Решение № 501 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 518/2009 г.

Решение № 501 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 518/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 71/09 г. Окръжният съд - гр. Русе осъдил подсъдимия Ц. А. Ц. за деяния, извършени на 8.06.2008 г., както следва - на основание чл. 343, ал. 3, б. "б" във вр.с ал. 1, чл. 342, ал. 1 и чл. 55 НК на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода; на основание чл. 346, ал. 2, т.т. 1 - 3 и чл. 55 НК на 11 месеца лишаване от свобода; на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание 2 години и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. С решение № 77 от 11.05.2009 г. по внохд № 82/09 г. Апелативният съд - гр. Велико Търново потвърдил посочената присъда. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от осъдения Ц. за възобновяване на наказателното дело. Възразява се, че са налице условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр.с чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 3 НПК. Пред ВКС искането се поддържа. Защитникът на осъдения представя писмени съображения. Частните обвинители и граждански ищци не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира оплакванията за неоснователни. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество неоснователно. Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила е неоснователно. На тази основа осъденият възразява, че неправилно е даден ход на делото по реда на глава 27 НПК, тъй като той не е заявил съгласие за това. Това твърдение не намира опора в данните по делото - в протокола за съдебното заседание, проведено на 4.03.2009 г. (л. 36), изрично е отбелязано положителното становище на подс. Ц. за провеждането на съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд и то по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Съдържанието на същия протокол не е оспорено при условията на чл. 312 НПК. Доколкото последният е съставен при условията и по реда, предвиден в НПК, той се явява доказателствено средство за извършването на съответните действия, за реда, по който те са извършени, и за събраните доказателства. Възражението за явна несправедливост на наложените наказания е неоснователно. Наказанията са индивидуализирани по реда чл. 373, ал. 2 НПК, респ. по чл. 55 НК. Всички обстоятелства от значение за обема на отговорността на осъдения са анализирани от решаващия съд, като не се установява което и да било от тях да е игнорирано или ценено неадекватно на обективното му значение. Всяко едно от наказанията е съответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Водим от изложеното на основание чл. 424 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение