Решение № 3801 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11904/2017 г.

Решение № 3801 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11904/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на В. Владимиров като член на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение № 4921/20.07.2017 г. постановено по административно дело № 4601/2017 г. по описа на Административен съд С. – град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Не оспорва, че информацията достъп, до която се иска има характера на обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ и, че са спазени законовите изисквания на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ относно необходимостта от искане на съгласие за предоставяне на достъп до обществена информация от трети лица. Оспорва извода на съда, че в Решение № ДОИ-19/05.04.2017 г. не е налице преценка за наличие на надделяващ обществен интерес. Т., че в мотивната част на решението се съдържат изводи, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес. И. оспорваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което жалбата на Д. Димитров да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Д. Димитров чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска оспорваното съдебно решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на разноски. На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата /ЗА/ в полза на адв. К. Димитрова се претендира заплащане на разноски в размер на 500 лв. представляващо минимално адвокатско възнаграждение за водене на дело без определен материален интерес. П. на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № ДОИ-19/05.04.2017 г. издадено от В. Владимиров – член на КЕВР и упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, в което е обективиран отказ за предоставяне на обществена информация, поискан със заявление вх. № ДОИ – 11/28.02.2017 г., изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението и е осъдил КЕВР да заплати деловодни разноски. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че със заявление вх. № ДОИ-11/28.02.2017 г. от КЕВР е поискано, на основание ЗДОИ, да бъдат предоставени: 1 разпоредителната част на всички лицензии, издадени на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с която част се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания; 2. разпоредителната част на всички лицензии, издадени на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, с която част се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания. На основание чл. 31, ал. 2 ЗДОИ са изискани становища от дружествата за предоставяне на информацията, като същите са отказали. С оспорвания пред съда административен акт, е отказано предоставянето на поисканата информация. Първоинстанционният съд е посочил, че решението е издадено от компетентен орган, че исканата информация има характер на обществена информация съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, че третите лица – титуляри на лицензията писмено са отказали да бъде предоставена исканата информация за издадените им лицензии. За да отмени решението съдът е посочил, че в случая органът е следвало да направи преценка за наличието на надделяващ обществен интерес. Т. не е направена, като вместо това органът дословно е цитирал различните хипотези на § 1, т. 5, б. "а" – "е" от ДР на ЗДОИ, както и легалната дефиниция на понятието "надделяващ обществен интерес", дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и е изведено заключение, че в случая не са налице изброените хипотези. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено при съществено нарушение на изискването за форма на акта, като по същество липсват фактически съображения за издаването му. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. По делото спор по фактите няма. Фактическата обстановка е установена от съда, въз основа на приетите по делото относими доказателства. Съдът е обсъдил същите и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издаденото решение е незаконосъобразно, поради което го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Правилни са изводите на съда, че информацията достъп, до която се иска, е обществена по смисъла на ЗДОИ. Информацията достъп, до която е поискано, е официална по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и чл. 10 от с. з. На основание чл. 39, ал. 2 от Закона за енергетиката, лицензията е неразделна част от решението за издаването й. В заявлението, с което е поискан достъп до информацията изрично е посочено, че под разпоредителна част на лицензията да се разбира съдържанието по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба № 3/2013 г. /. В чл. 49 Наредба № 3/2013 г. е предвидено какво съдържа лицензията, като в т. 9 е предвидено, че съдържа разпоредителна част, с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания, в т. ч. за координатор на балансираща група, определени в действащите нормативни, общи и индивидуални административни актове. Тази информация не се публикува в публичните регистри. Специалните условия по лицензията се определят в зависимост от лицензионната дейност с оглед чл. 51 от Наредба № 3/2013 г. Издаването на лицензията за пренос и разпределение на електрическа енергия, засяга обществения живот в страната и предоставянето на информация за конкретните й параметри дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган, който я е дал. Правилни са изводите на първостепенния съд, че в решението, с което е отказан достъп до обществена информация липсва обосновка, защо в случая не е налице надделяващ обществен интерес, както и че не е налице обосновка дали и защо исканата информация представлява производствена или търговска тайна. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. В случая липсват данни задълженият субект да е приложил тези разпоредби и въобще не е анализирал поради какви причини третите лица не дават съгласие. Напълно формално задълженият субект е възпроизвел текста на § 1, т. 5 и т. 6 и допълнителните разпоредби на ЗДОИ, за да обоснове извод, че не е налице надделяващ обществен интерес. С. законосъобразно е приел, че не е оборена презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес. Н. са налице основания за отмяна на обжалваното решение в частта относно присъдените разноски, доколкото е установено, че са налице условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски би била основателна ако е доказана. Доказателства за направени от касатора разноски в настоящото производство не са представени, поради което разноски не следва му се присъждат. Пред настоящата инстанция ответника по касация се представлява от адвокат, като в договора за правна помощ – на лист 16 от делото, е посочено, че правната помощ се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА – на друг юрист и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение. Предвид изхода на спора са налице предпоставките за осъждане на касатора да заплати възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. На пълномощника на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 500 лв. предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение