Решение № 4195 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2015 г.

Решение № 4195 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на P. C. MV M. L. P., Р. К. /"P. C. MV Maxima"/, чрез адв. К. К. против решение № 4994/15.07.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 12213/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ № 1133627/16.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП и е осъдено да заплати разноски.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилното приложение на материалния закон според жалбоподателя се дължи на погрешни фактически констатации (относно датата на доставка на горивото във фактурите от 23.08.2010 г. и отбелязването в съдържанието на фактурите на данъчната основа и дължимия ДДС на отделен ред) и на неправилно тълкуване на нормите от националния закон /чл. 81 ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-9/16.12.2009 г./, в противоречие с правото на ЕС - чл. 171 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че са изпълнени всички условия за възстановяване на ДДС. О. се изводите на съда относно изискването за регистрация по ДДС на доставчика и необходимостта от идентификация на получателя с ДДС номер във фактурата по смисъла на чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС, както и изводите по приложението на чл. 116 и чл. 115 ЗДДС. Дружеството - жалбоподател поддържа теза, че спазването на изискванията по чл. 114 ЗДДС не е част от условията за възстановяване на ДДС на чуждестранно лице, установено в друга държава членка.

Съображенията за нарушения на съдопроизводствените правила касаят преценката на доказателствата по делото, нарушение на служебното начало в административния процес и липса на мотиви в съдебното решение.

Аргументите за необоснованост са свързани с твърдения за липса на логически връзки между изложените в решението мотиви и констатации.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения акт, като се признае правото на възстановяване на ДДС в размер на 7 855.59 лева и съответните лихви по чл. 9, ал. 3 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г.

С допълнителна молба по делото P. C. MV M. L. P., Р. К., чрез адв. К. К. е направил искане за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС по конкретно посочени въпроси.

Подробни съображения по наведените касационни основания и искането за преюдициално запитване са изложени в представената по делото писмена защита на адв. К. К. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрк. А. Калоферова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. По делото е постъпило и писмено становище на ответника, чрез юрк. Кирова за неоснователност на искането за преюдициално запитване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на искането с правно основание чл. 628 ГПК.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил АПВ № 1133627/16.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С., с който на P. C. MV M. L. P., Р. К. / "P. C. MV Maxima"/ е отказано възстановяване на ДДС в размер на 7855471 лева за периода от 01.01.2010 г. - 30.09.2010 г. по искане с референтен номер № CY2011011300001582, версия 2011-01-13Т от 13.01.2011 г. В жалбата до съда е оспорен отказ за възстановяване на ДДС в размер на 7 855.50 лева, като дружеството твърди, че при попълване размера на данъка в искането е допусната техническа грешка.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган и в съответствие с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС.

От фактическа страна съдът е установил, че дружеството - жалбоподател е чуждестранно лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава членка на ЕС - Р. К. Лицето е подало искане № CY201101300001582 от 13.01.2011 г. за възстановяване на ДДС в размер на 7855471 за периода 01.01.2010 г. - 30.09.2010 г. по фактура № 2381669/19.05.2010 г., издадена от Fiwado b. v., Холандия с ДДС за възстановяване - 4443578 и фактура № 2388466/08.07.2010 г. издадена от Fiwado b. v. с ДДС за възстановяване 3411893 лева. В искането е деклариран код на осъществяваната дейност 5030 - пътнически транспорт по вътрешни водни пътища.

В хода на проверката органите по приходите са констатирали, че фактурите, посочени в искането не са отразени от доставчика Fiwado b. v. в дневника за продажби. От представените от искателя преписи от фактурите, известия за доставяне, талони за доставка и банкови извлечения съдът е установил, че фактура № 02381669/19.05.2010 г. документира доставка на 20000л дизелово гориво от България, по касов бон /разписка/ № 769599 с дата на доставката 18.05.2010 г. Сумата по фактурата е 13 632 евро, която е платена по банков път на 11.06.2010 г. Във фактурата е посочен ДДС в размер на 2 272 евро /4443.60 лева/, Фактура № 02388466/08.07.2010 г. документира доставка на 15 000л дизелово гориво от К. Б., по касов бон /разписка/ № 771847 с дата на доставка 06.07.2010 г. Стойността на стоката по фактурата е 10 467 евро, в това число ДДС в размер на 1744.50 евро /3411.90 лева/. Тази фактура е платена по банков път на 30.07.2010 г. съгласно извлечение от банковата сметка на "P. C. MV Maxima".

Съдът е приел, че във всяка от посочените фактури е налице обяснителна записка "Максима". От талон за доставка № 2180/06.07.2010 г. на К. Е. ЕООД, представен от жалбоподателя в хода на проверката и талон за доставка № 2114/18.05.2010, представен от К. Е. ЕООД в хода на съдебното производство, е установил бункероване на кораб MV Maxima, флаг Холандия, с посочен корабособственик Fiwado, Холандия, съответно за 15000л и за 20000л гориво, пристанище на товарене - Р., България, дата на товарене съответно 06.07.2010 г. и 18.05.10 г., направление Н. С., Сърбия. Талоните са подписани от капитан и от представител на К. Е. ЕООД. Последното дружество е представило по реда на чл. 192 ГПК и преписи от международни товарителници, с посочен изпращач К. Е. ЕООД, получател М/К Максима, NL, Фиуадо, Холандия, гр. А.

От тези доказателства съдът е приел, че доставчикът Fiwado, Холандия е купувал от К. Е. ЕООД гориво, с което е зареждано плавателно средство "Максима". В тази връзка съдът е съобразил обстоятелството, че в талоните за доставка, издавани от К. Е. ЕООД е посочен кораб Максима, който кораб е посочен и във фактурите, издадени на жалбоподателя и посочени в искането за възстановяване на ДДС.

По отношение на разписките, приложени към фактурите съдът е приел, че са съставени за целите на Правило 18 от Анекс 6 към МАРПОЛ 73/78 /Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на кораби/ и удостоверяват, че горивото отговаря на определени изисквания.

От тези доказателства съдът е направил извод, че е възможно горивото, предмет на спорните фактури, описани в искането за възстановяване на ДДС, да е използвано за зареждане на плавателното средство Максима. В подкрепа на това е и отбелязването във фактурите на клиентски номер 2240891, който е на Фивадо и удостоверението за регистрация в Малта на кораб Т. М., в което като собственик е посочен P. C. MV M. L. P.

Установено е по делото, че доставчикът е регистриран по ДДС в РБ на 09.07.2010 г., след издаване на посочените в искането фактури. Няма спор, че фактурите от м. 05.2010 г. и м. 07.2010 г. не са включени в дневниците за продажби на доставчика.

Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е твърдял, че данъкът, чието възстановяване претендира е начислен в РБ и заплатен от дружеството - получател, но впоследствие Fiwado b. v. е извършило корекции на някои от своите фактури към различни клиенти, в това число и към P. C. MV Maxima, като е издало кредитни/дебитни известия към фактурите със същата стойност. В дневниците за продажби за включени единствено последните издадени фактури. В подкрепа на тези твърдения по делото са представени кредитни известия № 8990000007/23.08.2010 г. към фактура № 02381669 заедно с фактура № 8990000008 от 23.08.2010 г. за доставка на 20000л газьол през К. Б. 18/05 по разписка № 8991805 с дата на доставка 23.08.2010 г., както и кредитно известие № 899000046/07.09.2010 г. към фактура № 02388446 заедно с фактура № 8990000047/07.09.2010 г. за доставка на 15 000л газьол през К. Б. 06/07 по разписка № 8890607 с дата на доставка 01.09.2010 г. От заключението на вещото лице и представените по реда на чл. 192 ГПК дневници за продажби на доставчика е установено, че в отчетните регистри по ЗДДС са включени фактурите от м. 08.2010 г. и от м. 09.2010 г.

При така установените факти съдът е направил извод, че в разглеждания случай не е спазено изискването на чл. 3 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС - данъкът да е начислен от регистрирано по ДДС лице. Фактурите от 19.05.2010 г. и от 06.07.2010 г., по които се претендира възстановяване на данъка, са издадени преди регистрацията на Fiwado b. v. по ЗДДС в Р. Б., която е от 09.07.2010 г. Според съда този извод не се променя и от представените в съдебното производство кредитни известия и фактури от м. 08.2010 г. и м. 09.2010 г., тъй като по-късно издадените фактури не са включени в искането за възстановяване на ДДС от една страна, а от друга - не се установяват основания по чл. 115 ЗДДС за издаване на кредитни известия - разваляне на сделките или намаление в данъчните основи. Първоначално издадените фактури не са анулирани, поради което според съда не може да се направи извод, че издадените след регистрацията по ДДС на доставчика нови фактури, документират същите доставки на гориво. В тази връзка съдът е съобразил и различните дати на доставка по фактурите, посочени в искането за възстановяване - 18.05.2010 г. и 06.07.2010 г. и датите на доставки по фактурите, издадени впоследствие - 23.08.2010 г. и 01.09.2010 г. В решението са изложени мотиви, че нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. съответства на чл. 5 от Директива 2008/9/ ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на ДДС, предвидено в Директива 2006/112/ЕО на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка, според която всяка държава - членка възстановява на данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата - членка по възстановяване, всеки ДДС, начислен по отношение на стоки или услуги, предоставени му от други данъчнозадължени лица в тази държава - членка.

Доводите на жалбоподателя за приложение на решението на Съда на ЕС по дело С-438/09 са отхвърлени като неоснователни. Съдът е посочил, че това решение разглежда фактическа обстановка, различна от процесната. За разлика от фактите по С-438/09, където запитващата юрисдикция е установила, че представените фактури съдържат цялата изискуема информация по чл. 22, § 3, б. "б" от Шеста директива, в разглеждания случай фактурите не съдържат информация за данъчната основа и размера на данъка, както и идентификационния номер на получателя.

С тези съображения е формиран краен извод, че не са налице предвидените от закона условия за възстановяване на ДДС на чуждестранното лице, установено за целите на ДДС в друга държава членка - "P. C. MV Maxima".

По искането за преюдициално запитване до Съда на ЕС:

"P. C. MV Maxima" иска отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО по следните въпроси:

1. Допускат ли нормите на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО съществуване на изискване в националното законодателство, като това по чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в България, но неустановено на територията на страната, да посочва във фактурите за доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, идентификационен номер по ДДС на клиента, когато клиентът не е платец на данъка и не е получател по вътреобщностна доставка по чл. 138 от Директивата?

1. Представлява ли непосочването във фактурата на идентификационен номер по ДДС на получателя по доставката, при обстоятелствата като тези в главното производство, основание по смисъла на Директива 2008/9/ЕО да бъде отказано възстановяване на ДДС, платен в България по доставката, документирана с фактурата, от получателя - данъчно задължено лице, неустановено на територията на страна, но установено в друга държава - членка на ЕС?

P. C. MV Maxima счита, че изискването по чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС за посочване на идентификационния номер на получателя - регистрирано лице за ДДС цели в друга държава членка във фактурата, на което се е позовал първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение не е съобразено с императивните изисквания на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че изискванията за съдържание на фактурата по чл. 226, т. 4 от Директива 2006/112/ЕО не предвиждат задължение за доставчика Fiwado b. v. да посочва в издаваните от него фактури идентификационен номер по ДДС на получателя по доставката, /в случая на жалбоподателя/, издаден от държавата - членка по регистрация за целите на ДДС /в случая Р. К./. На това основание счита, че ако фактурата съдържа името и адреса на клиента и останалите задължителни данни по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, задълженото лице може да упражни правото си на възстановяване на ДДС по тази фактури и без да е посочен идентификационният му номер.

Искането е неоснователно, поради следното:

Отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор /чл. 267 ДФЕС, респективно чл. 628 ГПК/.

Нормата на чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС изисква като част от съдържанието на фактурата да е посочен идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка.

Съгласно чл. 226, т. 4 от Директива 2006/112/2006 предвижда, че фактурата съдържа идентификационния номер на клиента, както е посочен в чл. 214, под който клиентът е получил доставката на стоки или услуги, по отношение на които той е платец на ДДС или е получил доставка на стоки, както е посочено в чл. 138. В чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО е предвидено, че държавите - членки могат да изискват от данъчно задължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в чл. 214, на клиента в случаите различни от посочените в чл. 226, т. 4.

В конкретния случай предмет на делото е спор относно правото на възстановяване на ДДС по Директива 2008/9/ЕО на P. C. MV Maximа в качеството му на задължено лице, установено за целите на ДДС на територията на друга държава - членка на ЕС - Р. К. Видно от молбата на дружеството, искането за преюдициално запитване се основава на твърдения, че са изпълнени всички материалноправни предпоставки за възстановяване на данъка, с изключение на изискването за посочване идентификационния номер по ДДС на получателя по доставките.

Това твърдение на касационния жалбоподател не кореспондира с установените по делото факти. От доказателствата по делото се установява, че изискването по чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС не е единственото условие, което е спорно в процесния случай. От фактическите установявания в първоинстанционното решение, описани по-горе, е видно, че спорът касае и осъществяването на материалноправните предпоставки за признаване правото на възстановяване на ДДС, включително обстоятелството дали чуждестранното лице - искател е закупило стоки, за които ДДС е начислен в Р. Б. От една страна искането на дружеството за възстановяване на ДДС е по фактура № 02381669/19.05.2010 г. и фактура № 02388466/08.07.2010 г., издадени от Fiwado за доставки от 18.05.2010 г. и от 06.07.2010 г., за които фактури по делото е установено, че не са отразени в справките - декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби на доставчика съгласно чл. 86 ЗДДС. Следователно по тези фактури е спорно, дали данъкът е начислен в Р. Б. по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. Освен това в представените по делото доказателства са налице множество противоречия, които засягат фактите по получаване на горивото от искателя и правото му на възстановяване на ДДС. О. доказателствата по делото е видно, че ДДС е начислен в България по фактура № 8990000008 от 23.08.2010 г. и фактура № 8990000047/07.09.2010 г., но по тези фактури е спорно наличието на идентичност на доставките с доставките на гориво, предмет на фактурите, посочени в искането т. е. спорът касае закупуването на стоките, за които чуждестранното дружество претендира възстановяване на ДДС.

От изложеното следва, че поставените от дружеството въпроси, свързани с изискването за посочване на идентификационен номер по ДДС на получателя - неустановено на територията на държавата членка по възстановяване, в издадените фактури по чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС не са определящи за преценката по приложението на материалния закон при постановяване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, към законосъобразността на оспорения акт и съответно към разрешаването на процесния данъчен спор.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са налице условията, при които касационната инстанция, чието решение не подлежи на обжалване, може да откаже отправяне на преюдициално запитване. По тези съображения искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се отхвърли като неоснователно.

По касационната жалба:

Установените в решението факти, се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението за неправилна преценка на доказателствата по делото и за липса на мотиви в решението. Обжалваният съдебен акт съдържа фактически установявания по релевантните за спора факти и правни изводи по приложението на материалния закон. Обсъдени са и възраженията на страните.

Съдът е изпълнил задълженията си произтичащи от служебното начало, като още с разпореждането за насрочване на делото е дал указания на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици. Изискването по чл. 171, ал. 4 АПК за съдействие на страните е по отношение на техни формални неточности и грешки, а не за предварителна преценка на доказателствата по делото.

При изяснен спор от фактическа страна, съдът е приложил правилно материалния закон. Твърдението на жалбоподателя, че са изпълнени всички предвидени от закона условия за възстановяване на ДДС, в качеството му на данъчно задължено лице, установено за целите на ДДС на територията на друга държава - членка - Р. К., не се подкрепя от доказателствата по делото.

Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗДДС възстановява се платеният данък на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка - за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната. Идентични са условията за възстановяване на ДДС, посочени и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-9/16.12.2009. От разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба Н-9/16.12.2009 г., следва, че правото на възстановяване на ДДС за закупени стоки и получени услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем в държавата членка по възстановяване. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. "държава членка по възстановяване" означава държавата членка, в която е начислен ДДС на данъчно задълженото лице, неустановено в тази държава за стоки или услуги, доставени му от друго данъчно задължени лица в тази държава членка. Легалната дефиниция по националния закон съответства на легалната дефиниция на понятието "държава членка по възстановяване" по чл. 2, § 2 от Директива 2008/9/ЕО.

От изложеното следва, че за да е налице право на възстановяване на ДДС за данъчно задължено лице, неустановено на територията на държавата членка по възстановяване, следва да се установи преди всичко, че това лице, установено за целите на ДДС на територията на друга държава - членка на ЕС, е закупило стоки или услуги в държавата членка по възстановяване, за които е начислен ДДС в тази държава членка.

В разглеждания случай тези предпоставки не са изпълнени. По делото не е доказано от страна на жалбоподателя, че е закупил гориво, данъкът по което е начислен в Р. Б. От приложените по делото преписи от фактури и кредитни известия, издадени от Fiwado b. v., талони за доставка от 18.05.2010 г. и 06.07.2010 г., разписки № 769599 и № 771847, международни товарителници, издадени от К. Е. ЕООД, правилно съдът е приел за установено, че Fiwado, Холандия е купувал от К. Е. ЕООД гориво, с което е зареждано плавателно средство "Максима". От тези документи, че жалбоподателят е получил така зареденото гориво - описаните във фактурите разписки не са подписани, получателят не е идентифициран с номер за целите на ДДС.

Дори да се приеме, че получател на така зареденото гориво е "P. C. MV Maxima", въпреки липсата на идентификационен номер на получател в първоначално издадените фактури и въпреки посочването на получател с различен идентификационен номер DE225826646 във фактурите от м. 08.2010 и м. 09.2010 г., по делото не се установява, че данъкът по спорните фактури на Fiwado b. v е начислен в Р. Б. като държава по възстановяване по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № Н-9/16.12.2009 г.

Съгласно чл. 86 от ЗДДС ДДС се начислява като задълженото лице издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред /т. 1/ включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период /т. 2/ и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период /т. 3/. От заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза и от представените по делото дневници за продажби на Fiwado b. v., е видно, че данъкът по фактурите, издадени за доставки на гориво през м. 05.2010 г. и м. 06 2010 г., за които има приложени съпътстващи документи не е начислен и внесен в бюджета на Р. Б. Допълнителен аргумент в тази връзка е и липсата на регистрация на доставчика по ДДС в РБ към момента на издаване на фактурите за доставки от 18.05.2010 г. и от 06.07.2010 г. В тази връзка правилно съдът е приложил решението на ЕС по дело С-438/09, като е посочил, че фактите в конкретния случай не покриват фактите, при които е дадено преюдициалното заключение.

Неоснователно е възражението в жалбата, че в съдебното производство пред първата инстанция е доказано начисляването на ДДС в Р. Б. за гориво за зареждане на кораба Maxima, по фактурите от м. 05 и м. 07.2010 г., чрез издаването на крeдитни известия и нови фактури за доставките от 23.08.2010 г. и от 01.09.2010 г. Правилно съдът е приел, че по-късно издадените фактури документират различни доставки. Освен констатираните различия в датите на доставките, във фактурите от м. 08 и м. 09.2010 г. е посочено, че касаят доставки по различни разписки. Фактура № 02381669/19.05.2010 г. документира доставка на 20000л дизелово гориво от България, по разписка № 769599 с дата на доставката 18.05.2010 г., докато фактура № 8990000008 от 23.08.2010 г. се отнася за доставка на 20000л газьол през К. Б. 18/05 по разписка № 8991805 с дата на доставка 23.08.2010 г. Фактура № 02388466/08.07.2010 г. документира доставка на 15 000л дизелово гориво от К. Б., по разписка № 771847 с дата на доставка 06.07.2010 г., докато фактура № 8990000047/07.09.2010 г. е за доставка на 15 000л газьол през К. Б. 06/07 по разписка № 8890607 с дата на доставка 01.09.2010 г. При тези различия в документите, удостоверяващи получаване на горивото и датата на доставката му, не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че се касае за формални грешки и пропуски във фактурите. Само отбелязването в по-късно издадените фактури, че предмет на доставка е гориво, закупено "през К. Б. 18/05, съответно 06/07" не може да се направи извод, че се касае за едни и същи доставки. Предвид липсата на основания и по чл. 115 ЗДДС за издаване на кредитни известия, недоказано остава твърдението на жалбоподателя, че данъкът начислен по по-късно издадените фактури от м. 08.2010 г. и м. 09.2010 г. е данъкът, платен за закупуването на гориво през м. 05.2010 г. и м. 07.2010 г. по фактури № 02381669/19.05.2010 г. и № 02388466/08.07.2010 г.

От заключението на вещото лице се установява, че начисляване на ДДС в България е налице по фактурите, издадени през м. 08.2010 г. и м. 09.2010 г., но за тези доставки по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за зареждане и плащане на гориво, включително разписки № 769599 и № 8991805, както и талони за доставка от К. Е. ЕООД. Поради това по тези фактури не може да се приеме, че е закупено гориво в Р. Б., ДДС, по което да подлежи на възстановяване на основание чл. 81 ЗДДС и по реда на Наредба Н-9/16.12.2009 г.

Предвид липсата на доказателства за това, че РБ е държавата членка по възстановяване на претендирания данък, останалите доводи в жалбата относно липсата на ДДС номер на доставчика и получателя по доставките, са неотносими към спора.

От изложеното следва да се приеме, че решението, с което жалбата на P. C. MV Maxima е отхвърлена е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационната инстанция се дължат на ответника за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 722.78 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,