Решение № 48 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2018 г.

Решение № 48 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Г. Гочев, чрез адвокат Т. Тодорова, против решение № 1334 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3504/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му, против принудителна административна мярка, наложена на 04.12.2017 г. от М. Карчева - специалист репатрация в общинско предприятие "Транспорт" при Община Бургас, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата, по силата на която без знанието и съгласието на Г. Гочев е разпоредено преместване на лек автомобил марка "Ауди", с рег. [рег. номер на МПС], паркиран върху тротоар на ул. [улица] №[номер]. По наведени доводи за нарушения на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по жалбата - специалист в Община Бургас ОП Транспорт, чрез процесуалния си представител юрк. К. Ганева, в отговор на касационната жалба от 10.08.2018 г., оспорва същата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Г. Гочев срещу ПАМ, приложена на 04.12.2017 г., по силата на която паркираният лек автомобил на жалбоподателя марка лек автомобил "Ауди" с рег. [рег. номер на МПС]., е преместен без негово знание и съгласие, по разпореждане на М. Карчева - специалист репатриране извършила проверка на [улица]. [населено място]. Жалбоподателят заплатил сума в размер на 43. 20 лв. за освобождаване на автомобила от специализирания паркинг. На водача бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.12.2017 г. в [населено място] е репатриран притежаваният от жалбоподателя лек автомобил, като за целта е изготвен протокол, видно от който МПС е паркирано "върху тротоар, който е извън определените от администрацията за целта места, с което пречи на останалите участници в движението - пешеходците". За установеното нарушение на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0089705 на основание чл. 94, ал. 3 предл. второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд е счел, че са обективирани материалноправните предпоставки за прилагане на предвидената по закон ПАМ "Преместване на ППС". Съдът е приел, че мярката е наложена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на доказателствата и представения снимков материал е счел за безспорно установено обстоятелството, че автомобилът е бил паркиран на тротоара, в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, съгласно която за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като в нормата е предвидено и изключение, което допуска престой и паркиране на МПС, с допустима маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. С оглед това, съдът е направил извод, че след като жалбоподателят е паркирал личния си автомобил върху тротоар в нарушение на цитираната разпоредба и по този начин е направил невъзможно преминаването на пешеходците, законосъобразно е приложена процесната ПАМ на основание чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП. При така възприетото от фактическа и правна страна, Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. При установените по делото релевантни за спора факти решаващият съд е приложил правилно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Към административната преписка по делото са приложени АУАН с описана фактическа обстановка и снимки, на които ясно се вижда паркираният върху тротоара лек автомобил, собственост на касатора. Редовно съставеният от орган по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП на община Бургас, ОП Транспорт и неоспорен АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила (арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП), поради което следва да се считат установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки законосъобразността на акта първоинстанционният съд обосновано е приел, че МПС-то е паркирано по начин, който създава пречки за останалите участници в движението (в частност пешеходците). В случая условие за прилагане на процесната ПАМ е нарушението на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, регламентираща начина за престой и паркиране в населените места. Паркирането по начин, различен от посочения в текстовете й е забранено. По делото е безспорно установено, че автомобилът на касатора е бил паркиран така, че е правил невъзможно преминаването на пешеходците по тротоара, предвид което приложената ПАМ е законосъобразна. Неоснователни и са касационните оплаквания за допуснати от нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на решението. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, което следва да бъде съобразено като размер с чл. 78, ал. 8 ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за плащане на правната помощ. Съгласно чл. 24 от посочената наредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, поради което в полза на община Бургас следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Предвид на изложеното от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,