Решение № 6656 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16424/2009 г.

Решение № 6656 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16424/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 47, ал. 4 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Образувано е по жалба на "Линкос" ООД, гр. София срещу решение № 1235 от 01.10.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на дружеството е отказано издаването на индивидуална лицензия за изпълнение на част от универсалната пощенска услуга - пощенски парични преводи на територията на Република България. По поддържаните доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните норми и несъответствие с целта на закона, жалбоподателят моли за отмяната му в цялост. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/комисията) чрез процесуалните си представители - юрк. Рафаилов и юрк. Георгиев, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, намира жалбата за процесуално допустима. При липса на данни за датата на съобщаването на обжалваното решение на адресата следва да се приеме, че жалбата на "Линкос" ООД е подадена в законоустановения срок. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред КРС е образувано по повод подадено от "Линкос" ООД заявление по чл. 43, ал. 1 ЗПУ с приложения към него, вх. № 08-01-765 от 15.06.2009 г., с искане за предоставяне на индивидуална лицензия за извършване на част от универсалната пощенска услуга - пощенски парични преводи съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3 (отм.) ЗПУ. В изпълнение на чл. 44, ал. 1 ЗПУ със Заповед № РД - 11- 60/29.06.2009 г. председателят на КРС е назначил специализирана комисия за разглеждане на постъпилото от "Линкос" ООД заявление. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ КРС отказва да издаде лицензия, когато специализираната комисия е констатирала от представените от заявителя документи, че са налице обстоятелства, които застрашават сигурността и отбраната на страната. В тази връзка председателят на комисията е изпратил писма изх. № 08-01-765 от 13.07.2009 г. до министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) с искане за становище относно факта налице ли са обстоятелства, свързани с "Линкос" ООД, които да застрашават сигурността и отбраната на страната. В получения на 17.07.2009 г. отговор на министъра на отбраната се сочи, че в Министерството няма данни за наличие на обстоятелствата по чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ по отношение на дружеството-заявител, а видно от становището й до КРС, постъпило на 03.08.2009 г., ДАНС няма възражения и забележки по заявлението за издаване на лицензия. На 07.08.2009 г. е получено писмо от министъра на вътрешните работи, с което уведомява КРС, че счита за нецелесъобразно издаването на индивидуална лицензия на "Линкос" ООД. По повод на така изразената от МВР отрицателна позиция, с писмо изх. № 08-01-765 от 20.08.2009 г. председателят на комисията е поискал конкретното й мотивиране, ако характерът на информацията позволява това. На 24.09.2009 г. е постъпило допълнително становище от министъра на вътрешните работи, в което отказът му да съгласува издаването на лицензия по заявлението на "Линкос" ООД е обоснован със следните обстоятелства: системни нарушения за периода 2007 г. - 2009 г. на дружеството и на неговия управител на законите на Р България - ЗАСП, НК, ЗМВР и ДР. и погазване на конституционното право на авторите да се разпореждат с продуктите на интелектуалния си труд. Административният орган е посочил, че с тези си действия дружеството застрашава националната сигурност по смисъла на чл. 20 от Концепцията за националната сигурност на Република България, приета с решение на Народното събрание от 16.04.1998 г., обн., ДВ, бр. 46/1998 г., както и, че не притежава достатъчен финансов ресурс за осъществяване на дейността, с оглед данните за обявената печалба пред данъчните органи от предприятието. Въз основа на кореспонденцията с МВР и на основание чл. 15, ал. 1, т. 4, чл. 47, ал. 1 във връзка с чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ, КРС е постановила оспореното решение, с което е отказала издаването на индивидуална лицензия на "Линкос" ООД за изпълнение на част от универсалната пощенска услуга - пощенски парични преводи на територията на Република България. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за основателна. Решението е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Доколкото съображенията, обуславящи постановения от комисията правен резултат, се съдържат в административната преписка, съдът счита, че чрез посочването на правното основание за отказа и позоваването в обстоятелствената част на административния акт на становищата на министъра на вътрешните работи, вх. № 08-01-765 от 07.08.2009 г. и 24.09.2009 г., същият се явява мотивиран съгласно изискването на чл. 47, ал. 3 ЗПУ. При постановяването на оспореното решение обаче органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е приложил неправилно материалния закон. Материалите по делото в тяхната съвкупност сочат, че отказът е постановен в хипотезата на чл. 47, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗПУ - поради наличие на обстоятелства, които застрашават националната сигурност. Обективираното в диспозитива на акта волеизявление не кореспондира на събраните в административното производство доказателства. Видно от получената от МО и ДАНС информация по случая, по отношение на "Линкос" ООД не са установени данни, сочещи на обстоятелства, които да застрашават сигурността и отбраната на страната. Данните за системни нарушения на авторските права от страна на дружеството и на неговия управител Мартин Павлов, на първо място не почиват на конкретни актове, издадени от съответните компетентни органи за установени административни нарушения и/или инкриминирани деяния и на следващо - не сочат на заплаха за сигурността и отбраната на страната. Преценката дали е налице хипотезата на чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ, обуславяща отказ да се издаде исканата индивидуална лицензия, е в правомощията на КРС в качеството й на държавен орган по регулиране и контрол на обществените отношения в областта на извършването на пощенските услуги (раздел II, глава втора, ЗПУ). По правната си характеристика и последици становището на министъра на вътрешните работи да не се издава лицензия не е задължително и не обвързва КРС. В случая комисията необосновано е счела, че предоставената от министъра на вътрешните работи информация за "системно нарушаване на законите на Република България (ЗАСП, НК, ЗМВР и ДР.) и погазване на конституционното право на авторите да се разпореждат с продуктите на интелектуалния си труд" съставлява заплаха за сигурността и отбраната на страната, което е основание да се откаже лицензиране на заявителя съгласно чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ. Легална дефиниция на понятието "национална сигурност" се съдържа в § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС). Обстоятелството, че терминът е законодателно уреден след издаване на обжалваното решение (ДВ, бр. 93 от 24.11.2009 г.) е без значение за целите на настоящото съдебно производство. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДАНС "национална сигурност" е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети. Според т. 2 на § 1 от ДР на ЗДАНС "посегателство срещу националната сигурност" са целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации, водещи до процеси или събития, нарушаващи устойчивото състояние на националната сигурност на Република България. Съгласно чл. 20 от общите положения на Концепцията за националната сигурност на Република България, национална сигурност има, когато са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват. Анализът на цитираните дефиниции в контекста на лицензионния режим по специалния закон води на извод, че не всяко закононарушение следва да се счита за застрашаване на сигурността на страната по смисъла на чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ. Разглежданото понятие следва да се тълкува и прилага стеснително. Неспазването на закона трябва да е от такова естество, че да създава заплаха за устоите на страната и на установения правов ред. Не е юридически обосновано обхватът на действие на разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ да се разпростира върху всички нарушения на нормативната уредба, което не е била и целта на законодателя. Наред с това, с оглед редакцията на нормата и систематичното й тълкуване с останалите предпоставки за отказ, включително тези по т. 4 на същата законова разпоредба, отнасящи се до непригодност на заявителя, условието по чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ е насочено към наличието на обективни обстоятелства, свързани с осъществяване на дейността, за която се иска лиценз, т. е. в случай, че с извършването на пощенската услуга с оглед конкретната фактическа и правна обстановка възниква опасност за сигурността и отбраната на страната, а не към личността на заявителя. Следователно твърденията за извършени от заявителя нарушения на законодателството в областта на интелектуалната собственост, освен, че не са подкрепени с доказателства, не биха могли да се третират като обстоятелства, които застрашават сигурността на страната, поради което хипотезата на чл. 47, ал. 2, т. 1 ЗПУ, на чието основание е издаден административният акт, е неправилно приложена. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение на КРС е незаконосъобразно. Като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалното право и при несъответствие с целта на закона, същото подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на "Линкос" ООД при спазване на регламентираната в ЗПУ процедура. При новото разглеждане на искането следва да се провери съгласно чл. 45 ЗПУ редовността на приложената от заявителя документация по чл. 43 ЗПУ, както и дали са удовлетворени всички нормативни изисквания за издаване на индивидуалната лицензия, респективно - налице ли е някое от основанията на закона за отказ. По делото не са направени искания за разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение