Решение № 13127 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2020 г.

Решение № 13127 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" – гр. София чрез процесуалния си представител юриск. М. Панчева срещу решение № 123/09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 52/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Перник, с което по жалба на Д. Костадинова от [населено място] е отменен издадения от посочения по-горе административен орган АУПДВ № 01-6500/4130 от 03.10.2019 г., с който Костадинова е изключена от подпомагане и е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 693, 68 лв., представляващо 75% от общо изплатената сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампании 2013 г. и 2014 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че е налице и оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с извода на съда, че административният акт е постановен при нарушение на материалния закон, а и счита, че е неправилна преценката на съда на писмените доказателства. При подадено от Д. Костадинова заявление за подпомагане по мярка 211 и е декларирала, че ще извършва земеделска дейност в петгодишен срок за 2013 г., съотв. за 2014, като е декларирала, че ще извършва земеделска дейност в петгодишен срок след първото плащане. Основно оплакването в касационната жалба се свързва с приетото от съда, че преди да е налице прекратяване на договора за многогодишен ангажимент по мярка 211, не може да се издаде АУПДВ. В тази връзка се цитира решение на ВАС по адм. дело № 9856/2013 г., както и решение № 4401/2017 г. на ВАС, с което е отменено изменението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11. Излагат се доводи също, че кумулативното изискване в чл. 14 от Наредба № 11 на извършени компесаторни плащания и неизпълнение на задължението на получателя им да подаде заявление за подпомагане, са основание за изключване от такова подпомагане и за установяване на публично държавно вземане и като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Въз основа на изложеното в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което АУПДВ да бъде оставено в сила. В депозирана по делото молба от юриск. Панчева, се поддържа касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и разноски за платена държавна такса – 29, 55 лв., както и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на евентуално поисканите от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Ответникът по касационната жалба Д. Костадинова от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. Динев в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила, както и се иска присъждане на направените разноски пред Върховния административен съд съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени издадения на Д. Костадинова АУПДВ първонистанционният съд е приел, че за да има основание за връщане на изплатената сума трябва да е отпаднало основанието за плащане и тя да се явява недължимо платена, както и че с АПУДВ е определено задължение, обосновано с допуснато нарушение изискванията в Наредба № 11, изразяващо се в неподаване на заявление за подпомагане за кампания 2015 г. Съдът е счел, че процесният акт не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт, какъвто би бил акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, а само е направена констатация за неизпълнение на законоустановени изисквания по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., изразяващо се в неподаване на заявление за кампания 2015 г., поради което административният орган е изключил жалбоподателя от подпомагане и е определил за възстановяване на 75% от изплатената сума за подпомагане. По изложените мотиви съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден без да са установени релевантните за упражненото правомощие факти и обстоятелства относно възникване на вземането, както и не е установен влязъл в сила административен акт, обуславящ вземането на ДФ "Земеделие" – за връщане на платеното финансово подпомагане. При липса на доказателства за прекратяване на многогодишния ангажимент, съдът е изложил мотиви в съдебния си акт, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон и затова го е отменил като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., преди изменението й с оглед решение № 4401/13.04.2016 г. по адм. дело № 4639/2015 г. на ВАС, Пето отделение (отменена е Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/03.04.2008 г., като това изменение е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 71 от 13.08.2013 г., по протест на Върховната административна прокуратура.), е предвиждала при неизпълнение на задължението за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. С посоченото решение на ВАС, Пето отделение е отменено изменението в чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба, поради което при неизпълнение на задължението за подаване на заявление, не се предвижда прекратяване на ангажимента, а изключването от него. Оспореният пред първостепенния административен съд АУПДВ е издаден при приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. след влизане в сила на решение № 4401/13.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение, в който няма изискване административният орган първо да прекрати с индивидуален административен акт многогодишният ангажимент на земеделския стопанин и едва тогава да постанови АУПДВ за възстановяване на платените му суми за подпомагане. С чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. изрично се разпорежда, че кандидатът за подпомагане е задължен да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район най-малко за пет последователни години от първото компенсаторно плащане (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г.), както и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район за всяка година след първото компенсаторно плащане. Следователно, с оглед установените факти и обстоятелства по делото Костадинова не е изпълнила тези императивни изисквания на Наредбата и не е подала заявление за плащане за 2015 г. В процесния случай административният орган с АУПДВ е изключил от подпомагане Д. Костадинова на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от цитираната наредба и е определил за възстановяване на 75 % от платената сума, която в случая е в размер на 3 693, 68 лв. (от общо изплатената сума от 4 924, 90 лв. за 2013 г. и 2014 г. Установено е по делото, че първата година от многогодишния ангажимент е 2013 г., когато Костадинова е подала заявление за подпомагане и й е изплатена сума в размер на 2 163, 70 лв., а за втората година 2014 г., когато също е подала заявление платената й сума е 2 761, 20 лв. За 2015 г. предвид петгодишния й ангажимент, такова заявление не е подадено и този факт не е спорен между страните по делото. Пред първоинстанционния съд Д. Костадинова е възразила, че в оспорения от нея индивидуален административен акт не е посочено въз основа на кое заявление за подпомагане се издава акта, както и че по представено от нея общо заявление от 24.04.2013 г е кандидатствала за подпомагане по три схеми – схема за единно плащане, схема за национални доплащания на хектар земеделска земя и схема за плащания за природни ограничения в планински райони. Според жалбоподателката пред първоистанционния съд при липса на данни за кои от трите схеми е одобрена, както и че няма данни посочените плащания да са само по една от схемите или мерките. В заявлението за подпомагане за 2013 г. (първо заявление) изрично Д. Костадинова е посочила, че кандидатства по схеми и мерки за подпомагане: 1. Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и 2. Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони. В представеното по делото уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изрично е посочено, че е оторизирана сумата плащанията са по схема за единно плащане на площ (СЕПП), като оторизираната сума е в размер на 2 163, 70 лв. и този размер е изплатен. Такова уведомително писмо е изпратено до Костадинова и относно кампания 2014 г. и от което е видно, че по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е оторизирана сумата от 3 122, 40 лв., а е изплатена сумата от 2 761, 20 лв. Неподаването на заявление за 2015 г. правилно е обусловило административния орган, че за тази година не се дължи плащане, което на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. води до изключване от подпомагане и възстановяване на изплатените суми, като това представлява 70% от тях. Безспорно по делото е установено, че плащанията за 2013 г. и 2014 г. касаят мярка 211 по схема СЕПП. Неправилно съдът в обжалваното решение е приел, че следва да е налице предхождащ административен акт, с който да е прекратен многогодишния ангажимент и едва след влизането му в сила, да се издаде АУПДВ. Такава уредба не се съдържа нито в ЗПЗП, нито в Наредба № 11/03.04.2008 г. Съдът не е съобразил и решение № 4401/13.04.2016 г. по адм. дело № 4639/2015 г. на ВАС, Пето отделение и правилно в касационната жалба е налице позоваване на това решение. Следва да се сподели и изразеното в касационната жалба, че още с уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 АПК по откриване на производство по издаване на АУПДВ от административния орган подробно са изложени всички факти и обстоятелства, налагащи издаването на АУПДВ, поради което преди постановяването му заявителят на помощта е бил наясно какво е основанието, поради което ще бъде издаден акта и какъв е размера на сумата, която ще подлежи на възстановяване. Доказателства за обратното Костадинова не е представила пред пъровинстанционния съд. Неподаването на заявление за 2015 г. е нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. във връзка с разпоредба от чл. 14, ал. 1, т. 2 от същата наредба, която води до извод, че неизпълнението на петгодишния ангажимент води до санкциониране на получателят на помощта с изключване от подпомагане и възстановяване на получените до този момент суми. При неподаване на заявление за 2015 г., законосъобразно административният орган в оспорения от Костадинова АУПДВ е определил за възстановяване 75% от получените суми за кампании 2013 г. и 2014 г. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд не се е съобразил с посочените материалноправни разпоредби и е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Д. Костадинова срещу оспорения от нея АУПДВ. Предвид изложеното и направеното искане в касационната жалба, на ДФ "Земеделие" следва да се заплатят направените разноски в общ размер от 179, 55 лв. (150 лв. юрисконсултско възнаграждение в размера, който е поискан от касационния жалбоподател и 29, 55 лв. заплатена държавна такса за касационното съдебно производство). Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение