Решение № 2025 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2011 г.

Решение № 2025 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кремена Георгиева Траянова в качеството й на ЕТ "Кремена Траянова", със седалище и адрес на управление гр. Костинброд срещу решение № 2248 от 11.05.2011 г. по адм. дело № 8090/2010 г. по описа на Административен съд - София град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК. Иска се отмяна на решението с произтичащите от това законни последици. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) чрез процесуалния си представител Розалина Георгиева с представено по делото писмено становище моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като правилно са приложени относимите норми на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), послужили като правно основание за издаване на заповедта. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, а по същество, като извърши служебна проверка съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Кремена Траянова" срещу заповед № РД-01780 от 4.10.2010 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която са прекратени правата на едноличния търговец, произтичащи от лиценз на Общността № 9248 за международен превоз на товари, издаден на 18.02.2008 г. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Съдът подробно е анализирал правната природа на срока, установен в чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11), като е приел същия за процесуален преклузивен срок, а нормата която го регламентира за императивна. Счел е, че публикуваното съобщение на официалната страница на ИААА до притежаващите лиценз превозвачи за задължението да докажат финансова стабилност в законовия срок не е изпълнение на задължението за уведомяване на адресата за започване на административното производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, с оглед на което е ирелевантно дали е надлежно извършено с оглед изискванията на чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 3 от АПК. Приел е също така, че в горния едномесечен срок лицензираният превозвач не е представил доказателства за финансовата си стабилност, поради което в условията на обвързана компетентност административният орган е издал процесната заповед, с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвтП е прекратил правата, произтичащи от лиценза на Общността. Мотивиран по този начин, първоинстанционният съд е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е законосъобразен. При безспорно установената между страните фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е счел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган - изпълнителният директор на ИААА, въз основа на делегирани в хипотезата на чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП правомощия от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наред с това, съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел, че неспазването на срока за издаване на административния акт съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК не опорочава същия и доводът, изтъкнат в касационната жалба в обратен смисъл е неоснователен. Съгласно т. 8 от ППВС № 4/1976 г. (прието при действието на Закона за административното производство, но валидно и при действието на АПК) сроковете за издаване на административните актове по правило са инструктивни. При правилно прилагане на разпоредбите на специалния ЗАвтП, съдът по същество е приел, че касаторът е нарушил императивните изисквания за извършване на правнорегламентираната дейност, като последица от което са били прекратени правата по притежавания лиценз. Противно на доводите, изложени в касационната жалба, съставът на забранителната норма по чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвтП, възприета като основание за прекратяване на правата по лиценза, е осъществен. Между страните не се спори и от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката не е депозирала в срок изискуемите документи за финансова стабилност по Наредба № 11. Доказателствата не са били представени пред административния орган при произнасянето му с атакуваната заповед. Последващото прилагане от страна на процесуалния представител на жалбоподателката в рамките на производството пред първоинстанционния съд на баланс на едноличния търговец към 16.01.2010 г. е ирелевантно за законосъобразността на административния акт, с който са прекратени правата на лицензирания превозвач. Преценката за финансовата му стабилност се извършва по формулата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата въз основа на изискуемите се документи. Възможно е и при представени книжа в пълен комплект (каквато хипотеза между впрочем не е налице в настоящия случай), превозвачът пак да не е финансово стабилен и правата му по лиценза да бъдат прекратени. Ето защо представянето на доказателствата само по себе си не установява финансова стабилност, а е само предпоставка за нейното определяне, съгласно цитираните разпоредби на Наредбата. Правилно съдът по същество е приел за неоснователно позоваването на Регламент на Съвета (ЕИО) № 881/92 от 26.03.1992 г. Не е налице изтъкнатото в касационната жалба противоречие между изискванията за финансова стабилност на превозвачите съгласно вътрешноправната уредба (Наредба № 11) и цитирания Общностен акт. Изискването на Наредба № 11 за доказване на финансова стабилност на всеки две години от издаването на лиценза е изискване, установено в националното законодателство на държава-членка по установяването в съответствие с предоставеното й право по силата на чл. 3, § 2 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 881/92 от 26.03.1992 г., в какъвто смисъл са и мотивите на Административен съд София - град. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице сочените в нея основания за отмяна на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на Административен съд София-град, обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,