Решение № 15450 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2012 г.

Решение № 15450 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Юниордент - дентален център" АД, гр. София против решение № 3364 от 19.06.2012 г. по адм. дело № 3730/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против разпореждане на № 02-30/22.03.2012 г., издадено от служител от 01-ва районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН), гр. София. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие със закона, тъй като центърът не попада в категорията обекти, за които нормативно се предвижда инсталиране на пожароизвестителна система. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което разпореждането на административния орган да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че разпореждане № 02-30/22.03.2012 г., с коeто на дружеството - жалбоподател са дадени предписания да се изготвят документи по организацията пожарната безопасност на обекта съгласно чл. 9 от Наредба № Iз-2377 от 24.10.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и в сградата да се монтира пожароизвестителна система във всички помещения без санитарните възли съгласно Приложение № 1, т. 2 (2.2) към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 91б, т. 1 и т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) органите по пожарна безопасност, какъвто в случая е служителят на 01-ва РСПБЗН, издал разпореждането, извършват проверки за спазване правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обекти и издават писмени разпореждания за изпълнение на тези правила на държавните органи, гражданите и юридическите лица. При издаване на разпореждането са спазени и изискванията за форма - актът е в писмена форма и в него са посочени наименование на органа, който го издава, адресат, правното и фактическото основание за постановяването му, конкретни задължения на адресата, ред за обжалване и е подписан от издателя. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че са осъществени и материалноправните предпоставки за издаване на разпореждането. Същото е издадено след като при проверка са установени нарушения на изискванията на чл. 9 от Наредба № Iз-2377/2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите относно необходимите документи и на т. 2 (2.2) от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, изискващ монтиране на пожароизвестителна система във всички помещения на сградата без санитарните. Изводите на съдебния състав, че сградата, в която дружеството - жалбоподател осъществява дейността си по оказване на извънболнична стоматологична помощ, попада в клас Ф1 на функционална пожарна опасност, е направен след подробен анализ на нормативната уредба. Сградата е на повече от два етажа, предназначена е за обществено обслужване в областта на здравеопазването и се ползва от хора на различна възраст и с различно физическо състояние, поради което отговаря на общите критерии за клас Ф1 за функционална пожарна опасност съгласно класификацията към чл. 8, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/2009 г. В случая описаният обект се включва в подклас Ф1.1, който детайлизира общата характеристика, дадена на обектите за клас Ф1, като уточнява, че в този клас попадат и лечебни заведения за извънболнична помощ, като медицински центрове и диагностично-консултативни центрове; амбулатории за първична или специализирана медицинска помощ, в случаите, когато включват детски консултации. В случая правилно е преценено, че като лечебно заведение за извънболнична помощ по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), който извършва и детски консултации, денталният център попада в обхвата на обектите от подклас Ф1.1. Обстоятелството, че същият не е изрично посочен в таблицата за класификация на обектите не променя горния извод, тъй като по характеристики и предназначение центърът е лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ. В подкрепа на това заключение е забележка № 3 към горната класификация, според която непосочените в таблицата сгради с подобно функционално предназначение на сградите от класове Ф1 - Ф4 се отнасят към съответния клас. Възражението на касатора, че сградата не попада в категорията на обектите, описани в клас Ф1 от таблицата, тъй като не отговаря на всички изброени критерии и следователно не може да бъде отнесена и към подклас Ф1.1, е неоснователно. В случая описанието на обектите от клас Ф1 се ограничава до общото им функционалното предназначение. Това описание е детайлизирано с неизчерпателно изброяване на отделните видове обекти със съответно предназначение в подклас Ф1.1, Ф1.2, Ф1.3 и Ф1.4. Ето защо следва да се приеме, че класификацията Ф1.1 пояснява и конкретизира видовете обществени сгради в областта на здравеопазването, дадена с клас Ф1, а изводите на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло. Като обект попадащ в клас Ф1 за функционална пожарна опасност сградата, в която дружеството - жалбоподател осъществява специализирана извънболнична медицинска помощ, следва да отговаря на изискванията на т. 2, (2.2) от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № I3-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, която изисква монтиране на система за пожароизвестяване във всички помещения без санитарните. След констатация, че това изискване не е изпълнено, както и че не са представени документите по чл. 9 от Наредба № 2377/2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (доказателства за обратното не се ангажирани от жалбоподателя) правилно е преценено, че на дружеството - жалбоподател следва да бъдат дадени предписания в този смисъл. Ето защо като приема, че издаденото разпореждане е законосъобразно, съставът на административния съд постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е законосъобразно и не е налице посоченото от касатора по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание Върховният административен съд, пето отделение,