Решение № 218 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2011 г.

Решение № 218 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2011 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК. Касаторът Назик Мардирос Пантигян-Крушарова моли да бъде отменено решение № 48/11.01.2011 г. по адм. д. № 939/2010 г. на Бургаския административен съд, с която е отхвърлена жалбата й против РА № 901653/16.02.2010 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ДОУИ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Назик Мардирос Пантигян-Крушарова против РА № 901653/16.02.2010 г. на ТД на НАП - Бургас като неоснователна. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Според съда правилно органът по приходите е определил данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 968,55 лв. с лихва, на основание чл. 13 и 14 и чл. 18 ЗКПО, тъй като е извършена продажба от ревизираното лице на свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ЗКПО (отм.) във вр. с § 1, т. 3, б. "д" ДОПК. За да стигне до този извод съдът е приел, че с НА № 259, том II, рег. № 2699, дело № 201/7.04.2004 г. Назик Мардирос Пантигян- Крушарова, заедно с Благой Кръстев Крушаров (съпруг на касаторката), Стойка Тодорова Денкова и Димитър Драганов Денков са продали на "Боруна" ООД недвижим имот с продажна цена, вписана в НА, в размер на 50400 лв. и с данъчна оценка - 87429,19 лв. Установено е също, че собственици на дяловете в капитала на дружеството купувач на недвижимия имот - "Боруна" ООД, с равни части са Мардирос Пантигян-Крушарова и Стойка Тодорова Денкова, и в случая става въпрос за сделка между свързани лица. В хода на ревизията е установено, че продажната цена на недвижимия имот е по-висока от цената му на придобиване, поради което съдът основателно е приел, че е налице облагаема данъчна основа и е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Правилен е изводът на съда за липса на основание за прилагане на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗОДФЛ (отм.), тъй като процесният недвижим имот е закупен през 2003 г. и е продаден през 2004 г., поради което не е налице изискването на цитираната разпоредба времето между придобиването и отчуждаването на имота да е повече от 5 години. Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на касатора за незаконосъобразност на РА в частта, с която е определен данък върху добавената стойност за данъчни периоди 15.04.2008 г. - 30.04.2008 г. и 1.06.2008 г. -30.06.2008 г. върху получени суми от продажба на недвижими имоти. Жалбоподателката, като физическо лице е извършвала продажби на недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност (СИО) през м. 04.2004 г., м. 06.2007 г., м. 07.2007 г., м. 10.2007 г., м. 03.2008 г., м. 04.2008 г. и м. 06.2008 г. Обосновано съдът е приел, че в ревизирания период е налице облагаем оборот в размер на 187124 лв. от системно извършвани сделки с недвижими имоти за периода 15.04.2008 г. до 30.06.2009 г. Законосъобразен е изводът на съда, че с дейността по продажба на недвижими имоти касаторката е извършвал независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, която по чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ е извършвана по занятие. Обоснован е изводът на съда за законосъобразно определен данък по ЗДДС на осн. чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно възраженията на касаторката относно придобиване на имотите с лични средства на съпруга й, и е достигнал до законосъобразен извод, че възраженията не са доказани. В частта по ЗДДФЛ съдът е приел, че правилно с РА е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 3780,46 лв. с лихва за забава, тъй като в хода на ревизионното производство е установено, че през същата година жалбоподателката е извършвала стопанска дейност по смисъла на чл. 1 ТЗ, като е продавала своята част от съсобствени недвижими имоти. По делото са представени нотариални актове за извършени продажби на недвижими имоти, обсъдени от съда, като е прието, че правилно данъчната основа е определена по реда на чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Отговорил е подробно и правилно на възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и отговорите не следва да се повтарят от настоящата инстанция. По отношение на определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., за който в касационната жалба липсват възражения в тази част решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон. От данните по делото безспорно е установено, че ревизираното лице е реализирало доход от продажбата на недвижим имот, като сделката е била сключена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР ЗКПО (отм.) във вр. с § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, поради което правилно, след обсъждане на всички относими доказателства, съдът е приел, че налице сделка с цел избягване на данъчно облагане. Неоснователно е основното възражение на касатора, свързано с определения с РА данък по ЗДДС. От представените по делото доказателства - нотариални актове за продажба на недвижими имоти, се установява, че жалбоподателката е извършвала продажба на недвижими имоти. Сделките с недвижими имоти през процесния период са многобройни, имат траен характер и са извършване през продължителен период от време, поради което правилно съдът е квалифицирал жалбоподателката като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ. Обстоятелството, на което се позовава страната, че извършените сделки с недвижими имоти са придобивани с лични средства на съпруга - Благой Крушаров като физическо лице, е недоказано. В случая съществено е извършването на прехвърлителни сделки с недвижими имоти - продажби от страна на жалбоподателката, от която същата е реализирала доходи. В случая се касае не за имоти придобити само от съпруга - едноличен търговец, а за такива придобити и от двамата съпрузи в СИО, като титуляр на правото на собственост в нотариалните актове за продажба на недвижими имоти фигурира и жалбоподателката. Същата, заедно със съпруга си, като собственик се явява продавач по представените по делото нотариални актове за продажба на процесните недвижими имоти, поради което е неоснователен доводът, че доходите от така осъществените продажби следва да считат като доходи само на съпруга на жалбоподателката. В РА правилно са определени данъчния задължения за данък върху доходите на физическите лица и задължения по ЗДДС на жалбоподателката. Относно определения данък по ЗДДФЛ за 2008 г. законосъобразно съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателката за неправилно приложение на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ. По чл. 13, ал. 4 ЗДДФЛ в приложимата за 2008 г. редакция разпоредбите на чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ не се прилагат за доходи от стопанска дейност като търговец по ТЗ, а по делото безспорно се установи, че жалбоподателката е извършвала независима икономическа дейност по занятие като търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,