Решение № 4767 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Вучков, от гр. София против решение 6183/29.10.2021 година, постановено по административно дело 6754/2021 година по описа на Административен съд - София-град, с което съдът е: 1. отхвърлил жалбата на Д. Вучков срещу решение на директора на териториално поделение на НОИ София град 2153 21 150 от 11.06.2021 г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер]/22.04.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е преизчислена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 50 на сто трайно намалена работоспособност от 01.04.2020 г. до 01.02.2024 г. за придобит осигурителен стаж до дата 02.02.2018 г. 14 г. 10 м. и 25 дни; осигурителен стаж след дата 02.02.2018 г. 0 г. 03 м. и 15 дни; 2. осъдил Д. Вучков да заплати на ТП на НОИСофия-град, сумата от 100.00/сто/ лeвa, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради немотивираност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ София - град чрез служител с юридическо образование Вълева изразява становище за неоснователност на на касационната жалба. Представя подробни писмени бележки, с които моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че АССГ правилно е приложил закона и счита за правилен извода на съда, че административния орган е действал при условията на обвързана компетентност. Предвид обстоятелствата по делото органът правилно е преизчислил пенсията на Вучков при спазване на материалния закон. Приема, че не са налице наведените от касатора основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд установява следната фактическа обстановка: С Разпореждане / 25.06.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на Д. Вучков е отпусната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване, на основание чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 10.04.2018 г. С Разпореждане / 01.11.2018 г. предходното разпореждане е поправено, като е направена корекция относно зачетения осигурителен стаж до 02.02.2018 г. С Разпореждане /13.05.2020 г. е разпоредено служебно преизчисляване на личната пенсия на Д. Вучков по данните за осигурителен стаж, подадени в регистъра на осигурените лица след отпускането на пенсията. На Д. Вучков е зачетен допълнителен осигурителен стаж, с който общият размер на стажа след 02.02.2018 г. е определен на 01 г. 09 м. и 21 дни. С разпореждане [номер]/ 29.03.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване изплащането на личната пенсия за инвалидност и общо заболяване е възобновено спрямо Вучков и е определено изплащането ѝ в същия размер за срока от 02.02.2021 г. до 01.02.2024 г. На 26.02.2021 г. е постъпило уведомително писмо в дирекция Пенсии към който са приложени Задължителни предписания ЗД-1-21-00820370/06.10.2020 г. От тях се установява, че е била извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя Стела комерс и логистика ЕООД, [ЕИК]. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол КВ 5 21 00820643 / 06.10.2020 г. Установено е, че дружеството е подавало данни за осигурителен стаж и доход на определени лица без наличие на основание за това. Установено е, че по данни от подадените декларации за осигурителен стаж и доход (декларация образец 1) осигурителните вноски за ДОО за периода от м. 04.2013 г. до м. 02. 2020 г. са в общ размер на 89 818. 19 лева и няма данни същите да са внесени. Установено е, че [фирма] няма подадени Годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за периода от 2014 г. до 2019 г. В хода на проверката от контролните органи на ТП на НОИ С. град не са представени доказателства и установени данни за реално осъществявана търговска дейност за периода от м. 06.2014 г. до м. 06.2020 г., съответно за реално извършвана трудова дейност от лицата, за които са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и данни за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4 от КСО. Прието е, че не е изпълнен съставът на чл. 10 КСО, поради което те не са били осигурени лица. Предвид заличените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО при извършеното ежегодно служебно преизчисляване на пенсията на Д. Р. В., направено с оспореното разпореждане е определено осигурителният стаж след дата 02.02.2018 г. да е в размер на 0 години 3 месеца и 15 дни. В решението е посочено, че основанието за корекция на размера на осигурителния стаж, който се намалява във връзка със заличени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на осигурител Стела комерс и логистика ЕООД, е посочено коректно. Правна последица от заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от този осигурител е по-нисък размер на осигурителния стаж, участващ при определяне на размера на пенсията. Предвид намаляването на зачетения осигурителен стаж е намален размерът на пенсията, при запазен индивидуален коефициент 2. 643. Разпореждането е било обжалвано по административен ред от Вучков. В резултат на това е издадено решение на директора на териториално поделение София град 2153 21 150 от 11.06.2021 г., с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане [номер]/22.04.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. В обжалваното в настоящото производство решение Директорът на ТП-НОИ-София-град подробно е изложил мотиви за причините да се отхвърли жалбата на Д. Вучков срещу разпореждане [номер]/ 22.04.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Посочено е, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да е извършвал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Наличието на сключен трудов договор и подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащи от него права на обезщетения и пенсии. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО, основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. За да отхвърли като неоснователна подадената пред него жалба решаващият съд е приел, че въз основа на събраните доказателства може да се направи извод, че пенсията на жалбоподателя Вучков е преизчислена при спазване на изискванията на закона и са изложени подробни мотиви защо осигурителният стаж е следвало да бъде намален. Споделил е мотивите на административния орган, че действията на администрацията са продиктувани от полученото в дирекция Пенсии писмо от директор на дирекция Краткосрочни плащания и контрол от дата 26.02.2021 г. и подробно описаните в него обстоятелства. Посочил е, че административният орган е действал при обвързана компетентност, като служебно е променил осигурителния стаж на Вучков след 02.02.2018 г. Преценил е, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, че е работил по трудов договор в Стела комерс и логистика ЕООД, изпълнявал е трудовите си задължения и е получавал трудово възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да отхвърли оспорването, съдът правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. При извършена от контролните органи на НОИ проверка по разходите на ДОО на осигурителя Стела комерс и логистика ЕООД, обективирана в Констативен протокол КВ52100820643/06.10.2020 г. за периода 12.06.2008 г. - 31.08.2020 г., при която е установено, че за периода 06.2014 г. 06.2020 г. дружеството не е извършвало стопанска и търговска дейност по смисъла на Търговския закон. През този период дружеството няма никакви приходи и разходи и няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Няма данни за изготвени и обявени годишни финансови отчети за релевантния период. Прието е, че по отношение назначените лица в спорния период, включително по отношение на Вучков, не е изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и същите не са осигурените лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО.На дружеството-осигурител Стела комерс и логистика ЕООД са издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица, включително данните, подадени за Д. Вучков за периода от 09.2018 г. до 08.2019 г. включително. След изтичане на съответния срок и не изпълнение от страна на дружеството на посочените предписания данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от името на Стела комерс и логистика ЕООД за указания период са заличени служебно.От друга страна, не са представени разплащателни ведомости за спорния период. Липсват и осигурителна и трудова книжка, като касаторът единствено е представил копие на част (4 страници) от последната, но същата липсва в пълнота. Приложеното копие от длъжностна характеристика за длъжността юрисконсулт и положеният върху същото печат на работодателя са на друго дружество - "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД. Параграф 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО. Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т.е., ако не е предоставена реално работна сила.Липсват доказателства за реално полаган труд от касатора по трудово правоотношение с дружеството-осигурител. С оглед гореизложеното касационните доводи за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Жалбоподателят е освободен от заплащането на ДТ, но дължи деловодните разноски на насрещната страна в случаите на неоснователност на предприетото от него оспорване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение