Решение № 17387 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9945/2019 г.

Решение № 17387 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9945/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД чрез адв. Д. Петкова срещу решение № 1104 от 18.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2393/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ - 671 от 24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. С акта са установени задължения за такса битови отпадъци за 2014 г. и 2015 г. на касатора в общ в размер на 4456,15 лв. и лихва в размер 1597,61 лв. за недвижим имот – апартаменти в хотел "Атриум", находящ се в гр. Свети Влас, община Несебър, местност "Елените". С решението в полза на Община Несебър са присъдени разноски в размер на 633 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че обжалваният акт съдържа всички необходими реквизити. Посочва, че в акта не е посочен начинът на определяне на размера на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО). Излага, че липсва основание за издаване на акта, тъй като е посочена само разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), но не е уточнено коя точно хипотеза се има предвид и защо. Счита, че от представените по делото заповеди, които определят частите от населените места, включени в системата за организирано поддържане на чистота, не може да се обоснове принадлежността на имота на жалбоподателя към територията, посочена в заповедите, както и реалното предоставяне на услугите. Излага, че от представените в хода на производството доказателства административният орган не е успял да докаже обстоятелствата, които са били в негова тежест. Искането е за отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът – началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, чрез юрк. В. Попова, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на "Сънрайз" АД срещу АУЗД № МДТ - 671 от 24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. С акта на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци за 2014 г. и 2015 г. на касатора в общ в размер на 4456, 15 лв. и лихва в размер 1597, 61 лв. за недвижим имот – апартаменти в хотел "Атриум", находящ се в гр. Свети Влас, община Несебър, местност "Елените". За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване, в срок. Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възприел е за неоснователно твърдението на "Сънрайз" АД, че правото му на защита е нарушено, тъй като в оспорения АУЗД имотът не е индивидуализиран. Приел е, че видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ самото дружество е посочило, че недвижимият имот апартаменти – нежилищни в хотел "Атриум" е разположен в землището на гр. Свети Влас, местност "Елените". Административният съд е изложил, че в мотивите на обжалвания АУЗД органът по приходите е идентифицирал имота както чрез номера на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и чрез партидния му номер, с оглед на което е приел, че не е съществено нарушение фактът, че имотът се идентифицира по различен начин в съдържанието на административния акт. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението на дружеството, че правото му на защита е съществено нарушено, тъй като в процесния АУЗД не са изложени поотделно данни за определените задължения за всяка от трите дейности, които формират ТБО. Органът по приходите е посочил в мотивите на акта, че е определил задълженията на база данъчната оценка на имота, но при проверка съдът е установил, че ТБО за 2014 г. е изчислена въз основа на данните за имота, съдържащи се в декларация с вх. № 14501/19.06.2013 г. (л. 20), докато ТБО за 2015 г. е изчислена като са взети предвид и новопостъпилите обстоятелства, декларирани с коригиращата декларация с вх. № 14039186/17.02.2016 г. (л. 27). В представената по делото обяснителна записка (л. 693) в табличен вид са изразени коефициентите (в промили), които формират стойността на съответната предоставяна услуга. Размерът на всяка от трите такси - за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и ставката за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на задължението. Поради това съдът е установил, че дружеството не е лишено от възможността да се защитава срещу всяка от таксите поотделно и в този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение. Административен съд – Бургас е разгледал по отделно оплакванията на дружеството по всеки от трите компонента, които участват във формирането на ТБО относно начина на определяне, предоставяне на услугата и нейния размер като е достигнал до извода, че всички компоненти на ТБО, определени с АУЗД № МДТ - 671 от 24.04.2018 г. са дължими от "Сънрайз" АД. С оглед, на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № МДТ - 671 от 24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е прието от административния съд, че АУЗД отговаря на изискванията за писмена форма и съдържание. Основанието послужило за издаване на АУЗД е чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Правната норма съдържа в себе си няколко хипотези, както се сочи от касатора. Не се споделя, обаче твърдението му, че не е ясно в коя от тези хипотези е издаден процесния АУЗД. Изрично в акта е изписано, че се касае за установяване на невнесени задължения произтичащи от ТБО за конкретен период от 1.01.2014 г. до 31.12.2015 г. Имотът е посочен така както е деклариран от собственика – с описание и партиден номер. Неизпълнението на задължението за плащане на ТБО е основание за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Административния акт трябва да съдържа фактически и правни основания и това изискване произтича от общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. АУЗД е издаден на основание и по реда на ДОПК, който не предвижда обосноваването на акта по чл. 107, ал. 3. Това обаче не означава, че АУЗД може да бъде издаден при липса на каквито и да било мотиви и следва да се дължи сметка за § 2 от ДР на ДОПК, който за неуредените случаи предвижда прилагане нормите на АПК. Макар да не е посочил относимата правна норма, решаващият състав на АС-Бургас правилно е приел, че в оспорения АУЗД са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Задължение на местните органи по приходите е да посочат дължимата и незаплатена такса, нейният размер определен по години и пера, както и имота, за който се дължи. Това задължение е изпълнено. Нещо повече, в административната преписка се съдържа обяснителна записка (л. 693), която е част от АУЗД и в нея е описан механизмът, по който е определено задължението. В табличен вид са посочени коефициентите (в промили), които формират стойността на съответната предоставяна услуга. Размерът на всяка от трите такси е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на задължението. В този смисъл се споделят изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Неоснователен е доводът на касатора, че липсва основание за издаване на акта. Установяването по данни с декларация е регламентирано в текста на чл. 107 ДОПК. Според нормата на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случаят е видно, че представляващият "Сънрайз" АД е подал декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ като е открита партида № 1158491310035 за придобития чрез апортна вноска обект – апартаменти в хотел "Атриум", разположен в гр. Свети Влас, община Несебър, местност "Елените". Актът е издаден след извършена проверка, именно по данни от декларациите на собственика. Дружеството, като собственик на имот, находящ се в землището на гр. Свети Влас, община Несебър, е носител на задължението за заплащане на ТБО, законосъобразно установено с АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. По изложените съображения задълженията за ТБО са надлежно установени по предвидения за това ред. В първоинстанционната жалба не е оспорен фактът, че жалбоподателя е собственик на имот на територията на община Несебър, а се възразява против начина на индивидуализирането му. Както правилно отбелязва първостепенният съд, индивидуализацията на имота следва тази от декларацията на "Сънрайз" АД по чл. 14 ЗМДТ. Тя е достатъчна за определянето принадлежността на търговеца към задължените за ТБО лица по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ. Проверката на степента на индивидуализация на имота с източник на специални знания не изкривява състезателното начало, дори когато съдът служебно е назначил експертизата. Тази процесуална дейност на съда не размества доказателствената тежест, определена с правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, а е проявление на служебното начало. При действието на чл. 9, ал. 4 АПК обвързаност на съда е да окаже съдействие на страните за законосъобразно и справедливо разрешаване на спорния въпрос. Проявление на служебното начало в процеса на доказване е правото на съдията служебно да допусне експертиза, оглед или освидетелстване /вж. чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. С използването на тези способи за събиране на доказателства не се накърнява равенството на страните. С допускането на експертиза по инициатива на съда не са нарушени съдопроизводствените правила. Съдът правилно е приел, че описанието на имота в процесния АУЗД е достатъчно. От подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ е видно, че самият жалбоподател е посочил, че недвижимият имот е разположен в землището на гр. Свети Влас, община Несебър, местност "Елените". В мотивите на обжалвания АУЗД, органът по приходите е идентифицирал имота чрез номера на декларацията по чл. 14 ЗМДТ и неговото фактическо описание, така и чрез партидния му номер. Този извод се потвърждава и от неоспореното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, в което е посочено, че хотел "Атриум" е изграден на границата на двете землища и попада върху два поземлени имота, а именно: ПИ 11538.506.38 с площ от 2351 кв. м. и се намира в землището на гр. Свети Влас и ПИ 27454.502.75 с площ от 19344 кв. м. и се намира в землището на с. Емона. Посочил е, че хотел "Атриум" е с идентификатор 11538.506.38. 1, т. е. е приобщен към ПИ 11538.506.38, защото по- голямата част от хотела попада в този имот. Доказването на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в тежест на администрацията /чл. 170, ал. 1, in fine АПК/. Това е сторено с представянето на приетите от съда заверени копия на декларациите на жалбоподателя, Наредба № 11 /това е наредбата по чл. 9 ЗМДТ/, решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Основа за определяне на размера на задължението за ТБО е декларирана от касатора отчетна стойност на имота /съмненията му за размера и информационния източник не се основават на закона, тъй като посочването на отчетната стойност е част от съдържанието на данъчната декларация на предприятията – чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ/, макар в АУЗД да е заявено намерение за основа да се ползва данъчната му оценка. Отчетната стойност не е в обхвата на изключените с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ основи при пропорционално определяне на размера на таксата, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Имотът попада в район по заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Ставките на таксата са установените в наредбата по чл. 9 ЗМДТ и изчисляването на вземането е вярно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци, не се предоставят за процесния имот. Нормата на чл. 62 ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. По делото е установено, че размерът за ТБО, която се състои от уредените в чл. 62 ЗМДТ три компонента, е определен съгласно приетата от Общински съвет Несебър Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. От представените по делото доказателства се установява, че от Община Несебър действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За процесният период от 2014 г. до 2015 г. са издадени заповеди на кмета на Община Несебър по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, приложени по делото, с които са определени районите на територията на Община Несебър, включени в организирано поддържане на чистотата, където се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е отбелязано, че дейностите се извършват на територията, в рамките на която се намира процесният имот на дружеството – землището на гр. Свети Влас. Определена е честотата на извършване на отделните дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО. По делото са представени множество доказателства, че услугите са предоставени реално, както правилно е приел и административния съд. Таксата за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо също е дължима, тъй като безспорно е доказано, че е налице функциониращо депо на територията на общината. Този извод се подкрепя и от факта, че касаторът към 2014 г. е заплатил сумата от 1250 лева ТБО за процесния имот. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. На ответника по касация се следват деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 435, 05 лева. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,