Решение № 3393 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2010 г.

Решение № 3393 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Станислав Славов-пълномощник на Иван Христов Петков от гр. Варна, против решение № 80 от 29.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1920 по описа за 2002 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против заповед № РД-1-7706/386 от 20.09.2002 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на територия по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, включена в строителните граници на местността "Зеленика", землище кв. "Галата", община Варна в обжалваната й част за имот № 624 по нотариален акт от 1942 г., относно имоти с № № 387, 388, 389, 390, 391 и 392 по плана на новообразуваните имоти. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че от бившия имот няма останали части, от които може да се обособи самостоятелен имот. Твърди се освен това, че от заключението на техническите експертизи е установено, че има имоти, които били посочени като неидентифицирани и те могат да бъдат възстановени на касатора. На следващо място се твърди, че съдът не е конституирал всички заинтересовани страни, с което е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Твърди се, че съдът не е събрал всички относими към спора писмени доказателства, от които да се установи правното основание за придобиване на собствеността върху имотите, предмет на жалбата. Твърди се освен това, че съдът не е изследвал изпълнението на процедурата по чл. 28б ППЗСПЗЗ, която е била нарушена при изработването и приемането на плана на новообразуваните имоти (ПНИ). По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като се отмени и заповедта на областния управител в обжалваната й част. От процесуалния представител на ответника е постъпило писмено становище, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът чрез първоначална и две допълнителни експертизи е установил фактите по спора, като е приел, че при изработването на ПНИ не са допуснати нарушения на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Счита, че съдът правилно е установил, че имотите, в оспорваната част от заповедта са собственост на заинтересованите страни и не са част от стар имот с № 624. По делото е било установено, че няма възможност за образуване на самостоятелен имот, който да се отреди за жалбоподателя. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Окръжният съд-Варна е бил сезиран с жалба против заповед № РД-1-7706/386 от 20.09.2002 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на територия по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, включена в строителните граници на местността "Зеленика", землище кв. "Галата", община Варна. Заповедта е обжалвана в частта й за стар имот с № 624, собственост на наследодателя на жалбоподателя, според нотариален акт № 164, том IХ, регистър 6556, дело № 1782 от 1942 г., придобит чрез публична продажба, представляващ нива от 16 декара по изпълнителния лист, а по основните данъчни книги от 27.5 дка, находяща се в землището на с. Галата, при описаните в нотариалния акт съседи. В жалбата се е твърдяло, че имотите с № 387 до 392 вкл. по ПНИ са включени в бившия стар имот с № 624, като те не са записани като негови собствени. От приложените към делото писмени доказателства съдът е установил компетентността на административния орган, издал обжалваната заповед, включително и спазването на процедурата по приемането на ПНИ. От изпратените копия от регистъра към ПНИ, неразделна част от него е установил площта на оспорваните имоти, собствениците им и правното основание за придобиването на собствеността, като ги е конституирал като заинтересовани страни. Освен това съдът е допуснал една единична и две допълнителни тричленни експертизи, заключенията на които са били приети от страните без оспорване. От тях е приел за установено, че бившият стар имот с № 624 в едната си част е бил включен в регулация. Части от него са били отчуждени за прокарване на път, част от него е била държавна собственост - бензиностанция, в последствие приватизирана. Друга част представлява кариера. Експертите са описали точно границите на имота, като са го индивидуализирали. За имотите, за които жалбоподателят е имал претенции, че не са били записани на негово име като собствени, безспорно е установено, че са собственост на други физически лица. Заключенията са били еднозначни относно спазване на нормите за изработване на ПНИ, както и че от бившия имот не е останала част, която да се отреди за жалбоподателя. При така направените констатации съдът е извел решаващия си извод, че заповедта в обжалваната й част е законосъобразна, а жалбата против нея е отхвърлил като неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че бившият стар имот № 624 не е заявяван за възстановяване в общинската служба по земеделие. Той не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или други организации за колективизация на земеделските земи. Част от него е включена в регулация, части от него са отчуждени за прокарване на пътища, а друга част е одържавена. При така установените факти се налага праният извод, че ПНИ, одобрен със заповедта на областния управител в обжалваните й части не засяга бившия стар имот с № 624. Частите от него, които са одържавени евентуално биха могли да бъдат заявени за реституция, ако сроковете за това не са пропуснати. Оспорените части от имотите, предмет на ПНИ с № № 387 до 392 включително са собственост на други лица и не са част от бившия стар имот № 624. Жалбата правилно е преценена като неоснователна и недоказана, поради което е отхвърлена. Наведените доводи в касационната жалба относно това, че вещите лица са установили свободни части от бившия имот, които могат да бъдат отредени за жалбоподателя са неоснователни и се опровергават от доказателствата по делото. Неоснователно е твърдението, че съдът не бил конституирал всички заинтересовани лица, с което е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Съдът е издирил и конституирал заинтересованите лица, а адвокат-пълномощника на жалбоподателя не може да защитава чужди процесуални правила, тъй като няма пълномощно за това. Неоснователно е и твърдението, че е било допуснато нарушение на процедурата по приемането на ПНИ. От данните по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е разбрал за заповедта, с която е одобрен ПНИ за местността "Зеленика", обжалвал я е в срок, и жалбата му е разгледана по същество. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение