Решение № 9104 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3160/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Л. Л. Л. от гр. Самоков против решение 169 от 09.02.2024г. постановено по адм.д. 1316 по описа за 2023г по описа на Административен съд София област. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК неправилност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подадена е и частна жалба срещу същото решение , в частта с която е оставен без разглеждане искът на касационния жалбоподател срещу Общинска служба по земеделие Самоков, имаща характер на определение. В тази част съдебният акт също се обжалва като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът Абщинска служба по земеделие Самоков не изразява становище по касационната жалба. Касационната и частната жалби са подадени в сроковете по чл. 211 АПК и чл. 230 АПК и са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е образувано по иск, предявен от Л. Л. Л. от гр. Самоков за обявяване нищожност на определение 1255/ 19. 08. 2009 г., постановено по адм. дело 537/ 2009 г. по описа на Административен съд София област и на определение 13442/ 11. 11. 2009 г., постановено по адм. дело 14025/ 2009 г. по описа на Върховния административен съд. С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане иска, предявен от Л. Л. Л. в частта, с която се иска на основание чл. 128а, ал. 1 от АПК да бъде обявена нищожността на определение 1255/ 19. 08. 2009 г., постановено по адм. дело 537/ 2009 г. по описа на Административен съд София област и е прекратил производството по делото в тази част и е отхвърлил иска в частта, с която се иска на основание чл. 128а, ал. 1 от АПК да бъде обявена нищожността на определение 13442/ 11. 11. 2009 г., постановено по адм. дело 14025/ 2009 г. по описа на Върховния административен съд. Така постановеното решение, включително и в частта, имаща характер на определение, е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил, че с предявения иск ищецът желае да е обяви нищожност на определение 1255/ 19. 08. 2009 г., постановено по адм. дело 537/ 2009 г. по описа на Административен съд - София област. Правилно е преценено от административния съд, че посоченият съдебен акт е бил обект на осъществен касационен контрол, намерил израз в определение 13442/ 11. 11. 2009 г. по адм. дело 14025/ 2009 г. по описа на Върховния административен съд. Исковата претенция черпи своето правно основани е в чл. 128а АПК, съгласно която исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Цитираната правна норма дава право на лице, което има правен интерес да предяви иск, с която да иска обявяване нищожност на постановен съдебен акт. За допустимостта на иска АПК съдържа ограничения сред които е съдебният акт да прегражда по-нататъшното развитие на производството, а другото е актът да не е бил подложен на касационно обжалване. Второто условие е свързано с проверката за валидност на обжалван по касационен ред съдебен акт. Според чл. 209 АПК касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:1. нищожно;2. недопустимо;3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следователно проверката за валидност, на обжалвания по касационен ред е част от касационното обжалване и тя се извършва служебно от касационната инстанция. Съгласно чл. 218 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С оглед цитираните правни норми правилно и обосновано административният съд е приел, че обжалването пред касационната инстанция на определение 1255/ 19. 08. 2009 г., постановено по адм. дело 537/ 2009 г. по описа на Административен съд - София област се явява абсолютна процесуална пречка за допустимостта на предявения иск за обявяване на нищожността на същото, тъй като в рамките на дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция е извършила преценка и на валидността на определението, а произнасянето по иска по чл. 128а, ал. 1 от АПК за административния съд би представлявало по същността си пререшаване на въпрос, вече решен със сила на пресъдено нещо, което е недопустимо. Решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обявяване нищожност на определение 13442/ 11. 11. 2009 г., постановено по адм. дело 14025/ 2009 г. по описа на Върховния административен съд, е правилно. Съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви, в които е посочил приложимите правни норми, развил е съображения , основани на установената като константна съдебна практика и се е позовал на правната теория. Правилно съдът е посочил, че не съществува легална дефиниция за нищожните съдебни актове. В правната теория и съдебната практика е изяснено, че нищожни са тези актове на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността на съдебния акт. Нищожността на съдебните решения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Така напр. нищожен би бил съдебен акт, който не е постановен от съд, не е подписан от членовете на съдебния състав или е постановен извън правораздавателната власт на съда, акт, чиято форма за действителност не е спазена. За нищожен би се приел и съдебен акт, от който волята на съда не може да бъде установена дори при провеждане на тълкуване на същия, напълно неясен акт, както акт , който вменява извършване на престъпление. Всички тези основания за нищожност, които се основават на обобщение на съдебната практика и достиженията на правната теория са обсъдени в обжалваното съдебно решение и АССО правилно и обосновано е приел, че липсват такива по отношение на определение 13442/ 11. 11. 2009 г., постановено по адм. дело 14025/ 2009 г. по описа на Върховния административен съд. Правилно и обосновано е прието, че оплакването в исковата молба за несъобразяване с нормата на чл. 150, ал.2 КРБ , като ВАС сезира КС за противоконституционност на чл. 14, ал. 7 от ЗВСГЗГФ не е основание да се обяви съдебният акт за нищожен. Въпреки това съдът е разгледал оплакванията на ищеца, като е посочил, че съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗВСГЗГФ общинските служби по земеделие въз основа на решенията на областната комисия по ал. 3 в срок шест месеца от тяхното получаване издават решения на лицата по ал. 1. В решенията се описват размерът на имота, неговото местоположение, видът и произходът на гората. Към решенията се прилага скица на имота и таксационна характеристика. Съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗВСГЗГФ решенията на общинската служба по земеделие по ал. 6 са окончателни и не подлежат на обжалване. Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България в редакцията, относима към датата на постановяване на Определение 13442/ 11. 11. 2009 г. по адм. дело 14025/ 2009 г. по описа на Върховния административен съд, когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. От събраните в настоящото производство доказателства се установява, че предмет на разглеждане по адм. дело 537/ 2009 г. по описа на Административен съд - София област и по адм. дело 14025/ 2009 г. по описа на Върховния административен съд е отказ на ОСЗ да се произнесе по същество по направено от Л. Л. искане по чл. 13, ал. 10 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/. АССГ е констатирал, че решение 00083/ 7. 06. 2001 г. на Поземлена комисия - гр. Самоков не е било отменено и не е било обявено за нищожно, поради това не са били налице основания Върховният административен съд да отправи искане до Конституционния съд за обявяването на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗВСГЗГФ за противоконституционна. Както правилно се сочи в мотивите на съдебния акт, твърденията в исковата молба, се отнасят до съдебно решение , който не е било предмет на разглеждане в производството по адм. дело 537/ 2009 г. по описа на Административен съд - София област и по адм. дело 14025/ 2009 г. по описа на Върховния административен съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира обжалваното решение за правилно и същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд