Решение № 7499 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2012 г.

Решение № 7499 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Даниела Енева, в качеството й на процесуален представител на директора на Агенция "Митници", против решение № 3618/28.06.2012 г. постановено по адм. дело № 643/2012 г. от Административен съд София-град. Претендира отмяна на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Кирил Андонов Атанасов, чрез пълномощника си адв. Д. Богданова прави възражение за неоснователност на касационната жалба. Представя удостоверение от началника на Митница Свиленград, че при възстановяването му на работа на 1.07.2011 г. г-н Атанасов е възстановил на работодателя сумата от 866.60 лв. изплатена на основание чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд въз основа на доказателствата по делото намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Кирил Андонов Атанасов сумата от 6 982.80 лв., представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие отмяната на Заповед № 10228 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 20.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 8 716 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е също искът на Кирил Атанасов за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 67 от ЗДСл, в размер на 1 245.14 лева за периода от 21.12.2009 г. до 1.07.2011 г. Със същото решение съдът е отхвърлил и искането на Агенция "Митници" за прихващане на сумата от 866.80 лв., представляваща изплатено на г-н Атанасов обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на служебното му правоотношение, на осн. чл. 106, ал. 4 от ЗДСл и е осъдил агенцията да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 771 лева. За да постанови този резултата съдът от първата инстанция е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед № 10228 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е било прекратено служебното правоотношение на Кирил Андонов Атанасов на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и е било наредено (със заповед - № 4627 от 8.03.2010 г.), на осн. чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, да му се изплатят две брутни месечни заплати. При съдебното оспорване Заповед № 10228 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е била отменена, като незаконосъобразна и държавният служител е бил възстановен на длъжността държавен инспектор с ранг III младши в Митнически пункт "Ж. П. гара Свиленград", Митница Свиленград, считано от 1.07.2011 г., когато брутното му трудово възнаграждение е било 871.60 лв. При тази фактическа установеност съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на прекратяване на служебното му правоотношение е частично основателна, т.е. за 10-те месеца, през които Атанасов е останал без работа. Размерът на обезщетението е изчислено на база заключението на назначената по делото експертиза и брутна заплата на държавния служител към момента на признаването на уволнението му за незаконно. При това положение и след като съдът е приспаднал изплатеното от административния орган по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, преди завеждане на исковата молба, обезщетение съдът е счел, че исковата претенция е доказана по основание за времето от 16.12.2009 г. до 18.09.2010 г. и в размер на 6982.80 лева. Що се касае за претендираното прихващане за обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, т.е. за неспазен срок на предизвестие, съдът е приел, че такова прихващане не намира опора в закона, тъй като прихващане би могло да се извърши само ако и двете насрещни вземания са ликвидни изискуеми и почиват на едно и също правно основание - нещо, което в случая не е налице. Отделно от това обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл има за цел да компенсира държавния служител за времето, през което органът по назначаването не е спазил предвиденото едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, а обезщетението по чл. 104 от ЗДСл има за цел да възмезди държавния служител за времето, през което е останал без работа вследствие на признаване на прекратяването на служебното му правоотношение за незаконно. Предвид основателността на иска за обезщетение съдът е намерил за основателен и иска за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 20.01.2012 г., както и претенцията за присъждане на понесените по делото разноски от ищеца. Решението е правилно и законосъобразно. Спорните по делото въпроси са решени правилно от първостепенния съд, който е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите доказателства, обсъдил ги е подробно и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Приспадането на изплатените обезщетения по реда на чл. 106, ал. 2 от дължимите от административния орган обезщетения с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е обсъждано в множество актове на ВАС и практиката в това отношение е еднозначна - такова приспадане е основателно, тъй като това са плащания, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. Разликата се явява единствено на плоскостта на законосъобразността на административния акт, с който е прекратено служебното правоотношение: в случаите, когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото от работодателя обезщетение е в размер на две месечни заплати; когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. По отношение обаче на изплатените по реда на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл суми за неотправено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение и дължимото от работодателя обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от същия закон, т.е. за времето, през което служителят е останал без работа прихващане не може да се направи, тъй като не става въпрос за ликвидни, изискуеми и почиващи на едно и също правно основание насрещни вземания. Основанието за изплащане на обезщетение по реда на чл. 106, ал. 4 е неизпълнение на законово регламентирано задължение да се отправи предизвестие за прекратяване на служебно правоотношение. Докато предпоставката, обуславяща приложимостта на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. При това положение касационната жалба е неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение