Решение № 13126 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4036/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Транспортно обслужване ЕООД против решение 525 от 19.01.2024 г., постановено по адм. д. 4930/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Транспортно обслужване ЕООД против заповед САГ23-РА-30-214/27.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж административна сграда с идентификатор 68134.4081.9828.2, находящ се в УПИ ІІІ-414 (общинска собственост) за обществено обслужване, кв.12, [жк] , район "Младост" по плана на гр. София. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че процесната сграда е временен строеж и за нея е приложим § 50а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), поради което прави извод, че същата подлежи на премахване като незаконен строеж. Приема, че общите разпоредби на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ са неприложими, предвид временния характер на строежа. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения административен акт е постановен от компетентен орган съобразно категорията на строежа и приложената заповед за делегиране на права. Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Законосъобразен е и изводът, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, който е връчен на жалбоподателя. Последният подава възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт. По несъмнен начин по делото е установено, че процесният строеж е временен и като такъв го придобива и жалбоподателя. Установено е, че сградата е построена през 1986 г. С приетата по делото съдебно-техническа експертиза, оспорена от процесуалния представител на ответника, се установява, че в кадастралната основа на плана от 1988 г. сградата не е отразена като съществуваща и попада в парцел ІІІ с отреждане за Държавно военно издателство и е построена във връзка с изграждането на комплекса. Сградата е с предназначение на административна сграда за инженерно-техническия персонал, зает с организацията на строителството. Последното не е реализирано. По действащия план имотът е с отреждане за обществено обслужване. При тези факти строежът изграден като временен на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) върху терен държавна собственост, е незаконен, тъй като дори и да се приема, че за обекта са издадени строителни книжа - разрешение за строеж и проекти, то същите са обезсилени по право, считано от 19.01.2001 г., по силата на законовата разпоредба на § 50а, ал. 1 ПЗР ЗИДЗТСУ (ДВ бр. 124/1998 г., отм.), вр. с § 6а ПЗР ППЗТСУ (ДВ, бр. 6/1998 г. отм.), т. е. строежът е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът подлежи на премахване тъй като не е получил траен устройствен статут (арг. § 6а, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Процедурата по § 50а, ал. 3 и сл. от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), която допуска възможност за създаване на постоянен градоустройствен статут на постройките по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) след изменение на подробните градоустройствени планове при определени в закона предпоставки, в случая не е изпълнена. Не са осъществени и изискванията на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ строежът да получи траен устройствен статут. Изменение на действащия ПУП с цел временният строеж да получи постоянен устройствен статут в съществуващите му размери и вид не е предприето в установения в нормата шестмесечен срок от влизане на закона в сила. Следователно нареденият за премахване строеж е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а също и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като не съответства на предвижданията на ПУП - ПРЗ. Като временен строеж, изграден по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), за който не е одобрен траен устройствен статут строежът не е допустим нито по правилата, нормите и нормативите, действали към момента на изграждането му, нито към настоящия момент и подлежи на премахване. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед Административен съд София град постановява решение в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя становището за приложимост на чл. 54, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, тъй като константната съдебна практика е в смисъла посочен по-горе и освен цитираните от първоинстанционния съд решения, в този смисъл са и решения, постановени по адм. д. 11473/2020 г.; 6931/2023 г.;11499/2019 г. и др. по описа на Върховния административен съд. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение 4515 от 29.05.2023 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. Фактът, че съдът не обсъжда заключението на вещото лице, не обосновава съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като същото е неотносимо към приложимостта на обсъдените от съда и релевантни правни норми. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Транспортно обслужване ЕООД да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,