Решение № 405 от 23.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1030/2015 г.

Решение № 405 от 23.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1030/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от подсъдимата Ж. Х. С. срещу решение № 69 от 22.05.2015 г., постановено по ВНОХД № 130/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. С присъда № 24 от 9.03.2015 г., постановена по НОХД № 1857/2014 г. подсъдимата С. е призната за виновна в това, че за периода от 18.05.2011 г. до 12.01.2012 г. в гр. П. като управител и представител на [фирма], при условията на продължавано престъпление е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения с особено големи размери - общо 22 295,43 лева, като е съставила и използвала документи с невярно съдържание - регистри и дневници за покупки, в които е отразила неистински и с невярно съдържание документи - фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, потвърдила е неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон и е приспаднала неследващ й се данъчен кредит, като на основание чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е наложено наказание една година "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата С. е осъдена да заплати на Държавата сумата от 22 295, 43 лева - имуществени вреди, причинени от извършеното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2012 г. до окончателното изпълнение на задължението. С присъдата подсъдимата С. е осъдена да заплати и сумата от 150 лева - разноски по водене на делото. Постановения първоинстанционен съдебен акт е обжалван с въззивна жалба единствено по отношение на неговата гражданско- осъдителна част. С въззивното решение присъдата на първостепенния съд е изцяло потвърдена. В касационната жалба се правят оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - за неправилно уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск и по т. 2 - за това, че той е преценен като допустим. Поддържа се, че незаконосъобразно решаващите съдилища са приели, че са налице процесуалните предпоставки за приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство, като не са отчели обстоятелството, че законодателят в друг закон - ДОПК е предвидил специален ред за събиране на такива вземания. Оспорва се и уважаването на гражданския иск, като се твърди, че по този начин фискът е санкционирал двукратно за едно и също нарушение - физическото лице в рамките на наказателното производство и дружеството - в производството по ДОПК. Поддържа се, че по този начин Държавата е получила възможност да събере двукратно едно и също вземане. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде изменено, като бъде отхвърлен изцяло гражданския иск. В касационното съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея доводи. Твърди, че съществува изобилна практика на европейските правораздавателни институции, според която е недопустимо приемането на граждански иск при започнало изпълнително производство, инициирано от данъчна институция, което е приключило с издаване на ревизионен акт. Представителят на прокуратурата дава становище, че касационната жалба е основателна и предлага тя да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд, след като се запозна със съдържанието на въззивната и касационните жалби прецени, че в пределите и на касационна проверка се включват единствено постановените съдебни актове в частта им, относима към приетия за съвместно разглеждане и изцяло уважен граждански иск. При преглед на направените от защитата оплаквания и поставените въпроси, свързани с допустимостта и възможността да бъде уважен предявен за престъпление по чл. 255 НК граждански иск може да бъде направен извод, че отговор им е даден със задължителното за този съдебен състав Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСНК. Въз основа на това тълкувателно решение касационният съд следва да се отхвърли касационната жалба, като се приеме, че с извършеното престъпление по чл. 255, ал. 3 НК се причиняват имуществени вреди за Държавата, като е допустимо гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД да носи извършителят на престъплението (т. 1 от ТР № 4/2015 г.) Отново в задължителен за този касационен състав съдебен акт е посочено, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск с основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен, независимо, че за идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице вземания има влязъл в сила ревизионен акт (т. 2 от ТР № 4/2015 г.). В мотивната част на посоченото тълкувателно решение е отразено, че приетия за съвместно разглеждане граждански иск е допустим, ако производството по принудителното събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице не е приключило. По делото липсват доказателства това обстоятелство да е настъпило, респективно не може да бъде споделена тезата на защитата, че неправилно гражданския иск е бил приет за съвместно разглеждане и незаконосъобразно същият е бил уважен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение