Решение № 9018 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2016 г.

Решение № 9018 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 3125/21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 965/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата - Р. Д. В., чрез пълномощника си адв. У., оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение тричленен състав на ВАС е отменил заповед № 8121К-2419/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Р. Д. В. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е по делото, че дисциплинарното производство срещу В. е образувано със заповед № 8121К-1850/12.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи за това, в качеството й на старши разследващ полицай на 13.02.2014 г. около 15,30 ч. по сигнал за отвличане и многократно изнасилване на А. К. от Т. Е. Х. тя и служители от Районно управление "Полиция" (РУП) - Г. Т. посетили местопроизшествието в с. В., общ. Г. Т., при извършения оглед са иззети доказателства и са направени снимки, а В. докладвала по телефона на прокурор Ч. от Районна прокуратура (РП) Г. Т. и на Е. С. - началник на отдел "Досъдебно производство" в Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Д. непълни и избирателни данни за резултатите от проведените оперативно-издирвателни мероприятия, при което прокурор Ч. не оценила правилно ситуацията и не дала адекватни указания по случая, с което В. нарушава етичните правила за поведение на държавните служител в МВР по чл. 4, 7, 8, 12, 13, 36, 43 и 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Със заповедта е определен конкретно дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) - комисия, определен е едномесечен срок за работата на същата, а служителката е запозната със заповедта на 16.09.2014 г. Същата при връчване на поканата за даване на писмени обяснения по досъдебното производство заявява писмено, че желае да бъде подпомагана в производството от служителя Б. С., който от своя страна дава писмено съгласието си за това. В хода на дисциплинарното разследване ДРО приема писмени доказателства по случая, писма, препис от присъда, материали по обявяване на лице за издирване и други писмени документи във връзка с действията на В., за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност. След приключване на проверката ДРО изготвя обобщена справка рег. № 47459/7.10.2014 г., с която предлага на В. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено от нея тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР (отм.) и да бъде прекратено служебното й правоотношение в МВР. Жалбоподателката и подпомагащият я в дисциплинарното производство служител на МВР са запознати с обобщената справка на 7.10.2014 г. и са декларирали, че са уведомени за правото в срок от 24 часа да дадат допълнителни обяснения и възражения по случая, но такива не са постъпили. След изтичане на този срок ДРО изготвя становище рег. № 47919/8.10.2014 г., с което отново предлага на дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на жалбоподателката. Въз основа на това министърът на вътрешните работи издава заповед № 8121К-2419/28.10.2014 г., с която на В. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение на етичните правила за поведение по т. т. 4, 7, 8, 12, 13, 36, 43 и 46 от ЕК, представляващи тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР (отм.). В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К. К., И. М. и К. К. и са приети писмени доказателства - постановление за образуване на досъдебно производство от 20.02.2014 г. на ОП Д. срещу Т. Е. Х., постановление за прекратяване на досъдебно производство № 25/2014 г. на ОП Д. от 12.10.2015 г., водено срещу В. за престъпление по чл. 288 от Наказателния кодекс и И. К. М. за извършени престъпления по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ, във вр. с ал. 1 НК и по чл. 289 от НК, заповед № РД 04-01/16.01.2014 на районния прокурор на РП Г. Т., изменена със заповед № РД-04-02/4.02.2014 г., заповед за задържане за срок от 24 часа на Т. Х. от 13.02.2014 г., бюлетин за настъпили произшествия на територията на общ. Г. Т. за времето от 13.02.2014 г. от 8,30 до 8,30 часа на 14.02.2014 г. бюлетин № 45 за дежурствата в ОДМВР Д. за времето от 8 часа на 13.02.2014 г. до 8 часа на 14.02.2014 г., ежедневен опис на кореспондентски пратки за 18.02.2014 г. на РП Г. Т., копия от протоколи за разпит като свидетели на И. М., К. К. и К. К. по ДП № 25/2014 г. по описа на СО при ОП Д., постановление изх. № 62/17.02.2014 г. по чл. 35 НПК на РП Г. Т., писмо изх. № 1866/14.02.2014 г. на РУП Г. Т., получено на същата дата в РП Г. Т., график за дежурствата на разследващите полицаи в РУП Г. Т. за периода 2.02.2014 г. до 2.03.2014 г. заповед № З-3403/17.10.2013 г. на директора на ОДМВР Д., 10 бр. копия от разпечатки за проведени телефонни разговори, заверени от ОП Д. Като е обсъдил представените с административната преписка доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, тричленният състав е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ЗМВР, формално са спазени изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е издадена в нарушение на приложимите материалноправни норми. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Тричленният състав на ВАС е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Обосновани са правните изводи, че спрямо релевантните и установени факти, административният орган неправилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е законосъобразен. Следва да бъдат споделени мотивите на тричленния състав, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати нарушения по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, като тези нарушения са довели и до материална незаконосъобразност на процесната заповед. Въз основа на доказателствата по делото, съдът правилно и обосновано е приел, че настъпилите последици, посочени в процесната заповед, не са пряка и непосредствена последица от поведението на жалбоподателката В. /сега ответник по касация/, при което неправилно е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Правилно са изложени съображения, че при издаването на заповедта формално са спазени изискванията за форма - същата е постановена в писмена форма и съдържа част от реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР - посочени са извършителят; мястото, времето, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Същевременно обаче не е изпълнено изискването за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Отразяването в заповедта, че В. е докладвала на прокурора от РП Г. Т. и на главния разследващ полицай в ОДМВР - Д. непълни и избирателни данни не покрива изискването по чл. 210, ал. 1 ЗМВР за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като от това съдържание не може да се установи, какво точно е докладвала и съответно какво не е докладвала В., което не е дало възможност на посочените лица да оценят правилно ситуацията и да дадат адекватни указания. Още повече, че към момента, сочен за извършване на деянието - 13.02.2014 г., същата е извършвала първоначални действия по установяване на фактите, а освен това не е спорно по делото, че В. е докладвала за случая на двете посочени лица в съответствие с правомощията им и съответно задълженията им по чл. 196 НПК за прокурора и чл. 4 от Правилата за координация и взаимодействие между прокуратурата на РБ и МВР по водени оперативни дело, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални следствени действия по разследването, утвърдени със заповед рег. № Iз-1477/5.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е изяснил правилно фактическата обстановка и поради това е направил необосновани правни изводи, е неоснователно. От съдържанието на материалите по преписката и приетото за установено от ДРО в обобщената справка и становището се установява, че посочената в заповедта дата, след като е открита обявената за издирване К. по преценка на други служители е уведомена В., която около 15 часа, тръгва за с. В., придружена от други служители на РУП Г. Т., за да започне работа по случая. На следващо място следва да бъде посочен и установеният от ДРО факт, че около 18,30 Е. С. - началник на отдел ДП при ОДМВР Д. е запозната със случая и от главен разследващ полицай Р. Същата от своя страна е докладвала на Окръжния прокурор на ОП Д., както на прокурора от РП Д. - Т. При положение, че дисциплинарната отговорност на служителката е ангажирана за това, че е докладвала на прокурор Ч. от РП Г. Т. и Е. С. - началник на отдел ДП в ОДМВР Д. на непълни и избирателни данни, като липсва описание на данните, които е докладвала В. и какви са били действителните и пълни данни, които е следвало да докладва, то правилно тричленният състав е приел, че в нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР дисциплинарното наказание е наложено, без да са изяснени точно и конкретно обстоятелствата, а събраните в хода на производството доказателства не са оценени в пълнота и съвкупност. Настоящият съдебен състав също приема, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че В. е предала на прокурор Ч. и началник отдел ДП С. възприетите от нея факти още на 13.02.2014 г. вечерта. Извършването на реална преценка дали тези факти са били непълни и избирателно подбрани от В. е следвало да бъде изяснено какви факти са били установени от нея към момента на докладването. Това не е извършено от административния орган, въпреки че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства се установява, че незабавно след установяване на местонахождението на К. и Х., същите са били отведени от екипа в РУП Г. Т. и са им снети обяснения, но тези обяснения не са приложени към преписката. Липсват и обясненията, снети от роднините на Х., макар снемането им да е изрично разпоредено, както от прокурор Ч., така и от прокурора от ОП Д. К. В подкрепа на тези изводи са и възприетите от съдебния състав показания на разпитаните по делото свидетели, на които съдът е дал вяра, и които установяват факти по делото. С. К. К. заявява, че е присъствал на проведените от В. телефонни разговори с прокурора от РП Г. Т. - Ч. и служителя на ОДМВР Д. - С., като изрично заявява, че на С. са докладвани подробностите по случая. След това е последвало обратно обаждане от страна на С. до В., която според К. останала разстроена след разговора и му съобщила, че в него е уведомена от С., че от прокуратурата са разпоредили да не се образува досъдебно производство, а да започне проверка в РУП Ген. Т. за изнасилване. Същият установява, че разпитите на лицата - т. е. съдържанието на същите, е докладвано на прокурор Ч. В тази насока са и показанията на свидетеля К., който установява, че на 13.02.2014 г. преди да установи фактите и да докладва на С. и на Ч. В. му се обадила по телефона, за да го помоли да осигури служебен защитник, тъй като към управлението пътува лице, което трябва да бъде разпитано, което той изпълнил. Разпитът на Т. Х. са започнали други полицаи от РУП Г. Т., като междувременно В. пристигнала в сградата на РУП, заедно с момичето и с няколко думи му обяснила случая. След приключване на разпитите около 19 часа на 13.02.2014 г. В. отишла в при К. и от неговия телефон, след като не намерили дежурен прокурор в ОП Д., позвънила на С. и докладвала подробностите и попитала за дежурен прокурор, тъй като у тях се формирало убеждение, че в случая се касае до отвличане. След няколко минути С. се обадила по уговорката, като след проведения разговор В. съобщила на колегата си, че от прокуратурата са разпоредили да не се започва досъдебно производство, а да се извърши проверка в РУП Г. Т. за изнасилване. Разпитите били докладвани на прокурор от РП Г. Т., а Х. бил задържан в РУП за срок от 24 часа. Правилно са изложени мотиви, че при така установените факти и при липсата на преписката ДРО не е установил основен факт - дали с провеждането на този разпит не е осъществено действието по чл. 212, ал. 1 НПК, с което досъдебното производство се счита за започнало, като този факт води до извод, че събраните в хода на проверката доказателства не са анализирани в цялост. Поради това тричленният състав обосновано е приел, че оспорената пред него заповед е постановена при допуснато нарушение по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР и по чл. 207, ал. 3 ЗМВР, като така тези нарушения са довели и до материална незаконосъобразност на заповедта. Обсъдени са и разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Правилата за координация и взаимодействие между прокуратурата на РБ и МВР, като е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, фактът на извършения доклад и дадените указания от прокурора се установява с писмена форма, каквото писмено удостоверяване на дадените указания от страна на прокурора не е било налице. Правилно също така е прието, че В. е изпълнила служебните си задължения по за чл. 5 от Правилата, съгласно която разпоредба определеният полицейски разследващ орган извършва необходимите неотложни действия по чл. 212, ал. 2 НПК, като уведомява прокурора незабавно, а когато това е невъзможно не по-късно от 24 часа, а когато при провеждането им се задържи лице по реда на ЗМВР незабавно се уведомява компетентният прокурор и му се предоставят събраните материали. Още повече, че прокурорът е този, който ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. Съгласно нормата на чл. 196, ал. 1, т. 1 и 2 НПК при упражняване на ръководство и надзор прокурорът контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото и дава указания по разследването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че оспореното решение е обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и предвид направеното искане от пълномощника на ответницата за присъждане на разноски по делото, съдът счита, че касаторът следва да заплати такива в полза на ответницата. Представеният по делото договор за правна помощ установява платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като е направено възражение от страна на процесуалния представител на касатора, за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид на това настоящият съдебен състав счита, че размерът на възнаграждението за един адвокат следва да бъде определено на основание § 2 във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав