Решение № 3040 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9209/2024 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от АПК. Образувано е по подадено искане от М. Д. Й., с адрес: гр.Търговище, [адрес] за отмяна на решение 1064/02.08.2024 г. постановено по адм.д.71 по описа на Административен съд гр.Търговище за 2024 г. С искането за отмяна е заявено,че са налице две противоречиви съдебни решения, които имат сила на пресъдено нещо. Предметът, страните и правния спор са еднакви, което налага отмяна на по-късно постановеното решение. Решение 1064/02.08.2024 г. постановено по адм.д.71/2024 г. и решение 137/19.10.2023 г. постановено по адм.д.122/2023 г. са разрешили един и същи правен спор противоречиво. Макар и разгледани от различни състави на АС гр.Търговище, делата имат един и същи предмет, едни и същи страни, едно и също основание и са постановени при установени едни и същи обстоятелства и доказателства. С издадените през 2023 г. АУЗД се установява по основание и размер задължения за ТБО и ДНИ за периода 2019 г. - 2020 г. Първият АУЗД е отменен с влязло в сила съдебно решение и са дадени задължителни указания по прилагането на закона. Отмененият акт е заменен с новоиздаден и с него не са спазени дадените указания. Предвид това, не са налице два административни акта, тъй като актовете са издадени в едно и също производство с основание установяване на задължения по една и съща декларация, за едни и същи периоди, за един и същи имот, при пълна субективна и обективна идентичност на страните, основанието и петитума. Когато единият акт се отменя и връща на органите по приходите, другият постановен във връзка с неговата отмяна и дадени указания го замества и спрямо него са задължителни и двете съдебни решения, които не могат да бъдат противоречиви. Съдът неправилно не е разгледал жалбата относно наведените основания за нищожност. Вместо да извърши проверката за която е сезиран по дело 71/2024 г., решаващият състав е разглеждал случая без да съобрази издаденото съдебно решение и дадените в него указания относно спорните въпроси и без да са налице нови доказателства или нови действия от страна на органите по приходите. Нарушен е принципа на гарантиране на стабилността на съдебното решение, за да се ползва със силата на пресъдено нещо. Това е залегнало в нормата на чл.177, ал.1 АПК , че отмяната има сила за всички включително и за съда. Какъв е статута на единственото жилище собственост на молителката и какъв е размерът на данъка, който дължи за ½ идеална част от единственото й жилище този въпрос все още стои нерешен въпреки двете съдебни производства. По изложените съображения моли искането да бъде разгледано на основанията по чл.239, т.4 АПК и да бъдат обсъдени наведените твърдения за нищожност на съдебното решение. Поддържа заявените искания и в приложено по делото писмено становище. Ответникът по искането Началник отдел Местни данъци и такси при община Търговище, редовно призован не се явява и не изразява становище по направеното искане. Върховен административен съд, състав на осмо отделение намира искането за процесуално допустимо - направено е по отношение на подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237, ал. 1 от АПК съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Съгласно чл.239, т.4 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Тълкуването на нормата води до извод, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълна идентичност един и същи акт, едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. В конкретния случай не е налице такъв идентитет на разрешените правни спорове. В случая няма пълно тъждество между актовете, постановени в съдебно-административното производство. Предмет на двете съдебни производства са различни АУЗД макар те да определят задълженията за ДНИ и ТБО на едно лице, за един и същи данъчен период. По първото съдебно производство липсва произнасяне по същество на спора, не е разрешен въпросът относно самото задължение - неговото основание и размер, а се дават указания на административния орган във връзка със съдържанието на акта и необходимата яснота за начина на определяне на задълженията. Искането по чл.239, т.4 от АПК се явява основателно, само когато е налице тъждество на предмет и страни между противоречащи съдебни актове с един и същ правен характер, което по делото не се установява. Предмет на двете съдебни производства в конкретния случай са два различни АУЗД. Съгласно тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ВАС, постановено по т.д. 4/2010 г., разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Неоснователно се твърди от М. Й., че двата акта са издадени в едно и също производство. С постановяване на решение 137/19.10.2023 г. по адм.д.122/2023 г. на Административен съд гр.Търговище е приет за незаконосъобразен АУЗД 554-1/24.03.2023 г. издаден от специалист Местни данъци и такси в община Търговище, а преписката е върната на административния орган. Решението е влязло в сила и производството във връзка с този акт е приключило. АУЗД е отменен и не е породил предвидените в него правни последици. Обстоятелството, че с решението преписката е върната на администрацията за ново произнасяне не може да се тълкува в смисъл, че се касае за същото административно производство. Несподелимо е поддържаното от молителката твърдение, че новият АУЗД е издаден в същото административно производство. Няма заместване на административния акт, а издаване на друг, в ново, самостоятелно производство, в което са съобразени дадените указания на съда. При издаване на АУЗД 821-1/08.11.2023 г. от старши инспектор "Местни данъци и такси" при Община Търговище административният орган е спазил указанията за конкретно посочване на начина на определяне на задълженията и е издал акт от който е видно, за кои период и на какво основание са определени ДНИ и ТБО. При съпоставка на съдържанието на двата АУЗД е видно, че за разлика от АУЗД 554-1/24.03.2023 г., който съдържа единствено посочване на задължението, то повторното издаденият АУЗД 821-1/08.11.2023 г. е мотивиран и подробен относно методите и основанията за определяне на задълженията по ЗМДТ. С други думи двете съдебни решения имат различно разрешение на правния спор, тъй като предмет на проверката пред различните съдебни състави са били два самостоятелни АУЗД, издадени по различно време и с различни мотиви, макар да касаят един и същи задължения, данъчен период и данъчно задължено лице. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е реализиран съставът на чл.239, т.4 от АПК, тъй като не са налице два влезли в сила съдебни актове между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл.239, т.4 от АПК и направеното искане следва да бъде отхвърлено. Другото основание на което се позовава молителят, за да иска отмяна на решение 1064/02.08.2024 г. постановено по адм.д.71/2024 г. на АС гр.Търговище е нищожност. Развитите в искането за отмяна доводи са по съществото на спора между страните и правилността на решението, чиято отмяна се иска, не са свързани с изчерпателно изброените основания за отмяна по чл.239 АПК и конкретно посоченото по т.4 на същата норма. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 от АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Съдържанието на нормата и твърденията на М. Й. са свързани със спора по същество, който е разгледан и постановеният съдебен акт не подлежи на съдебен контрол по изричната разпоредба на чл.160, ал.7 ДОПК. Изложените твърдения не следва да бъдат обсъждани в производство по отмяна. Същите представляват доводи, допустими при разглеждането на спора за законосъобразност на обжалвания АУЗД 821-1/08.11.2023 г. от старши инспектор "Местни данъци и такси" при Община Търговище по същество. Този спор вече е приключил с постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Обсъждането им би превърнало извънредния способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове в съдебна инстанция по същество, което е недопустимо. При този изход на спора разноски в полза на молителя не се дължат. Ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,