Решение № 266 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 601/2011 г.

Решение № 266 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 601/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от Д. Д. Д. от [населено място] за отмяна на: влязлото в законна сила решение № 536/10 от 14.06.2010 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1727/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 947/30.06.2009 г. по гр. д. № 1708/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд и вместо него е постановено: признава на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗ [населено място] и Община [населено място], че наследникът на С. Д. Д., починала на 15.07.1957 г., З. Д. Д. -Ц., има право да й бъде възстановена 1/3 идеална част от лозе с площ 1,5 дка в местн. "Р. " на [населено място] при граници: Г. Г. К., Н. Е. и С. Х. Т. и на лозе с площ от 1,8 дка в същата местност при граници Н. П., Н. Я., Д. Д. и М. Н. и допълнително решение № 164/3.11.2010 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, постановено по горното дело, с което допуска на основание чл. 250 от ГПК допълване на решение № 536/14.06.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. по описа на ВКС, I го в следния смисъл: ПРИЗНАВА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗ В. и [община], че наследниците на С. Д. Д., починала на 15.06.1957 г., имат право да им бъде възстановена собствеността върху лозе с площ от 1,5 дка в местн. "Р. " на [населено място] при описани в решението граници и на лозе с площ от 1,8 дка в същата местност при описани в решението граници, от който делът на наследника З. Д. Д. -Ц. е общо 1/2 идеална част, на основание чл. 304 от ГПК. Молителят Д. Д. твърди, че е наследник по закон и по заместване на общата им наследодателка с ответницата по молбата- З. Д. Д. -Ц. -майката на последната- С. Д. Д. -поч. 5.06.1957 г., като с искова молба вх. № 7683/2007 г., депозирана от З. Д. Д. -Ц. е бил предявен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е било образувано гр. д. № 4124/2007 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав срещу Общинска служба "Земеделие и гори"В. и [община], с искане за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на описаните в молбата имоти, тъй като в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ всички наследници на С. Д. са пропуснали да подадат заявление за възстановяване правото им на собственост върху описаните земеделски земи, собственост на наследодателката им. В молбата се навеждат доводи, че молителят Д. Д. Д. в горното си качество на наследник на общата наследодателка, е следвало да бъде конституиран в това приключило производство по предявения иск по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по което той не е участвал като страна по делото и окончателното решение по него има сила и за него, поради което иска същото да бъде отменено, на основание чл. 304 от ГПК. Наред с това в молбата се излагат аргументи, че З. Д. не е била активно легитимирана да предяви иска, тъй като е направила отказ от наследството останало от майка й още през 1957 г., както и че за пълномощника на З. Д. по делото-адвокат Н. Я. липсва представителна власт. Ответникът по молбата Общинска служба "Земеделие" [населено място], в писмения си отговор, счита молбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Ответницата по молбата З. Д. Д. - Ц., в писмения си отговор, заявява, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото, съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ от една от законните наследници на С. Д. - поч. 1957 г., с искане за признаване за установено по отношение на Общинска служба "Земеделие" В. и [община], правото на възстановяване на описаните земеделски земи, собственост наследодателката С. Д., тъй като всички нейни наследници за пропуснали да подадат заявление за възстановяването им в срока, предвиден в чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При постановяване на решението по така предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на горепосочените ответници правото на наследниците на С. Д. Д., един от който е и настоящия молител, да им бъде възстановена собствеността върху описаните земеделски земи, предмет на този иск. Следователно, решението, чиято отмяна се претендира ползва всички наследници, включително и молителя, без значение, че той не е участвал в това производство, тъй като се отнася до възстановяване на правото на собственост на земеделски земи, принадлежали на общия наследодател. По отношение на това, какъв е кръга на наследниците на общата наследодателка С. Д., както и съответно на това кои от тях имат това качество и какви ще бъдат квотите им на съсобственост, тези факти се отнасят до последващи отношения на тези наследници и нямат отношение към приключилата процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, принадлежали на общия им наследодател, а могат да бъдат предмет на други спорове, неотносими към приключилото производство по иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В това производство, с оглед гореизложеното, не е необходимо конституирането на всички наследници на общия наследодател, тъй като те не са необходими другари в същото. Ето защо, приключилото производство не само не е нарушило правата на настоящия молител, но напротив последния се ползва от това решение, свързано с възстановяване правото на собственост на земи, принадлежали на общата им наследодателка С. Д., а за отношенията между наследниците, след възстановяване правото на собственост върху това наследствено имущество и евентуални спорове спрямо тях, закона предвижда възможности за тяхното уреждане и защита, които нямат нищо общо с приключилото производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с влязлото в законна сила решение, чиято отмяна се иска. Ето защо подадената молба за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед поисканото с писмения отговор и приложения списък на разноските, направени от ответника по молбата Общинска служба "Земеделие" [населено място], следва да се присъдят същите в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд