Решение № 14217 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2017 г.

Решение № 14217 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Х. М., гр. В. Търново, чрез проц. й представител адв. А. К. К., против решение № 44/09.03.2017 г., постановено по адм. д. № 755/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Г. Х. против заповед № 18-8775/03.11.2016 г. на началника на СГКК, гр. В. Търново, с която, на осн. чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение в КК и КР на с. А., общ. В. Т., а именно: нанасяне на сгради- постройки на допълващо застрояване с идентификатори 00583.501.299.2 и 00583.501.299.3 по КК и КР на землището на с. А. и промяна в данните за собственост и собственици за същите обекти. Съдът е отменил заповедта в частта й за нанасяне на сграда с идентификатор 00583.501.299.3 като незаконосъобразна и е оставил жалбата в останалата й част без разглеждане като недопустима. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С оглед доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че исканото от съсобствениците на ПИ 00583.501.299 изменение се отнася за нанасяне на нов обект в част от поземлен имот, който е собственост на Т. Х. и същата е направила възражение в посочения смисъл. При тези обстоятелства, правилно е прието, че се касае за спор за материално право между страните, който следва да бъде разрешен по общия исков ред, поради което процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Решаващият съд е отговорил в оспорения акт на касационните доводи обстоятелствено и пълно, поради което този съд не следва да преповтаря мотивите в настоящото решение. Относно границите на спора за материално право - това следва да бъде изявено в евентуално исково производство, тъй като не е предмет на това производство. АС В. Т. е констатирал правилно и мотивирано наличието на такъв спор и това е достатъчно основание за отмяната на заповедта в тази й част. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав