Решение № 14681 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2014 г.

Решение № 14681 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция по заетостта против решение № 517 от 30.01.2014 г., постановено по адм. д. № 8421/2013 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Петя Евгениева Любомирова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед № 2653/05.08.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на Петя Любомирова е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). От събраните по делото доказателства е установено, че от служителката са искани писмени обяснения и е била поканена за изслушване от органа по назначаването, но същата не е дала обяснения и не се е явила, за да бъде изслушана. Независимо от това изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са законосъобразни и са в съответствие със събраните по делото доказателства. В нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. заповедта не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени. Описаните фактически обстоятелства за издаването й са общи, декларативни и не посочват конкретните действия или бездействия, които е допуснала служителката и с които е нарушила служебните си задължения. От изложеното в заповедта не става ясно в какво се изразяват конкретните нарушения, извършени от Любомирова, датите, на които са извършени и обстоятелствата при които са извършени. Липсата на описване на конкретни нарушения, на дати съответно период на извършване на нарушенията води до невъзможност да се прецени спазени ли са преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. и до невъзможност съдът да провери материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Посочените нарушения на формата на административния акт са достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Ето защо като е достигнал до този извод първоинстанционния съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл. функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящият случая в решението на дисциплинарния съвет не са посочени конкретни нарушения, допуснати от Любомирова, а е констатирано, че е извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неосъществен контрол по отношение на цялостната дейност на Дирекция "Бюро по труда" - Русе и не е спазена основната цел на длъжността съгласно длъжностната характеристика. Определен е само вида на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви. Доводите на касатора, че дисциплинарното наказание е наложено и за неявяването на служителката на 26.07.2013 г. и на 29.07.2013 г. на работа, не обосновава вида на наложеното дисциплинарно наказание. От една страна по делото е установено, че съгласно сключен трудов договор, в сила от 26.07.2013 г., Любомирова е следвало да се яви на работа при новия си работодател, за което своевременно е уведомила органа по назначаването и е поискала прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл., което е сторено, но след издаване на оспорената заповед. От друга страна след като дисциплинарно наказващият орган е определил, че за 24 нарушения, посочени в заповедта, следва да се наложи дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година", то следователно същото е несъразмерно само за едно установено и конкретизирано в заповедта нарушение. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Агенция по заетостта да заплати на Петя Евгениева Любомирова направените по делото разноски в касационното производство в размер на 500 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователното, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,