Решение № 1461 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2019 г.
ВАСVI отделение29.01.2020 г.докладчик Сибила Симеонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1602/11.03.2019 г., постановено по адм. дело № 5640/2018 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева). Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1461 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112 от Закона за здравето. Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), представлявана от д-р К. Райчев в качеството му на директор, чрез процесуален представител юрисконсулт Георгиев, срещу решение № 1602/11.03.2019 г., постановено по адм. дело № 5640/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е обявено за нищожно Експертно решение № 0394 от заседание № 067/08.05.2018 г. на НЕЛК, специализиран състав по ортопедични болести. Преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне от компетентен състав, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни и съдопроизводствени нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу процесното Експертно решение (ЕР) на НЕЛК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - И. Нестерова, представлявана от назначен служебен защитник адв. А. Койчева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Поддържа искане за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът - Специализирана болница за рехабилитация "Здраве" ЕАД, в писмен отговор, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответниците - ТЕЛК за общи заболявания към "V-та МБАЛ-София" ЕАД, ТП на НОИ София-град, РД "Социално подпомагане" София-град, Агенция за хората с увреждания не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР № 0394 от заседание № 067/08.05.2018 г. на НЕЛК – Специализиран състав по ортопедични болести, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 2273/21.07.2017 г. на ТЕЛК – Общи заболявания към V–та МБАЛ София по оценка на работоспособността, дата инвалидизиране за трудова злополука и срок на инвалидност, вместо което е определена 84% трайно намалена работоспособност (ТНР), дата на инвалидизиране за трудова злополука – 18.08.2016 г., срок на инвалидност – 3 години, като в останалата част решението на ТЕЛК е потвърдено. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира оспореното ЕР на НЕЛК за нищожно, като постановено от ненадлежен и некомпетентен състав. С ЕР № 2273/21.07.2017 г. Общи заболявания при V-та МБАЛ София на И. Нестерова е поставена водеща диагноза "Последици от мозъчносъдова болест", съобразно установеното заболяване, определящо най - висок процент ТНР /степен на увреждане/, в случая 40 %. Обоснован е извод, съобразно който с оглед отразената водеща диагноза в проверяваното ЕР на ТЕЛК, неправилно е определен състав на НЕЛК по ортопедични болести, вместо компетентен по нервни болести. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В т. 1 на чл. 146 АПК като едно от основанията за оспорване на административните актове е посочено липсата на компетентност. Нищожността на атакуваното ЕР на НЕЛК е прогласена съгласно императива на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК - съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това. По силата на чл. 4, ал. 1 от АПК, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Решенията на НЕЛК имат двояка правна природа. От една страна те представляват експертиза на работоспособността, а от друга съдържат белезите на административен акт, тъй като с тях се създават права и задължения както за лицата, подложени на експертиза, така и за техните работодатели, органи и организации. По силата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба за медицинската експертиза (в сила от 27.06.2017 г., приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ. бр. 51 от 27 Юни 2017 г.). Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. по силата на законовата делегация на чл. 109 от Закона за здравето. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В противоречие с цитираната разпоредба оспореното експертно решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав по ортопедични болести, вместо специализиран състав по нервни болести, определен съобразно водещата диагноза. Обстоятелството относно провеждани консултации от други специализирани състави, включително по нервни болести във връзка със състоянието на Нестерова, не може да санира нарушението на нормативноустановеното изискване относно компетентността на състава. Съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Експертното решение не се подписва от консултиращите състави. Предвид изложеното, експертното решение на НЕЛК е следвало да бъде издадено от специализиран състав по нервни болести, определен съобразно диагнозата по Част седма от Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ/2017. Допуснатото нарушение е опорочило акта – ЕР на НЕЛК до степен на нищожност, тъй като същият е издаден от орган, който няма съответната нормативно изискуема, материалноправна компетентност за издаването му. В тази връзка е и константната практика на ВАС – напр. решение Решение № 13561 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2019 г., VI о., № 5192 от 08.04.2019 г. по адм. д. № 12812/2018 г., VІ отд., Решение № 3996 от 08.04.2015 г. на ВАС по адм. дело № 12271/2014 г., VI о., Решение № 16273 от 06.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 11139/2013 г., VI о., Решение № 16538 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. дело № 7657/2012 г., VI о., Решение № 15647 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. дело № 8354/2013 г., VI о., др. Приетите изменения в чл. 106, ал. 2 (отм.); ЗЗ и чл. 19, ал. 1 (отм.); ПУОРОМЕРКМЕ следва да бъдат съобразени при новото произнасяне от органа по чл. 103 ЗЗ. Дадените от първоинстанционния съд указания към административния орган относно правилното тълкуване и приложение на закона във връзка с новонастъпилия юридически факт – придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицето в хода на контролно - отменителното производство пред НЕЛК, следва да бъдат съотнесени към нормата на чл. 69, ал. 7 НМЕ досежно срока на инвалидността. Извеждайки, че при издаване на оспореното експертно решение административният орган е действал в незаконен състав и поради това издаденият акт е опорочен до степен на нищожност, Административен съд София-град постановява правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски от ответника по касация И. Нестерова, представлявана от съдебен защитник адв. А. Койчева от АК – гр. София, в полза на Националното бюро за правна помощ следва да бъдат присъдени такива в минимален размер от 100 лева (сто лева), съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,