Решение № 1952 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14823/2012 г.

Решение № 1952 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14823/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Найден Герасимов Иванов, чрез пълномощника му адв. Галина Янева, срещу решение № 11030/13.08.2012 г. по адм. дело № 6334/2011 г. на тричленен състав на ВАС, първо отделение, с което е отхвърлено оспорването на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 2/15.05.2009 г. на Председателя на Съвета за електронни медии /СЕМ/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно. В жалбата не са формулирани изрично касационните основания, но от твърденията в същата може да бъде извлечено оплакването, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и да се присъдят направените по делото разноски. По делото е подадена и частна жалба срещу горепосоченото решение в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Марияна Найденова Герасимова, в качеството й на управител на "Видеомакс-НГ" ЕООД срещу АУПДВ № 2/15.05.2009 г. на Председателя на СЕМ. В същата се твърди, че неправилно съдът е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на Марияна Найденова Герасимова, в качеството й на управител на "Видеомакс НГ" ЕООД, тъй като с Решение № 1 от 12.06.2007 г. по ф. д. № 8843/2007 г. на СГС, Фирмено отделение, фирма "Видеомакс НГ" ЕООД се явява правоприемник по силата на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 ТЗ, поради което и на името на Марияна Найденова Герасимова е издаден АУПДВ № 2/15.05.2009 г. и по него същата дължи 10 164.38 лв. главница и 4465.52 лв. лихва. С посочените аргументи се обосновава наличието на правен интерес за лицето от водене на производството и се отправя искане за отмяна на постановения съдебен акт в тази му част. В частната жалба са релевирани и допълнителни доводи, че на Герасимова е връчено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК, както и постановление за налагане на обезпечителни мерки, като по принцип не се оспорва обстоятелството, че последните действия по естеството си представляват част от производството по принудително събиране на вземания и в този смисъл принадлежат към друго производство, поради което се иска в диспозитива да се допълни изрично, че действията, извършени от НАП спрямо Герасимова, следва да бъдат отменени. Ответникът по касационната жалба - Съвет за електронни медии, чрез процесуалния си представител прави искания за оставяне на решението в сила и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за недопустимост на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид че касационната жалба и частната жалба са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, приема същите за допустими, а разгледани по същество - за основателни, макар и не по съображенията, изложени в тях: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от настоящия касатор против АУПДВ № 2/15.05.2009 г. на Председателя на СЕМ, издаден на основание чл. 32, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който е установено публично държавно вземане в размер на 10 164.38 лева, ведно с лихвите. С обжалваното решение ВАС е отхвърлил жалбата на Найден Герасимов Иванов, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с общите правила по АПК. В мотивите на атакувания съдебен акт съдът е счел за безспорен факта, че АУПДВ има за адресат жалбоподателя инж. Найден Герасимов Иванов, но в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Видеомакс НГ - Найден Герасимов". Посочил е, че не е налице точно уведомяване на това лице за издадения акт, съгласно изискванията на чл. 61 АПК, тъй като от представената обратна разписка № R PS 1040 000Z7G B, на стр. 142 от съдебното досие е видно, че като получател на уведомлението е посочен "Видеомакс НГ - Найден Герасимов", т.е. в нея не е посочен коректно получателят, поради неточното му изписване, като е положен подпис от Найденова за получател. Съдът е посочил, че последното лице има качеството на управител на "Видеомакс-НГ" ЕООД, като адресът в уведомлението е този, представляващ седалище и адрес на управление на това търговско дружество, съгласно решение № 1 от 12.06.2007 г. по ф. д № 8843 по описа за 2007 г. на СГС, ФО, а това търговско дружество се явява правоприемник по силата на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец. По тези съображения, тричленният състав на ВАС е приел за процесуално допустима жалбата на Найден Герасимов Иванов, но е възприел като неоснователен основния довод на последния за недължимост на таксата, тъй като същият не е извършвал програмна дейност. Според съда разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" ЗРТ предвижда, че посочената такса се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионна дейност, като не следва заплащането/незаплащането на такава такса да се свързва само с предоставянето на "услуга" от СЕМ по надзор върху дейността на оператора, още повече когато същият фактически не осъществява дейност. Все според мотивите на съда, лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори; надзорната дейност на СЕМ е част от дейността му по чл. 20 ЗРТ и във времето тя е от датата на издаване на лицензията, респ. датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията/заличаване на регистрацията. Щом лицензията/регистрацията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, чл. 122 ЗРТ, то същата е действаща, в зависимост от начина и обема на извършване надзорната дейност. Нейното неосъществяване не представлява правоизключващ факт спрямо предвидената в чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" ЗРТ дължимост на годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио - и телевизионен оператор. В тази връзка съдът е отбелязал в мотивите си, че дружеството било регистрирано като търговски оператор, но е преустановило да извършва тази дейност от м. 12.2004 г., когато инж. Найден Герасимов, като ЕТ с фирма ЕТ "Видеомакс НГ - Найден Герасимов" е продал на ЕТ "Кабелни мрежи" с управител Зорница Велинова, гр. Видин, "Кабелна мрежа и студийна апаратура", съгласно фактура № 0...0286 15.12.2004 г. Освен това решаващият състав е релевирал и факта, че ЕТ е продал търговското си предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ на "Видеомакс-НГ" ЕООД, съгласно договор за прехвърляне на предприятие, което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 9.07.2007 г., като последното дружество се управлява и представлява от Марияна Найденова Герасимова. Предвид това, тричленният състав на ВАС е приел, че прехвърлянето на "Кабелна мрежа и студийна апаратура" на ЕТ "Кабелни мрежи" не прави този ЕТ регистриран радио- телевизионен оператор. Такъв не е според съда и "Видеомакс-НГ" ЕООД, независимо от настъпилото правоприемство в резултат на прехвърляне на търговското предприятие, доколкото лицензията е лична и не преминава в патримониума на преобретателя по реда на чл. 15 ТЗ. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. При постановяването му първостепенният състав неправилно е приел за безспорно обстоятелството, че атакуваният АУПДВ има за адресат жалбоподателя инж. Найден Герасимов Иванов в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Видеомакс НГ - Найден Герасимов". Оспорването на това обстоятелство е било водещото оплакване на двамата жалбоподатели и правилно съдът в мотивите си е приел, че действително при връчването на акта са допуснати процесуални нарушения. Последните са всъщност резултат от неясното и противоречиво изписване на адресата на акта, което е създало неяснота и досежно обхвата на лицата, на които следва да бъде връчен. Видно както от титулната част на акта, а така също и от неговата разпоредителна част, същият е издаден на ЕТ "Видеомакс НГ - Найден Герасимов", представляван от Марияна Найденова Герасимова. При тези данни не може да се приеме за изяснен въпроса кой е адресат на акта - обстоятелство, което е от съществено значение за правилното решаване на спора и е подлежало на изследване в рамките на първоинстанционното производство. Към датата на издаване на акта ЕТ не е съществувал, но въпреки това е посочен като задължено лице. Видно от приложеното по делото Решение № 2 от 9.07.2007 г. на СГС, Фирмено отделение, по ф. д. № 13245/1998 г., със същото по партидата на ЕТ с фирма "Видеомакс НГ - Найден Герасимов" е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ЕООД "Видеомакс-НГ", като наред с това е постановено заличаване на ЕТ. Не е изяснено защо лицето Марияна Найденова Герасимова е вписана в АУПДВ като представляващ ЕТ "Видеомакс НГ - Найден Герасимов", след като същата през нито един от релевантните периоди, не е имала качеството на управляващ и представляващ "Видеомакс-НГ" ЕООД, вписано в регистъра на СГС на 12.06.2007 г. с решение от същата дата по ф. д. № 8843/07 г. и имащо качеството на правоприемник по реда на чл. 15 ТЗ на ЕТ. Не без значение и и въпроса, на който също с първоинстнационното решение не е даден отговор, за кои именно години са приети за дължими процесните суми, като респективно не е отчетено обстоятелството, че за всички периоди на 2006 г., както и за периодите 1.01.2007 г. - 30.06.2007 г. дори не е било налице правоприемство между ЕООД и ЕТ. Действително, правилни по същество са изводите на тричленния състав на ВАС, че лицензията е лична (чл. 106, ал. 1 ЗРТ) и не може да се прехвърля, респ. тя не преминава в патримониума на търговското дружество, което придобива търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 от ТЗ. Но в настоящия случай не може да бъде споделено едно изолирано възприемане на цитираната правна регламентация, което не държи сметка за данните по делото, предвид неизяснеността на обстоятелството кой е адресат на акта. Именно с оглед на това следва да се приеме, че за Марияна Найденова Герасимова, в качеството й на управител на "Видеомакс НГ" ЕООД, като лице посочено като задължено в акта, е налице правен интерес от оспорването му. Както бе посочено по-горе, в разпоредителната част на акта е посочено, че Герасимова представлява ЕТ, което, предвид спецификата на правната фигура на едноличния търговец, приравнява Герасимова на физическото лице, от чийто патримониум следва да бъдат събрани търсените суми. Само в допълнение на това е и фактът, че по делото са приложени неоспорими доказателства, че срещу последната е предприето принудително изпълнение за събиране на сумите, посочени в АУПДВ. ВАС е постановил неправилно съдебно решение, като не е съобразил тези особено съществени процесуални нарушения, извършени при провеждане и издаване на акта, които са се отразили и върху правилното определяне на задълженото лице. Описаното по-горе нарушение на органа - издател на акта, е довело до нарушаване на правото на защита на както на Найден Иванов, в качеството му на ЕТ "Видеомакс НГ - Найден Герасимов", така и на Марияна Герасимова, в качеството й на управител на "Видеомакс-НГ" ЕООД, и е от категорията на съществените. Допуснатото съществено процесуално нарушение налага отмяна на постановеното решение в неговата цялост и връщането му за ново разглеждане, при което първостепенният съд следва да даде отговор на въпроса кой е адресатът на акта, като съобрази всички данни по делото, част от които са изрично визирани по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Следва да бъде обсъдена релевантната норма на чл. 121 от ЗРТ. Върховният административен съд като касационна инстанция, а не инстанция по същество, не може да реши делото и сам първоначално да се произнесе по наведените твърдения и представените писмени доказателства, тъй като по този начин страните ще бъдат лишени от една инстанция при преценката им доколкото до този момент с решението не е даден отговор на посочения по-горе основен спорен въпрос. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди релевираните по-горе обстоятелства и след съвкупната им преценка в светлината на доказателства по делото, да се произнесе по съществото на спора. За прецизност следва да се посочи, че в рамките на настоящото съдебно производство съдът по принцип не би могъл да се произнесе по заявеното искане от частната жалбоподателка да бъдат отменени действията по принудително изпълнение, предприети от НАП. При този изход на спора следва да бъде отменено и решението в частта за разноските, които ще се присъдят при новото разглеждане на делото съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия