Решение № 4716 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3582/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. А. И., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Филипова, срещу Решение 1583/21.02.2025 г., постановено по адм. дело 106/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 12553/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Счита, че съдът не е извършил цялостна преценка на относимите факти и обстоятелства, което е довело до грешно заключение относно ситуацията в държавата по произход на кандидата. Изтъква нарушение на принципа non refoulement. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата. Ответникът Председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника юрк. Кръстева, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Прилага писмени доказателства. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково, е било Решение 12553/03.12.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на Р. А. И., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с молба вх. 2395/13.08.2024 г. на РПЦ Харманли, лицето, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, роден на [дата]; вероизповедание [заличен текст]; семейно положение женен, с три деца; образование начално; е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. Поради липса на документи за самоличност данните за чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю на 01.10.2024 г. г., отразено в Протокол Рег. УИ33840/01.010.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Лицето е посочило, че има роднини в държава-членка на ЕС трима братя в Австрия. Не можел да представи документи за самоличност, нямал в себе си. Напуснал Сирия през месец май 2024 г., нелегално за Турция. Там останал около двадесет дни, като пребивавал нелегално. В България пристигнал на 23.06.2024 г., със стълба над оградата, били общо осем души. След като преминали на българска територия, ходили три дни в гората, след което били качени в автомобил от трафикант и потеглили в посока София. След като стигнали в София, стояли там тринадесет дни и потеглили за Сърбия, но по пътя били заловени от полицията. После били откарани в затворен лагер, където престояли около две седмици и след това били закарани в лагера в Харманли. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Заявил, че е роден в [населено място], област Халеб, и живял там до напускането на родината си. Посочил, че е женен и има три деца. В момента в Сирия били майка му и една сестра, които останали, защото майка му била възрастна, а сестра му нямала финансова възможност да напусне. Те били в [населено място], област Халеб, където е и семейството му. Нямал роднини в друго населено място. Посочил, че има начално образование. Работил в строителството в Сирия. Служил в периода 2007-2009 г. в град Идлиб. Търсен бил за мобилизация три пъти, но се криел. Напуснал Сирия заради войната, която продължавала и сега. Икономическото положение било много лошо, нямало елементарни условия за живот. Очаквал и да го мобилизират. Децата му не можели да учат, а това означавало, че няма да имат бъдеще. Много пъти бил свидетел на военни действия или сражения. Районът на [населено място], област Халеб се контролирал от кюрдските въоръжени сили. Те се сражавали с редовната армия и свободната армия. Имал близки познати и роднини, които пострадали вследствие на военните действия двама негови братовчеди били убити през 2014 г., когато се сражавали ДАЕШ и кюрдите. Имал и шест братовчеди, които били ранени от бомбардировки. Виждал ислямистки групировки в техния район виждал ДАЕШ и Алнусра отдалеч. Заявил, че не е влизал във взаимоотношения с представители на групировките, които били в района им. В района им имало инциденти всеки месец, имало сражения, имало атентати, отвличания. Месец и половина преди да напусне Сирия имало сражение между кюрдите и свободната армия около гр. Манбидж, близо до тях. В страната си по произход не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал във въоръжена групировка, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не му било оказвано насилие, не получавал заплахи. Посочил, че не би се завърнал в Сирия, заради продължаващата война, там семейството му живеело в постоянен страх, а и щели да го мобилизират. Но, ако положението се нормализира, заявил, че би се върнал. Подал молба за закрила в България, защото искал да се установи тук, да работи и да се събере със семейството си. Със Становище рег. УП 33840/26.11.2024 г. на младши експерт в РПЦ Харманли, на Председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В оспорения административен акт, за да откаже предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. И., органът е приел, че спрямо кандидата не са налице необходимите законови предпоставки. В решението административният орган е посочил, че лицето не е направило релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, поради което не са налице субективният и обективният елемент на основателно опасение от преследване, предвидено в нормата. Прието е, че твърденията на кандидата не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ и риск от бъдещо такова. Формиран е решаващ извод, че в случая не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за такова, търсещо по-добър живот, съответно му е отказано предоставяне на бежански статут. В акта са изложени и мотиви, че по отношение на Р. А. И. липсват основания да се приеме, че е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. След анализ на личната бежанска история на лицето и ситуацията в Сирия, съобразно приложени по административната преписка Справка ЦУ-1841/23.08.2024 г. и Справка 1852/27.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС, е формиран извод, че за Р. А. И. не се установява опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. Мотивирано, при съобразяване приложимото право на ЕС, са споделени правните изводи на административния орган, че по отношение на кандидата за международна закрила не се установяват законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което законосъобразно на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този извод съдът е формирал съобразно извършен анализ на общодостъпни информационни източници относно обществената и политическата ситуация в страната по произход на лицето Сирия, както и съобразно представените от административния орган справки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По отношение на него или семейството му не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая лицето не е бил принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са и изводите, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приложените доказателства се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателства в касационното производство справки с вх. МД-02-160/14.03.2025 г. и вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалното положение в страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011г. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание . Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, касаторът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено, ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл.15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се установяват фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако Р. А. И. бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава, сама по себе си, опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение