Решение № 3112 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7611/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 163 от 23.06.2023 г., постановено по адм. дело 804/2022 г. Административен съд (АС) Велико Търново, девети състав, е отхвърлил жалбата на П. Петров 07 ЕООД против Ревизионен акт (РА) Р-04000421002654-091-001/26.08.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Велико Търново, потвърден с Решение 113/29.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика ( ОДОП ) гр. Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството за данъчен период месец март 2021 г. е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 51 431,59 лева, в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 5 100,09 лева и лихви в размер на 706,66 лева. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати на Национална агенция по приходите гр. София разноски по делото в размер на 4 821,09 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П. Петров 07 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя П. Петров, чрез процесуалния му представител адв. М. Евтимов. В същата се прави оплакване, че решението на АС Велико Търново е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Велико Търново, и вместо него - да постанови друго такова, с което жалбата на дружеството срещу обжалвания РА да бъде уважена или алтернативно - да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В. Вълкова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 821,09 лева при съобразяване на материалния интерес по делото и Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като прилага и списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си АС Велико Търново е отхвърлил жалбата на П. Петров 07 ЕООД против РА Р-04000421002654-091-001/26.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение 113/29.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчен период месец март 2021 г. е начислен ДДС в размер на 51 431,59 лева, в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 5 100,09 лева и лихви в размер на 706,66 лева. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати на Национална агенция по приходите гр. София разноски по делото в размер на 4 821,09 лева. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията: издадените заповеди за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на ревизия, извършените процесуални действия, събраните доказателства в хода на ревизията, основанията на органите по приходите да приемат за непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки за Република Гърция към JOR M.I.K.E - контрагент на П. Петров 07 ЕООД, в резултат на което е доначислен ДДС в размер на 51 431,59 лева и са определени за внасяне задължения за ДДС за данъчен период м.03.2021 г. в размер на 5 100,09 лева и лихви за забава в размер на 706,99 лева. Възсъздадени са обясненията на разпитаните във връзка с открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за проверка истинността на частни документи свидетели: Й. Христов, Г. Тулешков и М. Христов. Наред с това съдът е възпроизвел в решението си заключенията на вещите лица по назначените в съдебното производство съдебно компютърно техническа експертиза (СКТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и постъпилите от Агенция Митници , Централно митническо управление и от Главна дирекция Гранична полиция справки за влизанията и излизанията на Й. Христов през ГКПП Кулата - Промахон за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. При така установените факти, са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка в чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, като е преценено, че при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на л. 263 и сл. от първоинстанционното дело (стр. 13 стр. 23 от решението на административния съд). Систематизирани за целите на настоящото изложение (предвид обема им), същите могат да бъдат сведени до следното: 1. С оглед естеството на спора дали са налице ВОД, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно ВОД, в това число кои са необходимите документи съгласно чл. 45 от ППЗДДС за доказване на неговото извършване. Прието, че за да бъде доставката облагаема с нулева ставка ДДС за признаване на ВОД е необходимо кумулативно да са изпълнени следните предпоставки: доставчикът и получателят да са регистрирани лица за целите на ДДС и да е установено, че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала в друга държава - членка по местоназначение при получателя. 2. Предвид позициите на страните по делото е прието, че всъщност основният спор по делото е по отношение на втората предпоставка, а именно - транспортирането и фактическото преминаване на стоките (кафе и шоколадови изделия) от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС Гърция. 3. В тази връзка и с оглед направеното от страна на административния орган оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на частни документи, представени от РЛ, съдът е приел, че автентичността на положения подпис за получател в издадените 11 броя фактури и приложените към тях инвойс от РЛ към гръцкото дружество JOR M.I.K.E, 5 броя CMR (международни товарителници) и 11 броя заявки за всяка от процесните фактури е успешно доказана от страна на П. Петров 07 ЕООД чрез разпита на свидетеля Христов. Според съда е установена и автентичността на разписките за предадени , съответно получени суми във връзка с процесните ВОД, а също и истинността на сключения между РЛ като доставчик и JOR M.I.K.E като купувач рамков договор от 01.08.2020 г. Предвид липсата, обаче, на ангажирани доказателства, установяващи истинността на положените подписи от името на посочения в тях за предал Ерманос - 2015 ЕООД, съдът е приел за неустановена автентичността на потвърждения с дати 17.03.2021 г., 25.03.2021 г. и 28.03.2021 г., поради което ги е изключил от доказателствения материал като негодни доказателства. За документ с недоказано авторство съдът е приел и допълнително представената от РЛ с възражението срещу РД обобщена таблица на JOR M.I.K.E за м. март 2021 г. с превод на български език, като по отношение на същата е счетено и че не може да докаже реалността на придобиванията от доставчик от друга държава - членка, съответно - извършени ВОД от доставчика, при положение, че не са налице предвидените в закона условия. 4. Предвид всичко изложено съдът е приел, че основният спорен момент по делото е този относно верността на съдържанието на горепосочените документи, която следва да се преценява съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. 5. На първо място и доколкото транспортът на процесните стоки е бил за сметка на П. Петров 07 ЕООД в качеството му на доставчик, то според съда документът, доказващ изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка, който следва да бъде представен, е този по т. 2, буква б на чл. 45 от ППЗДДС, а именно: транспортен документ. В тази връзка по отношение на първата група международни товарителници (CMR) с 100321 от 10.03.2021 г. към фактура 1000000034/10.03.2021 г. и CMR 190321 от 19.03.2021 г. към фактура 1000000039/19.03.2021 г. и инвойс към тях от същите дати, с посочен в тях превозвач дружеството ГТ Релакс енд спорт ЕООД, съдът е приел, че същите не могат да удостоверят транспортирането на фактурираната стока извън територията на страната, а от там и реално осъществена ВОД към гръцкото дружество - получател JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091. За да мотивира изводите си, решаващият съд е посочил, че са налице множество противоречия в доказателствата, както и липса на доказателства за определени обстоятелства, които не позволяват да се приеме, че РЛ е извършило ВОД, за които са представени двете на брой международни товарителници. Аргументите на съда в тази насока са изложени на стр. 16 стр. 20 от първоинстанционното решение и по същество се свеждат до обстоятелството, че не може да бъде направен несъмнен извод с какво МПС е извършен международния превоз, от къде е натоварена, къде е разтоварена, и от кого е получена стоката, за която се твърди, че е транспортирана до Гърция в изпълнение на процесните доставки. 6. На следващо място съдът е приел че и втората група международни товарителници (CMR) с 150321 от 15.03.2021 г. към фактури: 1000000035/11.03.2021 г., 1000000036/12.03.2021 г., 1000000037/15.03.2021 г. и 1000000038/15.03.2021 г.; CMR с 220321 от 22.03.2021 г. към фактури: 1000000040/20.03.2021 г., 1000000041/20.03.2021 г. и 1000000042/22.03.2021 г.; и CMR 250321 от 25.03.2021 г. към фактури 1000000043/23.03.2021 г. и 1000000045/24.03.2021 г. за извършен автомобилен превоз с превозвач Ерманос 2015 ЕООД не удостоверяват транспортиране, съответно - получаване на стоката на територията на Гърция. Аналогично на съображенията по първата група CMR е прието, че не се установява преминаването върху получателят на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките по спорните фактури, тъй като от CMR не можело да се установи мястото на натоварване, а също и на предаване на стоката; вида и наименованието на товара обстоятелство, препятстващо обвързаността им с представените CMR и спорните фактури; като наред с това не са били установени и лицата, фактически участвали в предаването, съответно - приемането на процесните стоки, доколкото от страна на РЛ не са били ангажирани и доказателства относно автентичността на подписите от името на предал в приложените потвърждения за получаване на стоката, от които да може да се направи извод за получаване, съответно - предаване на стоките по процесните фактури. Доказването на физическото напускане на стоките от държавата - членка на доставката чрез CMR според съда било допълнително разколебано и вследствие на представените при проверките на ГКПП съпътстващи документи за превозваната стока, според които посоченото в CMR МПС е било натоварено с различна стока от тази по процесните фактури, а освен това е установено и че на процесните дати Ерманос 2015 ЕООД е извършвал превоз на товари по други ВОД, въз основа на заявки - договори с няколко спедитори с изпращачи множество чуждестранни и български дружества, различни от РЛ и Петров Транс 2016 ЕООД, който е превозвал стоките първоначално от базата на РЛ в гр. Велико Търново до складовата база на превозвача Ерманос 2015 ЕООД. 7. На отделен ред е посочено, че противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели досежно начина на плащане на всички ВОД допълнително са събудили съмнение в извършването им. 8. На последно място съдът е приел, че липсата на преки доказателства за транспортирането на фактурираното количество кафе и шоколадови изделия по всички спорни фактури не се компенсира от заключението на ССчЕ, тъй като редовно воденото счетоводство на ревизираното дружество, счетоводното отразяване на издадени фактури към гръцкото дружество получател, стойността по които е заплатена по банкова сметка, не са основание да се приеме еднозначно, че стоката е транспортирана до територията на друга държава членка, доколкото същите, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото не могат да обусловят извод за реалността на доставките. 9. В заключение първоинстанционният съд е приел, че цялостната преценка на всички събрани по делото доказателства не обосновава извод за реалност на ВОД от доставчика - П. Петров 07 ЕООД към гръцкия получател - JOR M.I.K.E. по причина, че не са представени годни документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на Република България до територия на Гърция и регламентирани в цитираната по-горе т. 2 на чл. 45 от ППЗДДС. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата на П. Петров 07 ЕООД. Решението на Административен съд Велико Търново е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на П. Петров 07 ЕООД за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост. Касационният жалбоподател е изложил аргументи, че неправилният анализ от страна на съда на писмените доказателства е компрометирал действителната фактическа обстановка, като по този начин съдът е постановил решението си при неправилни правни изводи, които не само не кореспондират с материалноправните разпоредби, но и с фактите и доказателствата по делото. По същество е посочено, че органите по приходите не са ангажирали доказателства, опровергаващи представените от РЛ и превозвача транспортни документи. Освен това според касатора при преценка на доказателствения материал в неговата съвкупност съдът не е взел предвид обстоятелството, че сделките по процесните доставки на стоки са осчетоводени и декларирани в счетоводствата и на двете дружества, които са водени редовно за проверяваните периоди. Изложено е също така, че първичните счетоводни документи инвойс фактури и потвържденията към тях съдържат всички реквизити и отговарят на условията по Закона за счетоводството, поради което могат да се считат за годни доказателства по отношение реалното извършване на доставките. Наред с това според касатора в противоречие със съдопроизводствените правила не са обсъдени доказателствата, предоставени от гръцкото дружество, и не са дадени указания на органа да обоснове защо в направеното запитване до гръцките данъчни власти не е изискана информация дали ВОП са декларирани за процесния период. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че за данъчен период месец март 2021 г. П. Петров 07 ЕООД е декларирало ВОД на стоки с предмет кафе и шоколадови изделия по чл. 7 от ЗДДС по 11 броя фактури на обща стойност 257 157,97 лева към дружество JOR M.I.K.E. В резултат на извършените в хода на ревизията процесуални действия органите по приходите са приели, че преценката на фактите и обстоятелства налага извод, че П. Петров 07 ЕООД не е доказал извършването на реални доставки, в това число предаване и получаване на стоката и нейното транспортиране извън територията на страната, поради което не е налице условието на чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка на данъка, като за извършените доставки на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 1 и чл. 26 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 51 431,59 лева при данъчна основа 257 157,97 лева. Основните аргументи на приходните органи са мотивирани с това, че представените международни товарителници не отразяват достоверно отразените в тях факти, тъй като в същите липсва надлежно попълнено място на натоварване и разтоварване на стоката; по част от транспортните документи липсват информационни източници с какво МПС е извършен международния превоз, а при друга част посочените МПС не са транспортирали отразените в CMR товари; освен това не са налице данни от кого е получена стоката, за която се твърди, че е транспортирана до Гърция в изпълнение на процесните доставки. Налични са и противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели досежно начина на плащане на всички ВОД. Настоящата съдебна инстанция споделя решаващите изводи на административния съд, като намира същите за подкрепени от събрания доказателствен материал и неопровергани от страна на ревизираното дружество. За да отговори на основния спорен въпрос дали реално е осъществено транспортиране и фактическото преминаване на стоките (кафе и шоколадови изделия) от територията на Република България до територията на друга държава - членка на ЕС Гърция, първоинстанционния съд правилно е дал на първо място тълкуване на относимите правни разпоредби чл. 7 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС. Правилно е съобразено също, че в случаите на ВОД в тежест на доставчика (задълженото лице) е да докаже, че е осъществен ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45 от ППЗДДС, като от особена важност е установяване на транспортирането на стоките, т. е. да се докаже по категоричен начин, че стоките са напуснали територията на България, за да може доставчикът да се възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС, която се прилага за ВОД. Настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК изводите на първоинстанционния съд относно преценката на ангажираните от задълженото лице доказателства, обосноваващи извършването на доставките. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. В чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, какъвто е и настоящият случай. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. Обстоятелството, че П. Петров 07 ЕООД разполага с документ за доставката по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС не е спорно, тъй като са представени CMR към фактурите, чиито получател е лице, установено на територията на друга държава членка. Спорен е въпросът дали стоките действително са транспортирани от територията на Република България до Гърция и представените документи доказват ли мястото на изпълнение на доставките в Гърция. Следва да бъде посочено, че представените от ревизираното дружество международни товарителници, които като частни свидетелстващи документи следва да се обсъждат и преценяват с всички останали по делото доказателства, не установяват по категоричен начин, че стоките по фактурите, издадени от П. Петров 07 ЕООД на гръцкото дружество, са превозени в друга държава-членка и че същите са напуснали физически територията на България. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се позовава на пропуските, съдържащи се в CMR, водещи до невъзможност същите да бъдат свързани с предмета на процесните фактури. Товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача. Установената във визираната норма презумпция, обаче, е оборима и в хода на делото тя е опровергана от останалите доказателства. Именно в този контекст първоинстанционният съд е ценил верността на съдържанието на представените товарителници и предвид цялостния анализ на всички доказателства е формирал обоснования извод за неустановеност на транспортирането на стоките по спорните ВОД до територията на държавата членка на ЕС - Гърция. В този ред на мисли съображенията на касатора за липса на ангажирани доказателства, оборващи представените от РЛ и превозвача транспортни документи, са неоснователни. В първата група от товарителници с 100321 от 10.03.2021 г. към фактура 1000000034/10.03.2021 г. и CMR 190321 от 19.03.2021 г. към фактура 1000000039/19.03.2021 г. и инвойс към тях от същите дати, обосновано съдът е приел, че липсва надлежно попълнено място на натоварване и разтоварване на стоката, както и информация за нейния вид и количество. Наред с това не са представени и доказателства за коя страна ще бъде експедирана стоката и към кой получател. Съобразно чл. 1 от сключения между РЛ и гръцкото дружество JOR M.I.K.E. рамков договор за извършване на транспорт вида, количеството, обема и особеностите на товара, мястото и денят на натоварване, мястото на доставяне и получателят на товара е следвало да бъдат заявени с писмена заявка от изпращача РЛ, каквито в хода на ревизионното и съдебното производство не са били представени. Отделно от това въпреки че в рамковия договор действително се съдържа уговорка за транспортиране на процесните стоки за сметка на доставчика, но няма данни за уговорка за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка. По отношение на МПС, с което е извършен международния превоз, от получените данни от АПИ е установено, че МПС с рег. [рег. номер], марка Рено Мастер не се е движило на територията на община В. Търново както на 10.03.2021 г. и 19.03.2021 г., така и на предходните дати, за да може според отразеното в CMR да натовари стоката. Наред с това, видно от представените пътни листи за превоз от дати 10.03.2021 г. и 19.03.2021 г. с маршрут Велико Търново - Солун - Велико Търново няма налични данни за номер и дата на съставяне, а в приложените квитанции на гръцки език за платена пътна такса в Гърция на 10.03.2021 г. и 19.03.2021 г. не се съдържа индивидуализация на МПС или шофьора. Следва да бъде посочено също така, че липсва и заповед за командироване на водача на товарния автомобил за датите на транспорта, а също и представена пътна книжка за МПС. По делото е останало неустановено и приемането на фактурираната стока от посоченото лице на датите: 10.03.2021 г. 19.03.2021 г., като по този начин въпреки доказаната автентичност на подписите върху международните товарителници за изпращач и получател на стоката, е опровергана верността на съдържанието им. Това е установено, от една страна от представени от МВР и от ЦМУ и МВР - Гранична полиция справки, според които лицето Й. Христов не е напускало страната през месец март 2021 г., както и от показанията на разпитания по делото свидетел - М. Христов, който не е виждал управителя на гръцкото дружество в складовата база в Солун, като товарителниците по делото били подписвани от складовите работници при разтоварване на стоката. От друга, на датите 10.03.2021 г. и 19.03.2021 г., на които се твърди, че стоката била получена в Гърция от Й. Христов, последният е работил по трудово правоотношение с Леа Трейдинг ООД съгласно показания от управителя на това дружество и представен фиш за заплата за м.03.2021 г. В своята съвкупност, всички изложени обстоятелства правилно са довели първоинстанционния съд до заключението, че въпросните международни товарителници не отразяват достоверно отразените в тях факти, поради което са негодни да установят реалното извършване на доставки до гръцкото дружество. Посочените изводи не са разколебани от представените потвърждения, които съгласно чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС могат да докажат ВОД само в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, какъвто не е настоящият случай. В тази връзка аргументите на касатора, че потвържденията съдържат всички реквизити и отговарят на условията по Закона за счетоводството, поради което могат да се считат за годни доказателства по отношение реалното извършване на доставките, са неоснователни. Сходни изводи за липса преки доказателства за транспортирането, съответно - получаването на фактурираното количество кафе и шоколадови изделия следват и по отношение на втората група международни товарителници (CMR) с 150321 от 15.03.2021 г. към фактури: 1000000035/11.03.2021 г., 1000000036/12.03.2021 г., 1000000037/15.03.2021 г. и 1000000038/15.03.2021 г.; CMR с 220321 от 22.03.2021 г. към фактури: 1000000040/20.03.2021 г., 1000000041/20.03.2021 г. и 1000000042/22.03.2021 г.; и CMR 250321 от 25.03.2021 г. към фактури 1000000043/23.03.2021 г. и 1000000045/24.03.2021 г. за извършен автомобилен превоз с превозвач Ерманос 2015 ЕООД. Видно от представените международни товарителници липсват данни за място на натоварване и предаване, вида и наименованието на товара, а също и доказателства относно автентичността на подписите от името на предал в приложените потвърждения за получаване на стоката. Наред с това според съпътстващи документи за превозваната стока МПС е било натоварено с различна стока от тази по процесните фактури, а на процесните дати превозвачът Ерманос 2015 ЕООД е извършвал транспорт на товари по други ВОД. На следващо място обосновано първоинстанционният съд е приел, че противоречието в показанията на разпитаните по делото свидетели е разколебало и доказателствената стойност на разписките и начина на плащане по фактурите. По делото е изслушана и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, като същата е констатирала редовно водено от ревизираното дружество счетоводство и счетоводното отразяване на издадени фактури към гръцкото дружество получател. Тази експертиза, обаче, както обосновано е прието, следва да се обсъжда заедно с всички останали доказателства и сама по себе си не представлява доказателство за действително осъществени ВОД предвид липсата на преки доказателства за транспортирането на фактурираното количество кафе и шоколадови изделия по всички спорни фактури, като доводите на касатора в обратния смисъл следва да бъдат отхвърлени неоснователни. На последно място настоящата съдебна инстанция счита, че в случая пропускът на съда да обсъди предоставените от гръцкото дружество доказателства, не обосновава извършено нарушение от кръга на съществените по причина, че същите, ценени съвкупно с целия доказателствен материал, не биха били променили крайните изводи на административния съд за неосъществени вътреобщностни доставки на стоки П. Петров 07 ЕООД към JOR M.I.K.E. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд гр. Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото П. Петров 07 ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза органът, издал обжалвания административен акт, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 880,71 лева, който размер, при съобразяване разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е редуциран от претендираните 4 821,09 лева до 880,71 лева предвид материалния интерес по делото в размер на 5 807,08 лева, а също и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 във връзка чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,