Решение № 4798 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гай 7 ЕООД, ЕИК 205891617, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, [улица], представлявано от управителя Й. А. Й., подадена чрез пълномощника адвокат Гергинова, против решение 2254 от 08.07.2024 г., постановено по административно дело 1109/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против предписание с изх. 23091583/30.10.2023 г., с което на основание чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) е предписано изготвяне на предложение до С. Н. Ш. от [населено място], [улица], за сключване на трудов договор за изпълнение на длъжността строителен работник , считано от 16.10.2023 г., и против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23091583/30.10.2023 г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение със С. Н. Ш. за изпълнение на длъжността строителен работник , считано от 16.10.2023 г., двете издадени от главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда Благоевград. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено и се отменят и оспорените пред първоинстанционния съд постановление и предписание или делото се върне в Благоевградския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания. Претендира поисканите от първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - Дирекция Инспекция по труда Благоевград, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Портокалска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник С. Н. Ш., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесните постановление и предписание, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Благоевград, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Гай 7 ЕООД и С. Н. Ш., и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано дружеството като работодател да предложи на работника Ш. сключване на трудов договор. За да отхвърли сезиралата го жалба първоинстанционният съд е обосновал теза, че постановлението и предписанието са издадени от компетентен орган, в установената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им, и актовете са в съответствие с приложимия материален закон. Като е обсъдил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства, по основния спорен въпрос между страните съдът е приел, че дружеството-жалбоподател със свои работници е извършвало строителни дейности по строеж вилна сграда , собственост на В. М., намиращ се в местност [местност], близо до гр. Благоевград. Сред работниците, които са полагали труд на обекта на 16.10.2023 г. в полза на Гай 7 ЕООД, е бил и С. Н. Ш., което е установено при проверка от контролни органи на Дирекция Инспекция по труда Благоевград, и в потвърждение на което Ш. е попълнил саморъчно декларация, в която е посочил работодателя, заеманата длъжност, работното място, работното време, почивните дни, размерът на уговореното трудово възнаграждение и кога го е получил за последно. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторовия повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, да обявят с постановление съществуване на трудово правоотношение и да предпишат на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление на инспектор от Дирекция Инспекция по труда Благоевград е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение: С. Н. Ш. е изпълнявал към момента на проверката трудови функции като общ работник в строителството, пренасяйки по време на проверката тухли на строежа, имал е определени от работодателя работно място, работно време, седмична почивка и трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с Гай 7 ЕООД, в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Представените доказателства с административната преписка и събраните такива в хода на съдебния процес правилно са били ценени и анализирани от съда. Всички елементи на трудово правоотношение са били налице, поради което изводите на съда в този смисъл са основани на доказателствата по делото. Безспорно е доказано, че Гай 7 ЕООД действително е имало качеството на работодател спрямо С. Н. Ш., който е предоставял в негова полза работната си сила и между тях е възникнало трудово правоотношение, считано поне от 16.10.2023 г. При несъмнени констатации от фактическа страна е изведен правен извод, че съществуващото между дружеството и С. Ш. правоотношение е трудово по характера си и законосъобразно е обявено за такова с постановлението. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорените административни актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесните постановление и предписание, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за тяхната незаконосъобразност. Свидетелските показания са преценени от съда съобразно критериите в чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от свидетелите и различията в казаното от тях заедно с другите доказателства по делото, като ги е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на контролните органи, обусловили издаването на постановлението и предписанието, и дадената от органите правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота следва да се посочи за представените с касационната жалба писмени доказателства, че част от тях са налични в материалите по първоинстанционното дело и са ценени по него, а останалата част е неотносима към касационните основания, поради което с оглед забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство не следва да бъде обсъждана. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесните постановление и предписание, не може да бъде кредитирана. Като е приел, че с актовете по чл. 405а, ал. 1 и чл. 405а, ал. 4 от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващото правоотношение като трудово и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното (в проведеното открито съдебно заседание) искане от единия от ответниците по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касатора. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на Дирекция Инспекция по труда Благоевград, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,