Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.

Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на РД"Автомобилна инспекция" Разград против решение по адм. д. № 86/2014 г. по описа на АС -Разград. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Събрани са доказателства, че пътуващите имат ясното съзнание, че ще платят превоза, поради което изводът на съда, че няма уговорка за цената е неправилен. Уговорките за възмездяване на услугата изчистване на прозорците на къщата, която принципно струва 40 лева, а е платено 15 лв. и превоз на цената 25 лева за разстояние от 25 км означава плащане на превоз, а не на гориво. Якуб Хасан извършва превоз на пътници, което не представлява "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4, б."б" от ДР на ЗАвП, следователно е извършван с търговска цел. Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива подробни съображения. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 11/9.04.2014 г. по адм. д. № 86/2014 г. по описа на АС - Разград е отменена заповед № РД-14/408/28.02.2014 г., с която директорът на РД"Автомобилна администрация"п гр. Разград е приложил принудителна административна мярка спиране от движение на лек автомобил "Фолксваген" рег. № РР-7602 АН, собствен на Сунай Якуб Неджиб от с. Лудогорци на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАП. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Постановено е съобразно установената в административното производство фактическа обстановка. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП превоз на пътници като обществен превоз представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане. Трябва да се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел . Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Това е различно от уговорка за плащане на разхода на гориво, който е само един от компонентите, формиращо цената на услугата превоз. В случая в административното производство са събрани гласни доказателства, оформени в писмени обяснения на Илиян Илиев и Мюбера Крим, че между собственика на автомобила Сунай Якуб Неджиб и Илиян Илиев е имало устна уговорка, работник на Илиев (в случая Мюбера Крим) да извърши почистване на жилището на Сунай Неджиб, а срещу това С. Неджиб да закара Илиев до гр. Варна, когато възникне необходимост. В писмените обяснения на Сунай Я. Неджим дадени на 28.02.2014 г., в деня на извършената проверка е посочено, че превозът е следвало да се извърши до гр. Варна, а в писмените обяснения на Илиян Николов Илиев от същата дата е посочено, че превозът е следвало да се извърши до гр. Разград. Водач на автомобила е бил бащата на жалбоподателя Якуб Неджиб Хасан, поради служебна ангажираност на собственика на автомобила. В административната преписка са събрани гласни доказателства, че причината за превоза е технически проблем с личния автомобил на Илиев. Обясненията на Мюбера Юнуз Керим са дадени в смисъл за уговорка да бъдат дадени пари за горивото за разстоянието до Разград. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 28.02.2014 г. на водача Якуб Хасан, който не е собственик на автомобила и е баща на жалбоподателя. Налице са различия между обясненията на собственика на автомобила, дадени на 28.02.2014 г., водачът на МПС-то и двете лица, които са пътували в автомобила относно маршрута на превоза - гр. Разград или гр. Варна, като гр. Разград е на по-близко разстояние до с. Лудогорци (около 23 км.), за разлика от гр. Варна, който е над 100 км. от същото село. Жалбоподателят е навел твърдение в единственото проведено открито съдебно заседание, че Мюбера Керим не владее добре български език и е била заплашвана, за да даде обясненията, но съдът не е намерил за необходимо да приложи чл. 171, ал. 1 от АПК и да разпита като свидетели лицата, дали обяснения пред административния орган. Обясненията на Мюбера Керим не са писани ръкописно от нея, а са "снети" от лицето К. Колев, за което няма никакви данни в какво качество е извършил това. Съдът не е указал на административния орган по чл. 171, ал. 4 от АПК, че са налице противоречия в обясненията на разпитаните лица в административното производство и не е доказал категорично обстоятелствата, послужили като основание за прилагане на ПАМ. Тъй като няма касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението не може да бъде отменено на това основание . При така установената фактическа обстановка и в рамките на касационната проверка, настоящата съдебна инстанция споделя правния извод на съда, че няма доказателства дали сумата от 25 лева, като разлика между цена за почистване дома на жалбоподателя и платената от него сума, представлява цена на гориво или е цена за услугата превоз на пътници по маршрута с. Лудогорци- гр. Варна, съответно с. Лудогорци- гр. Разград. Липсата на тези доказателства имат за правна последица липса на обстоятелства за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Като отменил заповедта, съдът е постановил обоснован и материално законосъобразен съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение