Решение № 1275 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2020 г.

Решение № 1275 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2020 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), против решение № 3484 от 1.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3652/2020 г. на Административен съд София - град. В нея са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната по касация страна. Ответникът по касационната жалба – А. Кацарчев, чрез пълномощника си адв. К. Караиванов, оспорва касационната жалба и моли като неоснователна да бъде отхвърлена, а съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 700 лева за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 75 от 13.03.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с А. Кацарчев, за длъжността директор на дирекция "Финансова" в Държавен фонд "Земеделие". Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по делото. Проследил служебната кариера на държавния служител и е посочил, че А. Кацарчев първоначално е бил назначен на длъжността директор на дирекция "Финансово управление" в Държавен фонд "Земеделие", със заповед № 858/03.12.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", считано от 3.12.2014 година. Със заповед № 464/27.04.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Кацарчев е преназначен на длъжността директор на дирекция "Финансова" в Държавен фонд "Земеделие". В утвърдената длъжностна характеристика, изискванията за заемане на длъжността към този момент са - минимална образователна степен – магистър, предпочитана специалност – икономика. С молба от 04.05.2017 г. до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Кацарчев е поискал на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл служебното му правоотношение да бъде прекратено за длъжността директор на дирекция "Финансова" в Държавен фонд "Земеделие" по взаимно съгласие, считано от 09.05.2017 г., поради назначаването му на длъжността началник на кабинета на министъра на земеделието и храните, считано от 09.05.2017 г. Със заповед № 221/5.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", считано от 9.05.2017 г. е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя за длъжността директор на дирекция "Финансова", отдел "Финансово счетоводен" в Държавен фонд "Земеделие" с ранг III старши. Със заповед № РД-15-1323/15.05.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията е прекратено трудовото правоотношение с А. Кацарчев, на длъжността началник на кабинета в Политически кабинет на министъра на земеделието, храните и горите. Със заявление вх. № 02-6500/2387 от 15.05.2019 г. Кацарчев е поискал на основание § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител, поради прекратяване на пълномощията му като началник на Политическия кабинет на министъра на земеделието, храните и горите, считано от 15.05.2019 г. да бъде възстановен на длъжността директор на дирекция "Финансова" в Държавен фонд "Земеделие". Поради непроизнасяне в срок по заявлението за възстановяване на длъжност, Кацарчев е обжалвал мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да бъде възстановен на длъжността директор на дирекция "Финансова". Мълчаливият отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да се произнесе по подаденото заявление вх. № 02-6500/2387 от 15.05.2019 г. е отменен с решение № 6044/17.10.2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 7272/2019 г., оставено в сила с решение № 2815/21.02.2020 г. по адм. дело № 409/2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Във връзка с влязлото в сила решение на Административен съд София – град, жалбоподателят е подал до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" заявление с вх. № 02-6500/574/25.02.2020 г. да бъде възстановен на заеманата от него длъжност – директор на дирекция "Финансова" на Държавен фонд "Земеделие". На 20.02.2020 г. за длъжността директор на дирекция "Финансова" на Държавен фонд "Земеделие", е разработена нова длъжностна характеристика от директора на дирекция "Човешки ресурси" и утвърдена по съответния ред от главния секретар на Държавен фонд "Земеделие", според която в т. 10 "Изисквания за заеманата длъжността" е посочено: образователна степен - висше, магистър; професионална област - социални, стопански и правни науки. Със заповед № 72/13.03.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", жалбоподателят е възстановен и допуснат до работа на заеманата по служебно правоотношение длъжност - директор на дирекция "Финансова", с ранг ІII старши, която длъжност е заемал преди издаването на заповед № 221/05.05.2017 г., считано от 13.03.2020 година. С обжалваната заповед № 75/13.03.2020 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, считано от 13.03.2020 г. е прекратено служебното правоотношение на Кацарчев за длъжността директор на дирекция "Финансова" на Държавен фонд "Земеделие", с ранг ІII старши. В заповедта е посочено, че съгласно утвърдена длъжностна характеристика за длъжността директор на дирекция "Финансова" е въведено изискване за образователна степен – магистър, с професионална област - социални, стопански и правни науки, каквато Кацарчев не притежава. В резултат на това възниква обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като престава да отговаря на изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в длъжностната характеристика за длъжността директор на дирекция "Финансова". Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и правилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на визираното в уволнителната заповед правно основание. Правилно съдът е изтъкнал, че данните по преписката не обосновават извод за настъпила обективна невъзможност служителят да изпълнява функциите и задачите, присъщи на длъжността директор на дирекция "Финансова" на Държавен фонд "Земеделие". Специалните изисквания за вида на образование, с оглед спецификите на функциите и задачите на директор на дирекция "Финансова" са утвърдени с длъжностната характеристика за длъжността. Видно от доказателствения материал е, че длъжностната характеристика на служителя е изменена от главния секретар на Държавен фонд "Земеделие" без да е налице нормативна промяна в изискванията за заемане на длъжността. Както правилно е приел решаващият съд, обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е налице когато в резултат на възникнала нова фактическа обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В случая такива обстоятелства не са установени. Изложените доводи в касационната жалба не налагат обратен извод. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностната характеристика може да се извърши само при наличие на лимитативно посочените предпоставки: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменение във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определена административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. В едномесечен срок от настъпилите промени по ал. 1 се разработва и утвърждава проект на изменената длъжностна характеристика - чл. 8, ал. 2. Екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на служителя, заемащ длъжността, и се подписва от него - чл. 8, ал. 3. Съдът правилно е установил, че в обсъждания казус не са изпълнени посочените условия, с чието настъпване е обвързана обективната необходимост от промяна в длъжностната характеристика. Изменението в изискванията за заемане на длъжността всъщност се заключава в конкретно посочване на професионалното направление - социална, стопанска и правни науки, които следва да притежава служителят, заемащ процесната длъжност, без същото да е основано на промяна в условията за изпълнение на функциите и задачите, която произтича от някое от условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители. Акредитирането на Държавен фонд "Земеделие" от Европейската комисия да изпълнява функциите на Разплащателна агенция за Република България, с което в касационната жалба се обосновава промяната в длъжностната характеристика относно професионалната област, в която трябва да е образованието на служителя, изпълняващ длъжността директор на дирекция "Финансова", не попада в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Ето защо, от релевираните доводи не следват различни правни изводи и съдът правилно е приел, че служебното правоотношение на ответника по касация е прекратено без да е налице обективна невъзможност да изпълнява функциите поради липсата на нормативно установени предпоставки за промяна в изискванията за заемане на длъжността. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, своевременно заявена и доказана в размер на 700 лева, действителна заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 8.09.2020 г. (лист 16). Следва да се осъди Държавен фонд "Земеделие" да я заплати. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като същият е определен в размер близък до минималния по чл. 8, ал. 3 от по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената от пълномощника правна дейност. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,