Решение № 14732 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2011 г.

Решение № 14732 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Георгиев Тумпалов от гр. Созопол чрез процесуален представител адв. Димитрина Ройдева срещу решение № 1461/15.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1713/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 0201000105/13.05.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-215/09.07.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на Никола Георгиев Тумпалов, е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчния период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 357,10 лв. и е отхвърлена жалбата му против РА № 0201000105/13.05.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, изцяло потвърден с решение № РД-10-215/09.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, в останалата част. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно задълженията по ЗДДФЛ според касатора не е следвало да бъде обложен по ЗДДФЛ с оплакване, че неправилно съдът е тълкувал и приложил чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 16 ЗКПО във вр. чл. 77 ЗКПО, като подробни съображения в тази насока са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура в мотивирано заключение релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В първоинстанционното производство на всички основания по чл. 146 АПК съдът е упражнил контрол за законосъобразност на РА № 0201000105/13.05.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, изцяло потвърден с решение № РД-10-215/09.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, при централното управление на Националната агенция за приходите, с който на касатора са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): за данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 647 673,10 лв. главница и 173 197,30 лв. лихва, и за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 2 193,17 лв. главница и 256,04 лв. лихва. В резултат на това и съобразно събраните по делото доказателства е достигнал до крайния извод за неоснователност на жалбата и е отхвърлил оспорването на РА. Решението е правилно. По делото е установено, че видно приложения към РА протокол от проведено съдебно заседание на 4.07.2007 г. по гр. д. № 64/2007 г. по описа на РС - гр. Поморие, че страните по това дело са постигнали споразумение недвижимият имот, обект на съдебната делба, да остане в дял на ищеца "ВИП Ризорт Дивелъпмънт" ООД, който се задължава да заплати за уравнение на дела на ответника Никола Георгиев Тумпалов сумата от 3 000 000 лева. Въз основа на така установените факти, ревизиращият орган е приел, че така посоченото като споразумение за уравнение на дял представлява възмездна сделка, въз основа на която ревизираното лице е получило 3 000 000 лева, представляващи пазарната цена на имота. Констатирано е, че сумата е получена на 4.07.2007 г. по сметка на жалбоподателя и на основание чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ представлява придобит през годината доход, който е следвало да бъде деклариран като облагаем, чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, изчисляване и внасяне на дължимия данък. Спора по делото и понастоящем не е относно фактите, а е изключително правен относно това - подлежат ли на облагане по ЗДДФЛ получените от касатора 3 000 000 лева като уравнение на дяла му при ликвидиране на съсобственост чрез доброволна делба на недвижим имот или не, тъй като попадат в някое от изключенията по чл. 13 ЗДДФЛ регламентиращ необлагаемите доходи. На първо място неоснователни са твърденията на касатора, че въпросната делба като "принудителен способ за прекратяване на съсобственост" следва да се отнесе към чл. 13, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ, а именно "Не са облагаеми... обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди". Процесната делба е резултат от съдебна спогодба, постигната по гр. д № 64/2007 г. на РС - Поморие, поради което резултата от това не следва се свърже с каквато и да е принуда. От друга страна, процесната делба и получените от страните по нея дялове, съответно - парични средства не попадат по никакъв начин в цитираната от касатора хипотеза на чл. 13, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ, тъй като тя касае изрично обезщетения за държавни и общински нужди, което не е налице понастоящем и това не подлежи на разширително тълкуване. На следващо място, получените от касатора доходи в резултат на делбата не попадат в нито една от хипотезите на необлагаемите доходи по чл. 13 във вр. чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, където като изрични изключения от общия принцип за облагаемост, изчерпателно са посочени кои доходи от кои придобивни способи са необлагаеми, като доходите от делба на недвижим имот категорично не са сред тях, включително и по т. 26 на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ "Не са облагаеми ... доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт". При тези обстоятелства е недопустимо да се тълкуват разширително хипотезите. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отхвърляне на жалбата. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на основанията, вида и размера на данъчните задължения - в случая чл. 10 - чл. 13 ЗДДФЛ, респ. чл. 77 от ЗС и чл. 125, ал. 3 от ГПК (отм.) относно съдебната спогодба като способ за придобиване право на собственост и силата й на влязло в сила съдебно решение. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС - Варна за неоснователност на жалбата. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,