Решение № 15069 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 102/2020 г.

Решение № 15069 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 102/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез упълномощен процесуален представител юристк. Дуевски, срещу Решение № 6754 от 12.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6895 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про мрежи" АД) сумата от 1356,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Севлиево по нахд № 480 по описа на този съд за 2015 г. и отмяната като незаконосъобразно на Наказателно постановление №НП - 389 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата от 1356,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с касационното производство пред Административен съд – Габрово по кнахд № 90 по описа на този съд за 2016 г. по обжалването на Наказателно постановление №НП - 389 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, с обжалваното решение КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски от 842. 00 лева за производството по ЗОДОВ. Касаторът твърди, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера административен акт - НП. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Сочи, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди още, че адвокатската защита по начало е действие, което не е задължително и неизбежно, а по преценка на всяко лице, като се позовава и на съдебна практика на ВАС. Твърди още, че неправилно е присъдена и сумата за платения данък ДДС. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер, както и размера на платеното адвокатско възнаграждение и по присъединеното дело. Иска се отмяна на обжалваното решение, а в случай, че исковете бъдат уважени да бъде присъден един адвокатски хонорар. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Представя писмени бележки и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Прилага договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, които претендира по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба КЕВР е частично основателна. С обжалваното решение Административния съд – София-град е уважил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството пред РС и пред АС, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление срещу дружеството ищец, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция. Установено е, че с влязло в сила съдебно решение НП е отменено. Установено е, че дружеството е упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. Установено е, че е сключен договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство на дружеството, като размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е от 1356 лева за всяка от инстанциите. Съдът е установил, че размерът на уговореното възнаграждение е платен по банков път преди приключването на съответното дело. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. В горецитираните договори за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 1130,00 лв. (1356,00 с вкл. ДДС) пред районния съд и в размер на 1130,00 лв. (1356,00 с вкл. ДДС) пред касационната инстанция, което възнаграждение е реално заплатено. От правна страна, съдът е приел, че фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ е осъществен, тъй като е налице незаконосъобразен акт, вреда и причинна връзка между тях. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения, в минималния предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е справедлив, като е приел, че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове и въпреки високия материален интерес уговорили минималното съобразено с него възнаграждение. По искането за присъждане на разноски от ищеца, съдът е преценил възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за неоснователно. Посочил е, че адвокатският хонорар е определен в размер близък до минималния по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и е съизмерим с фактическата и правна сложност на делото. Съдът като съобразил, че предявените искове са уважени в пълен размер, присъдил ответникът да заплати на ищеца всички направени разноски от 842 лева - адвокатско възнаграждение в общ размер на 792 лева (по 396 лева за всеки от исковете) и държавна такса в общ размер на 50 лева (по 25 лева за всеки от исковете). Обжалваното решение на административния съд е валидно, допустимо и частично неправилно. В редица свои решения по този вид искове ВАС е посочвал, че част от въпросите, които касационният жалбоподател КЕВР е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Няма спор в правната теория и в съдебната практика, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявените искове за присъждане на обезщетение. Доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС - Велико Търново. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение), правилно е прието от първоинстанционния съд, че са налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на КЕВР на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо, че правилно съдът е приел за неприложима нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е взел предвид от една страна, че се отнася за множество еднотипни дела, предполагащи идентична предварителна подготовка и от друга страна, вземайки предвид размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд, съдът е приел, че уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им. Към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав следва да добави и категоричното му становище, че при уважаване на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не може да го намали под минимума, предвиден в едноименната наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този определен минимум в Наредбата е именно гаранцията срещу произволен субективизъм при преценка и уважаване на възражения за прекомерност, направени от една или от всички страни по дадено дело. Развитите в касационната жалба на КЕВР съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението да се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представените писмени отговори на исковите молби (тоест и по присъединеното дело), нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Предвид изложеното настоящият състав счита за правилна преценката на първоинстанционния съд за изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неправилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ в общ размер на 842 лева, от които 792 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - съответно по 396 лева за всеки един от исковете. Разпоредбата, която регламентира разноските е чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и нормата е категорична, че се заплаща възнаграждение за един адвокат. Безспорно е, че се касае за две искови претенции, следствие на обективно съединени искове, но производството е едно и следващото се възнаграждение е за един адвокат. Искът е един независимо от броя на съдебните фази в производството по обжалването му, респективно на разходите на адвокат, направени в тях, тъй като се претендира обезщетяването на вреди, причинени от отменено наказателно постановление, а не от действията по обжалване на решението на районния съд. Неоснователни са и оплакванията на КЕВР, че предвид изхода на спора била осъдена да заплати държавна такса и за присъединеното дело, доколкото се касае за два предявени от "Електроразпределение Север" АД иска, по всеки от които се дължи държавна такса. По горните съображения присъдените разноски в размер на 842 лева следва да бъдат намалени до размера от 446 лева, представляващи сторените разноски за едно адвокатско възнаграждение и заплатените държавни такси в първоинстанционното производство. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396,00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява основателно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна ЛИЛОВА: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласна с извода на мнозинството от съдебния състав за неправилност на обжалваното решение в частта, с която на "Електроразпределение Север" АД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за сумата над 396,00 лв. до претендираната такава от 792,00 лв. Намирам, че правилно първоинстанционният съд е присъдил на "Електроразпределение Север" АД изцяло претендираната сума за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Административен съд София - град, а именно такава в размер на 792,00 лв. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356,00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 6896/2019 г. към адм. д. № 6895/2019 г.) не променя горния извод, както и не води до такъв за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна по втория от тях. Вярно е, че вредите, обезщетяване на които се търси, произтичат от един и същи увреждащ "Електроразпределение Север" АД факт - незаконосъобразното наказателно постановление, но това не обосновава извод, че е предявен един иск. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства. В казуса относно настъпилите вреди това са приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми. Предвид изхода на спора в настоящото производство и по изложените по - горе съображения намирам, че на "Електроразпределение Север" АД се следват и разноски за касационното производство в претендирания размер за адвокатско възнаграждение, поради което КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 792,00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им, а не както приема мнозинството от състава - в размер на 396,00 лв. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: (Румяна ЛИЛОВА)