налагането и на дисциплинарното наказание, представлява доказателство за ново обстоятелство от съществено значение за делото, проведено по оспорването срещу заповедта, с която на искателя И. Араланов е наложено дисциплинарното наказание, което обстоятелство към момента на решаването му не е могло да бъде известно на страната. С обжалваната по делото заповед се приема, че Араланов е извършил престъпление по чл. 302, т. 1 НК като описанието на дисциплинарното нарушение е идентично с описанието на престъплението, което се твърди, че е извършено в обвинителния акт, по който е образувано НОХД № 857/2014 г. на СпНС. Приложените към искането в настоящото производство присъди на СпНС и АСпНС установяват, че Араланов не е извършил деянието и е оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата на АСпНС е влязла в сила, тъй като срещу нея не е предявен протест от прокуратурата. Следва искането за отмяна да бъде уважено, като се отменят решенията на АС Пазарджик и ВАС, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Пазарджик. С оглед изхода от делото претенцията на искателя за присъждане на сторените от него разноски за тази инстанция е основателно. Същите следва да се присъдят в тежест на ответника - Министерство на вътрешните работи в доказания по делото размер 605, 00 лева, от които 600, 00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 5, 00 лева заплатена държавна такса. С оглед изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия