Решение № 7568 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 106/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. А. Д., чрез пълномощник, срещу Решение 14340 от 09.08.2024г., постановено по адм.д. 684/2024г. по описа на Административен съд - София-град, с което е била отхвърлена жалбата му против Решение Ж-1043/28.11.2023г. на КЕВР, в частта му по т. 1, с което производството по жалбата на лицето е било прекратено.Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага доводи, че макар фактите да са правилно установени решението е необосновано и е постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отмени оспореното решение на КЕВР. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуален представител изразява становище по оспорване на касационната жалба. Желае да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано. Ответната страна Електроразпределение Север АД не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в о.с.з. Ответника Енерго-про продажби АД също не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна в производството, а по съществото на спора я намира за - неоснователна. Счита, че не са налице посочените касационни отменителни основания, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, против съдебен акт, който засяга правния интерес на страната. Разгледана по същество, я намира за неоснователна. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на В. А. Д., чрез пълномощник, със съдебен адрес: гр. Русе, [улица], срещу Решение Ж-1043/28.11.2023г. на КЕВР, в частта му по т. 1, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-04-02-116/04.09.2023 г. на В. А. Д. срещу Електроразпределение Север АД и Енерго-про Продажби АД, срещу преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на обект, находящ се в гр. Русе, [улица], и на обект, находящ се в гр. Русе, [улица]. С оспореното пред настоящата инстанция решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу постановеното от КЕВР решение Ж-1043/28.11.2023г. на КЕВР, в частта му по т. 1, с което производството по жалбата на лицето е било прекратено. За да постанови оспорения резултат съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че липсват основания за прекъсване на захранването на посочения обект, тъй като всички задължения за него били надлежно заплатени. От събраните по делото доказателства съдът установил, че В. А. Д. е стопански клиент на Енерго-про Продажби" АД в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ) за обект с УИН 32Z470001136119М в гр. Русе. [улица], и обект с УИН32Z4701036012680 в гр. Русе. [улица]. Според първостепенната инстанция първоначално двата обекта били с общ клиентски 7700002453. Жалбоподателят подал Искане с вх. 6568233/24.07.2023 г. за отделяне на двата обекта в самостоятелни партиди с отделен клиентски номер. Искането било изпълнено и считано от 21.06.2023 г. обект с уникален идентификационен 32Z4701036012680 бил прехвърлен от клиентски 7700002453 на клиентски 7700008426. Прието за установено било, че от Енерго-про Продажби" АД, в качеството му на ДПИ било подадено искане към мрежовия оператор, за преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на клиентски 7700002453 поради неплатени в срок задължения на обща стойност 32.77 лв. по две фактури: 0312628878/16.08.2021 г. на стойност 6,66 лв., за месец юли 2021 г., със срок за плащане 26.08.2021 г., за обект магазин с УИН 32Z470001136119М и местонахождение в гр. Русе, [улица] фактура 0337559289/14.06.2023 г., на стойност 26,11 лв., за месец май 2023 г., със срок за плащане 23.06.2023 г., за обект офис с УИН 32Z4701036012680 и местонахождение в гр. Русе, [улица]. Между страните не се спори и за това, че още на 26.04.2021г, електрозахранването на обект с абонатен 1136119 в гр. Русе, [улица], е било преустановено, докато това на обект с абонатен 0103601268, находящ се в гр. Русе, [улица] било преустановено на 18.07.2023г. Главният спор по делото е бил за това дали след заплащане на част от задълженията на касатора, а именно за обект - офис с УИН 32Z4701036012680 с местонахождение в гр. Русе, [улица] Електроразпределение Север АД има основание за възстановяване на електрозахранването в горепосочения обект. При така възприетите за установени по делото обстоятелства първоинстанционният съд с обжалваното решение е отхвърлил жалба на В. А. Д. против прекратителното решение на КЕВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от страна на органа не е допуснато нарушение на материалните норми, както и на процесуалните правила на чл.35 и чл.37 АПК. Счел е, че КЕВР е събрал относимите за производството доказателства, изяснил е спорните обстоятелства и е достигнал до извод, че след като до 21.06.2023 г., двата обекта са били с един клиентски номер, т. е по отношение на тях е съществувало общо задължение за заплащане на консумирана електрическа енергия, то следва да бъде заплатено от потребителя, за да бъде отново снабден с електроенергия, отделения в самостоятелна партида близо две години по-късно обект. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил обосновани изводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба 3, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. При липсата на ограничение за допустимите пред КЕВР доказателства в производствата по чл. 22 от ЗЕ, следва че не представлява нарушение събирането на допълнителна информация за втория обект, собственост на касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Закона за енергетиката доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, като съгласно чл. 124 ЗЕ, възстановяването на преноса на електрическа енергия за имота може да бъде извършено след отстраняване на причините, довели до преустановяването му. Идентична е разпоредбата и на чл.42, ал.1 от отменената, но действала към момента на възникване на задължението НАРЕДБА 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи(отм.). От посочените разпоредби става ясно, че задълженията между доставчици и потребители са договорни, като временното преустановяване подаването на електроенергия е предвидено като форма на специална принудителна мярка с обезпечителни функции, която трябва да гарантира изпълнението на всички задължения на клиента по съответния договор. При анализа на съдържанието на посочените норми съдът достига до извод, че те регламентират преустановяване снабдяването с електрическа енергия на клиента, страна по договора, а не на конкретен обект, предмет на същия. Това означава, че когато предмет на един единствен договор са повече от един обекти, забавата на каква да е сума или друго задължение по този договор, може да повлияе общо на всички обекти предмет на договора, с цел обезпечаване на изпълнението му. С подписване на отделни договори за всеки обект тази възможност се преустановява. В този смисъл правилно съдебният състав е достигнал до извод, че след като задължението касае неизпълнение на предходния общ за двата обекта договор, то към момента на подаване на жалбата до КЕВР от страна на касатора, все още е съществувала пречка за възстановяване снабдяването с електрическа енергия. Касае се за неплатено задължение по Фактура 0312628878/16.08.2021г. на стойност 6,66 лв. за м. 07.2021 г. със срок на плащане 26.08.2021 г. Издадената фактура е по договор за клиентски 7700002453, чийто предмет са двата обекта, собственост на жалбоподателя - обект 32Z470001136119 и обект 32Z4701036012680. За тях отделни договори са налице от 21.06.2023 г. По изложените съображения обжалваното съдебно решение на АССГ е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на претендираните от касатора разноски, не следва да бъде уважено. Разноски следва да бъдат присъдени в полза на КЕВР в размер на 100,00лева, както и в полза на ответника Енерго-про продажби АД в размер на 50,00 лева, с оглед депозирания писмен отговор на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение