Решение № 2712 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Василев и П. Добрев, чрез техния процесуален представител, срещу решение 1056/18.07.2023 г. по адм. дело 1206/2021 г. на Административен съд Варна. Излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират отмяната му и постановяване на ново, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът кметът на район Одесос, община Варна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от касаторите срещу заповед 106/18.05.2021 г. на кмета на район Одесос, община Варна, с която е наредено на Добрев в качеството му на възложител, съответно на Василев като извършител, да премахнат незаконен строеж: реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.1098.1, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.1501.1098 по КК на гр. Варна, построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при липса на нарушения на административната процедура. Неоснователни са оплакванията за липса на индивидуализация на разпореденото за премахване. Независимо дали извършеното отговаря на дефиницията на реконструкция или основен ремонт, то представлява строеж, за който е необходимо снабдяването с разрешителен акт. Липсата на строителни книжа определя строителството като незаконно. Установеният момент на изграждане изключва приложението на разпоредбите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Не е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такива са и отразените в съставения констативен акт фактически констатации, подкрепени от заключението на вещото лице, че строежът представлява основен ремонт на едноетажна жилищна сграда с извършени частични конструктивни промени, състоящи се в премахването на остарялата дървена покривна конструкция, премахването на част от носещ фасаден зид по югозападната фасада, премахване на входно антре стоманобетонова плоча и носещите фасадни зидове, извършване на монтаж на две нови стоманени колони, върху които е поставена носеща стоманена греда, монтиране на покривни термопанели, които стъпват върху съществуващ калканен зид към ПИ 10135.1501.1099 и върху новата стоманена греда в едната част и върху носещия фасаден зид на вътрешната стая в друга част, с увеличена стреха на покрива, премахване на старо изгнило дюшеме и изпълнена бетонова настилка на пода, премахване на вътрешни неносещи разпределителни зидове и изграждане на нови зидове от итонг с дебелина 10 см. С това описание на изграденото, съпроводеното от четири окомерни скици и снимков материал към констативния акт, нареденото за премахване е безспорно индивидуализирано. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая не намира неприложение разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж за извършването на текущ ремонт. Установените от служителите на общинската администрация строително-монтажни работи по премахване на фасадни тухлени стени и покрив на сградата с тяхното преизграждане в различни параметри, потвърдени от констатациите на вещото лице при изготвянето на съдебно-техническата експертиза, не изпълняват абсолютните отрицателни предпоставки за категоризирането им като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за липса на засягане конструкцията на сградата (б. а) или на премахване и преместване на съществуващи зидове, когато засягат конструкцията на сградата (б. б, предл. първи и второ). Без правно значение е определянето от административния орган на извършеното като реконструкция или от касационните жалбоподатели като основен ремонт на сградата (според доказателствата по делото и с извършено ново строителство на пристройка към нея), доколкото и в двата случая се касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който по реда на чл. 148, ал. 1 ЗУТ е необходимо снабдяване с разрешение за строеж. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неясен предмет на заповедта, доколкото административния орган точно и недвусмислено е описал параметрите на констатираното строителство след извършената реконструкция на постройката. В тази насока оспорващите неоснователно интерпретират като незаконно само изграденото в отклонение на съществувалото преди това и издигат защитна теза за липса на индивидуализация на строежа поради неизясняване в хода на административното производство на тези разлики във връзка с определяне на подлежащото на премахване. Ирелевантно за законността на изграденото е обстоятелството дали сградата в определени части е възстановена в съществуващи преди ремонта параметри и само в определени елементи са извършени промени и са превишавани размерите на съществувалото. Дори и в хипотезата на напълно идентично преизграждане на строежа, за такава инициатива пак е било необходимо снабдяване с одобрени инвеситиционни проекти и разрешение за строеж. Следователно, липсва твърдяното от касационните жалбоподатели противоречие между разпоредителната част на заповедта и нейните мотиви. Неоснователно е и възражението на касаторите за извършване на строително-монтажните работи във връзка с указания на административния орган по смисъла на чл. 195, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗУТ, по който ред се задължават собственици да извършат в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строеж. Визираното от тях писмо на кмета на район Одесос община Варна не носи белезите на административен акт, а е в отговор на уведомително писмо от жалбоподателите за необходимост от извършване на текущ ремонт и предстоящото извършване на такъв. Освен това, в отговора на административния орган изрично е цитирана разпоредбата на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и се предупреждават оспорващите, че дейностите извън този кръг подлежат на разрешителен режим. В този смисъл административният орган не дава никакви указания на оспорващите за извършване на заздравителни дейности, а единствено им разяснява позволения от действащите нормативни разпоредби обхват на предприетия от тях текущ ремонт на сграда. Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради съставянето на констативния акт в тяхно отсъствие или за последвалото му съобщаване по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ. Присъствието на жалбоподателите по време на проверката не представлява законово изискване за съставянето на акта. Евентуални допуснати нередности в процедурата по връчване на констативния акт също не съставляват нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. С подаването до съда на жалбите срещу издадената заповед, адресатите са реализирали правото си на защита срещу тази заповед в протеклото съдебно производството. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на административната процедура поради определянето на оспорващите като адресати в качеството им на собственик и ползвател, вместо административният акт да бъде насочен срещу извършителя на строителството. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Изцяло в преценката на административния орган е срещу кого и колко от тях да насочи заповедта за премахване. Освен това, жалбоподателите сами са се посочили както като възложители на строежа, в качеството им на собственик и ползвател, така и като извършители на строително-монтажните работи по премахване на рушащите се части и изграждане на констатираното. Конкретното им определяне като възложители или извършители е без правно значение за разрешаването на повдигнатия спор. Поради това, възражението им се явява неоснователно като бланткетно и противоречащо на основната им защитна теза. Извършването на такова строителство без строителни книжа води до категоризирането му като незаконно. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица не може да бъде преодоляна, тъй като предвид момента на изграждане, не намират приложение предпоставките на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Строежът е извършен през 2021 г. съгласно необорените констатации от проверка със съставен констативен протокол от 15.02.2021 г., уведомително писмо от 03.12.2020 г. на П. Добрев до кмета на район Одесос, община Варна за извършване на текущ ремонт на сградата и постъпил сигнал за незаконно строителство от 10.02.2021 г., визиращ извършеното от оспорващите процесно строителство. Най-късният момент за изграждане на незаконен строеж, който може да бъде определен за търпим, според цитираните разпоредби е 31.03.2001 г. Изложеното води до извод за незаконност и нетърпимост на констатираното строителство. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че с издаване на заповедта е нарушен принципът на чл. 6 от АПК за съразмерност, тъй като не може да се възстанови една ремонтирана сграда в нейния рушащ се вид. На първо място, премахването на незаконния строеж е въпрос на изпълнение на влезлия в сила административен акт, а не на неговата законосъобразност. Освен това, че съгласно чл. 5 от Наредба 13/13.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, при липса на доброволно изпълнение се провежда предварително проучване относно начина на осъществяване на премахването, като при необходимост се изработват конструктивно становище или конструктивен проект, проект за укрепване на сграда или други мерки. Следователно, изпълнението на заповедта за премахване няма да доведе автоматично до унищожаване на жилищната сграда. Въпреки че предмет на заповедта е жилищна сграда, двамата оспорващи са посочили различни постоянни адреси в жалбите си до съда и не твърдят този обект да е единственото им жилище. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира, че не е нарушен принципът на съразмерност и заповедта отговаря на целта на закона, така както е приел и решаващият съд, тъй като тази цел е именно нетърпимост спрямо установените незаконни строежи. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразна, съдът е постановил обосновано и в съответствие с материалния закон решение. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на община Варна следва да се присъдят претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение