Решение № 1816 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16599/2013 г.

Решение № 1816 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16599/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Гина Ефтимова Кулева от гр. София за отмяна Решение № 14240 от 13.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3088/2012 г. от Върховния административен съд, IV-то отд. и на потвърденото с него Решение № 5422 от 29.11.2011 г. на Административния съд София-град, постановено по адм. дело № 6485/2011 г. Искането е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Молителката твърди, че са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които не са й били известни при разглеждането на делото, а именно Заповед № РД-09-50-728 от 25.05.2011 г. на Главния архитект на Столична община и Решение № 493 от 30.06.2011 г. на Министерския съвет на РБ, които засягат основния спорен по делото въпрос - дали имотите с пл. номера 30122, 30114, 20035, 30070 и 300002 в м. Бояна попадат в обхвата на посочените актове, респ. в плана за изменение на плана за регулация и за застрояване на кв. 269а, м. "Артерия Трайко Китанчев". Ответната страна - Кметът на Столична община не взема становище и не изпраща процесуален представител. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, намира молбата за допустима - подадена от лице, за което актът е неблагоприятен, и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна при следните съображения С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 5422 от 29.11.2011 г. на Административния съд София-град, постановено по адм. дело № 6485/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на Гина Ефтимова Кулева срещу Заповед № РД-09-104 от 19.04.2010 г. на Кмета на СО, район "Витоша", с която е одобрено Решение № 3 по протокол № 6 от 19.03.2010 г. на Комисията, назначена с негова заповед за определяне на застроената площ на бивши имоти с пл. № 30122 с площ от 835 кв. м; с пл. № 30070 с площ от 1867 кв. м; с пл. № 30114 с площ от 1904 кв. м; с пл. № 30002 с площ от 1942 кв. м и с пл. № 20035 с площ от 1492 кв. м, всички от кад. лист № 591 по помощния план на кв. Бояна. За да постанови този резултат съдът е възприел за правилни изводите на решаващия съд, а именно че след отчуждаването процесните имоти са включени в УПИ II-269а, целият от 826183 кв. м, предоставен е безвъзмездно за стопанисване и управление на Министерския съвет, и за него е бил съставен акт за публична държавна собственост № 03531 от 12.12.2003 г. Приел е още, че мероприятието, за което са били отчуждени имотите е изпълнено, като в района на резиденция "Бояна" се намират както сгради, така и специални зелени площи, включващи зелени площи със специфичен режим - зоопаркове, ботанически градини, мемориални, етнографски, балнеоложки обекти и др. Озеленяването, съгласно константната практика на ВАС, представлява "зелено строителство" - благоустройствено мероприятие по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и е пречка за определянето на имотите като свободни от застрояване. Установено е също, че върху част от УПИ II, са реализирани: подземни комуникации - щранг за напояване, водни обекти - шадравани, изградени алеи, включително с подземно ел. захранване. Въз основа на тези фактически констатации съдът е направил извод, че наред с изложените от първата инстанция съображения относно законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, в подкрепа на така направения извод следва да посочи и обстоятелство, че комплекс "Бояна" е стратегически обект от значение за националната сигурност съгласно раздел VIII Сектор "Държавно управление", т. 2.4 от списъка - приложение към ПМС № 181/20.07.2009 г., а според чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ земите по ал. 2, 3 и 4 на посочения текст, са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, като собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Следователно, включването на имота в комплекс "Бояна", респективно определянето му като земя, собственост на държавата по смисъла на ал. 3 на чл. 24 ЗСПЗЗ - предоставена на Министерски съвет за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, съставлява пречка за възстановяването му независимо дали е застроен, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на посоченото обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗГ, в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но от друга страна, установеното изпълнение на посоченото мероприятие и наличието върху процесните имоти на благоустройствени мероприятия, обслужващи основните сгради е предпоставка за определянето на същите като застроени. Представените от молителката писмени доказателства не установяват нови обстоятелства от съществено значение за решаване на делото по същество, тъй като не могат да доведат до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо че са възникнали до приключването на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В разглежданата хипотеза такива нови доказателства не са налице. Сочените от молителката "документи" (административни актове) - Заповед № РД-09-50-728 от 25.05.2011 г. на Главния архитект на Столична община и Решение № 493 от 30.06.2011 г. на Министерския съвет на РБ с нищо не биха допринесли за решаване на основния спорен между нея и кмета на СО, район "Витоша" въпрос, предмет на посочените по-горе съдебни актове. От делно от това молителката няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 15 от АПК, както твърди в молбата си, тъй като нито заповедта, нито решението на МС на РБ засягат нейни права и интереси, нито пораждат за нея права или задължения, поради което административните органи - издатели не дължат уведомяване. При така изложените съображения настоящата инстанция намира молбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК Върховният административен съд