Решение № 6301 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4518/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения процесуален представител юрк. И. Кирова, срещу Решение № 401 от 26.02.2026 г., постановено по адм. д. № 540 по описа на Административен съд - Перник (АС - Перник) за 2025 г., в частта, с която е отменен и изменен Ревизионен акт № Р-22001422005629-091-001 от 28.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1313 от 14.09.2023 г. на директора на ОДОП-София, с която на „Еко Тръст България“ ООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от “Дани Транс 2008“ ЕООД в размер на 56 200 лв., по фактури издадени от „Агро Д и Б“ ЕООД в размер на 2 508 лева, и за част от фактурите, издадени от „Експрес 2021“ ЕООД в размер на 9 990 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът отменил РА, в посочената част, без да извърши анализ на доказателствата и фактите по делото и при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на подробно изложени в касационната жалба доводи по същество на спора, се прави искане за отмяна на съдебното решение, в обжалваната му част и решаване на спора по същество, като се отхвърли оспорването срещу РА, в отменената му част. Претендира се присъждането на сторените разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Ответникът – „Еко Тръст България“ ООД, чрез процесуален представител адв. Истатков, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ се е развило по реда на чл. 226 от АПК, в изпълнение на Решение № 11518 от 17.11.2025г., постановено по адм.дело № 7975/2024г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено Решение № 1123 от 20.06.2024 г., постановено по адм. д. № 460 по описа на Административен съд - Перник за 2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да изложи собствени мотиви, включително и относно твърденията на приходната администрация за извършена данъчна измама. При повторното разглеждане на делото, за да отмени РА, в обжалваната му част, АССГ е приел следното: По отношение на фактурите, издадени от доставчика „Агро Д и Б“ ЕООД с отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2508 лв., съдът е изброил фактурите без да посочи техния предмет и приел, че от страна на РЛ е представен Договор за услуга от 05.08.2019 година, с предмет почистване на остатъчна пепел от котел в Топлоцентрала за производство на топлинна енергия от биомаса в гр. Ихтиман, както и приемо-предавателен протоколи (ППП) към фактурите. Посочил е, че две от фактурите документират извършена доставка на стоки, а една е свързана с доставката на услуга. Приел е, че предаването на стоките и извършването на услугата е доказано с ППП, а последващата реализация била установена с прието по делото заключение по назначената СЕС. При доказани реални доставки, издадения РА на доставчика, не можел да окаже неблагоприятно въздействие върху ревизираното лице. По отношение на фактурите, издадени от “Дани Транс 2008“ ЕООД с отказано право на данъчен кредит в общ размер на 56 200 лв., съдът е изброил фактурите без да посочи техния предмет и приел, че от страна на РЛ е Договор за покупко-продажба на стоки, придружен с ППП, както и Договор за строителство от 05.10.2020 година, с предмет извършване на СМР в недвижим имот, изразяващи се в изкоп на трасе за пренос на топла вода с дълбочина 3 метра, придружен с Протокол обр. 19 от 31.12.2020 г. /лист 245/. При тези доказателства, съдът приел, че предаването на стоките и извършването на услугата е доказано с представените протоколи, поради което реалността на доставките е доказана. По отношение на 4 броя фактури, както следва: № 6 от 31.08.2021 г., № 10 от 27.09.2021 г., № 12 от 29.11.2021 г. и № 11 от 28.10.2021 г., издадени от доставчика „Експрес 2021“ ЕООД, с отказано право на данъчен кредит в общ размер на 9 990 лв., съдът е изброил фактурите без да посочи техния предмет и приел, че от страна на РЛ е представен Договор за текущ ремонт от 25.08.2021 година с предмет: ремонтни работи на участъци от тръбопроводи на топлоцентрала за производство на топлинна енергия от биомаса в Ихтиман, изразяващи се в базови заварки за възстановяване на тръби, базови почиствания от наноси по тръби, базови свързвания на крепежни елементи, изтръгване на налепи от материал в пещ, премахване на наноси от хидравлично масло в помпени канали. Приел е, че към тези фактури са приложени протоколи за приемане на ремонтни работи, поради което реалността на доставките е доказана. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Реалността на доставките е фактически въпрос, който няма как да бъде установен само въз основа да документи и тяхното отразяване в счетоводството на дружеството. Безспорно е, че съставянето на документи и коректното счетоводно отразяване на доставките е необходимо, но превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка за възникване право на данъчен кредит. В случая, всички фактури, издадени от доставчиците „Дани Транс 2008“ ЕООД „Агро Д и Б“ ЕООД и „Експрес 2021“ ЕООД са с предмет тонове пилети и чипс, както и СМР. По отношение на доставките на стоки липсва яснота относно мястото на предаване на стоките и как е осъществен транспорта. Тези обстоятелства са от съществено значение, тъй като се касае до доставка на големи количества и обемни като опаковки стоки, поради което неправилно са игнорирани от съда. Необоснован е извода на съда за доказана с експертиза последваща реализация на стоките. Напротив, според заключението по ССчЕ, по делото няма представена справка за стоков поток, поради което не може да се проследи последващата реализация. Вярно е, че дейността на дружеството е свързана с търговия и производство на дървесна биомаса от дървесни отпадъци, но това обстоятелство не го освобождава от задължението да установи надлежно с конкретни доказателства, че процесните доставки са реални и извършени именно от посочените във фактурите доставчици. По отношение на доставките на услуги, настоящата инстанция констатира, че от договорите и протоколите не може да се установи как е калкулирана цената на услугата, поради бланкетност на договорите и липсата на КСС. От друга страна протоколите не внасят допълнителна яснота, а представляват декларация на страните, че всички отношения между тях са уредени, съгласно договора. В случая от страна на ревизираното лице и неговите доставчици не са представени доказателства, които по безспорен начин да установяват реалното извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги. В ревизионното производство са установени редица факти и обстоятелства по отношение наличие на издадени фактури от дружества, които не са фактическите доставчици по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗДДС и „Еко Тръст България“ ООД неправомерно е ползвал право на данъчен кредит. Наличието на фактура и осчетоводяването и от получателя не доказва действителното осъществяване на доставките от посочените във фактурите доставчици. Като косвено доказателство за липса на реални доставки следва да се отчете и липсата на плащане по фактурите, а уреждане на отношенията със споразумение за прихващане. Също така при доставчиците не са налични данни за предходни доставки с предмет стоки/материали от вида на процесните. От информационните масиви на НАП е констатирано за доставчиците, издали спорните фактури, че не е възможно да се установи реално извършвана търговска дейност и че не разполагат с обекти, активи и кадрови ресурс за извършване на услугите. Действително, според практиката на СЕС (дело С-80/2011, дело С-142/2011), не може да се поставя като условие за правото на данъчен кредит доказване на материално - техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, но това не изключва задължението на жалбоподателя да докаже изпълнението на фактурираните доставки, т. е. получаването на стоките, респ. услугите. В случая, въпреки представените доказателства в тази насока, съдът приема, че същите не потвърждават по категоричен и несъмнен начин тезата за реално движение на стоките от спорните доставчици към „Еко Тръст България“ ООД, респективно извършване на услуги от сочените доставчици, поради което законосъобразно, с ревизионния акт, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. СЕС в решение по дело С-154/20 постановява, че данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Преценката на събраните по делото доказателства обосновава извод за законосъобразност на РА, в отменената му част, а като е достигнал до други изводи, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се отхвърли жалбата на „Еко Тръст България“ ООД срещу РА, в частта с която на „Еко Тръст България“ ООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от “Дани Транс 2008“ ЕООД в размер на 56 200 лв., по фактури издадени от „Агро Д и Б“ ЕООД в размер на 2 508 лева, и за част от фактурите, издадени от „Експрес 2021“ ЕООД в размер на 9 990 лева, ведно със съответните лихви. При този изход на спора, решението е неправилно и в частта на присъдените разноски и следва да се отмени и в тази му част. Жалбата на „Еко Тръст България“ ООД е отхвърлена частично с влязло в сила решение на АССГ, а в останалата и част се отхвърля с настоящото касационно решение, поради което „Еко Тръст България“ ООД няма право на разноски. На Национална агенция по приходите – гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, са дължими разноски за две инстанции, доколкото разноски за останалите две инстанции не се претендират. Дължимите разноски включват юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на по 102,26 евро, определени на основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК /в ред. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 17 от 2026 г./, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. чл.24 от НЗПП и внесена държавна такса за касационното производство от 357,57 евро или разноски в общ размер на 562,09 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, състав на първо отделение,