Решение № 13122 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7476/2011 г.

ВАСПетчленен състав17.10.2011 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5107 от 11.04.2011 г. по адм. д. № 16269/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Попов и син" ООД, гр. Бургас, представлявано от упълномощения адв. Табакова, срещу решение № 1510 от 30.11.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 419/2010 г. и са присъдени разноски. ОСЪЖДА "Попов и син" ООД, гр. Бургас, с управител Любомир Иванов Попов, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 13122 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7476/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Попов и син" ООД, гр. Бургас, представлявано от управителя Любомир Иванов Попов, чрез упълномощения адв. Табакова, срещу решение № 5107 от 11.04.2011 г. по адм. д. № 16269/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1510 от 30.11.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК 419/2010 г. и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоначалната му жалба, а в случай, че се приеме, че е извършено твърдяното нарушение, да се намали наложената санкция. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, представлявана от юрисконсулт Ботева, устно и в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Заинтересованата страна "Стимар" ЕООД, гр. София, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С посоченото решение е отхвърлена жалбата на "Попов и син" ООД, гр. Бургас, представлявано от упълномощения адв. Табакова, срещу решение № 1510 от 30.11.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК /по преписка № КЗК 419/2010 г., с което, на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 2 и на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, е установено, че е извършено нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и е наложена ищуществена санкция в размер на 6005 лева на "Попов и син" ООД, гр. Бургас. По делото са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни е прието, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК по отношение на жалбоподателя. Законосъобразен е извода, че за съставомерността на деянието по този текст не е необходимо пълно съвпадение на детайлите в отделните елементи на стоките, представляващи детски дървени люлки. Преценката дали е налице имитация по смисъла на закона се извършва с оглед външния вид и цялостния визуален ефект на предлагания артикул, чрез който същият се възприема от обикновения потребител. Изводите в решението на съда, с което е потвърдено решенето на КЗК, са правилни и в съответствие с основанията и забраната за имитация, обосновано и законосъобразно, е потвърден и размерът на санкцията съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЗК, като са взети предвид тежестта, продължителността на нарушението и смекчаващите вината обстоятелства. Решението, с което на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, е отхвърлена жалбата на "Попов и син" ООД, гр. Бургас, е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и въз основа на своевременно направеното искане от процесуалния представител на КЗК, на основание чл. 143 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Попов и син" ООД, гр. Бургас, следва да бъде осъден да заплати на КЗК разноски по делото в размер на сумата 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия

Цитирани разпоредби

1