Решение № 5201 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 592/2009 г.

Решение № 5201 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 592/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД ("ТИР"АД) срещу Решение № 106/24.11.2008 г. по адм. д. № 192/2008 год. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № У-44-05-0073/13.05.2008 год. на Директора на Регионална митническа дирекция - Русе, с което е потвърдено Решение № 24/07.04.2008 год. на Началника на Митница - Видин, с което е отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7674/06.11.2006 год. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и възстановяване на претендираните митни сборове. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Началник на Митница - Видин оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова и по съображения в писмено становище. Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било Решение № 24 от 07.04.2008 год. на Началника на Митница Видин за отказване на възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7674/2006 год. За да отхвърли жалбата срещу това Решение Съда е приел, че съгласно чл. 214, ал. 2 от Закона за митниците може да бъде поискано възстановяване на недължимо платени митни сборове само когато е извършено без правно основание или на отпаднало впоследствие основание. Платените от дружеството суми са дължими на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за митниците във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 2 от с. з. за неприключил митнически режим транзит от титуляра на режима. Въпреки дадените от Съда указания за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията за приключен режим и платени от титуляра суми, по настоящето дело те не били представени. Решението е правилно. Постановено е без да са налице съществени процесуални нарушения и при спазване на материално-правните предпоставки. Твърденията в касационната жалба за необоснованост не се подкрепят от данните по делото. С ППСПДВ № 7674 от 06.11.2006 година Началника на Митница Видин е задължил дружеството да заплати митни сборове и други вземания в общ размер на 354 лв. със законната лихва за неприключил редовно митнически режим "транзит" по ЕАД № 4109 (Т-17076 от 25.09.2005 год. Постановлението е влязло в сила на 24.03.2008 год., след като е било обжалвано, с което е бил окончателно решен въпроса относно дължимостта на държавните вземания. Сумата е била събрана принудително от публичен изпълнител по изпълнително дело на АДВ-София. Предвид на това, спорът по настоящето дело касае - дали на дружеството-касатор се дължи връщане) възстановяване (след поискване на платената сума на основание чл. 216, ал. 2 , вр. с чл. 865 от Правилника за приложение на Закона за митниците, във връзка с чл. 214, ал. 2 от Закона за митниците. Съгласно посочения текст на чл. 214, ал. 2 - възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало, т. е. две са алтернативно посочените предпоставки. Касаторът е следвало да представи доказателства по настоящето дело, че към момента на плащането от него на процесната сума митните сборове не са били дължими или основанието им за плащане е било отпаднало. Според твърденията на жалбата пред първата инстанция и пред настоящата, че режимът "транзит" е бил приключен редовно и вносителят, респективно получателят е заплатил задълженията в размер определен от митницата, следователно по делото е следвало да бъдат поискани и събрани доказателства за тези обстоятелства. Съдът е дал подробни указания на жалбоподателя именно в тази насока, съобщение е получено и връчено редовно. В резултат на това е поискано издаване на съдебни удостоверения, за които е постановено определение за издаването им. Удостоверения със същия текст са били поискани и от ВАС, отново няколко дни преди съдебното заседание и отново не са представени доказателствата, изисквани с тях. Поради което и настоящата инстанция приема, че въпреки достатъчното време за събиране на всякакви данни по делото, същите не са били представени и няма такива за редовно приключване на режим транзит от съответното лице-вносител. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК на Началника на митница Видин, с оглед на това, че в съдебното заседание е имало представител, следва да се присъдят разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение