Решение № 13190 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2015 г.

Решение № 13190 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Л. М. от гр. С., срещу решение № 6707/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5378/2014 г. от Административен съд - С.-град. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение на административния съд, като вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважена изцяло исковата му претенция. Претендира се присъждане на направените съдебно деловодни разноски и за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се явява лично, поддържа жалбата, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационната жалба - Столична община, редовно призован за съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител, юрк. М., която в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Не представя нови доказателства и няма доказателствени искания. Моли за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът по касационната жалба - Дирекция за Национален строителен контрол (ДНСК), в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. А., моли съда да остави без уважение, касационната жалба, като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание, заявява, че поддържа мотивите дадени в писмения отговор, като не представя нови доказателства и няма доказателствени искания. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град, е отхвърлил изцяло, като неоснователни, исковете с правно основание чл. 1 от ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД на А. Л. М. от гр. С., против Столична община и Дирекция за Национален строителен контрол за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на по 108 629,02 лева, от всеки от ответниците или общо 217 258, 03 лева, представляващи наемна цена в размер на 66 883, 28 лева и лихва в размер на 39 211,20 лева за периода 31.12.2000 г. - 15.09.2011 г. за апартамента на бул. "Дондуков", както и наемна цена в размер на 70 427,85 лева и лихва в размер на 40 735, 70 лева за периода 31.12.2000 г. - 25.01.2012 г. за апартамента в ж. к. "Дианабад". За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Със заповед № РД-09-305 от 31.10.1995 г. кметският наместник на ТОА "Л." е одобрил Частично изменение на застроителния и регулационен план (ЧИЗРП) и Частичен кадастрален застроителен и силуетен план (ЧКЗСП) за парцели XI-34, XIII-37, XIV-38, XV-39 и III-35, 36, кв. 70, м. "Л.", както и Частично изменение на регулационния план за парцели XI-34, XIII-37, XIV-38, XV-39 и III-35, 36, кв. 70, м. "Л.". С решение № 3241/18.05.2000 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 902/2000 г. е отменена заповед № РД-09-305 от 31.10.1995 на кметския наместник на ТОА "Л.". По делото е приложено и разрешение за строеж № 102 от 29.12.1995 г. за жилищна сграда на ул. "Н." №... в гр. С. и протокол № 22/14.04.1998 г. за строителна линия и ниво. Установено от съда е, че правото на собственост върху партерния етаж от двуетажната сграда с тавански етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, клозет и помещение под стълбището на ул. "Н." №... в гр. С. е придобито въз основа на протокол за съдебна спогодба по делба от 2.08.1962 г. от наследодателя на касационния жалбоподател, Л. А. М., починал през 1987 г. и наследен от А. М., неговата майка К. Х. М. (починала съгласно акт за смърт № 44 от 27.01.2010 г. на 25.01.2010 г.) и неговата сестра М. М.. От правна страна съдът е установил, че строежът в УПИ XIII-37 е извършен въз основа на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, които не са били отменени по предвидения в закона ред - чл. 126 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), респективно по реда на глава десета от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ). Съдът е изложил и подробни изводи за условията и реда предвиден в закона, по който се установява незаконно строителство, както и неговото отстраняване, като е приел, че както разрешението за строеж, така и заповедите за установяване и премахване на незаконен строеж са индивидуални административни актове и редът за тяхната отмяна е установен в АПК, респективно в отменения Закон за административното производство. Приел е, че в конкретния случай настоящият касатор не се е възползвал от този ред за оспорване и отмяна на административния акт. Относно възражението на ищеца, че заповед № РД-09-305 от 31.10.1995 г. кметският наместник на ТОА "Л." е отменена като незаконосъобразна с цитираното по-горе решение на ВАС, решаващият съд е приел, че строежът не е извършен въз основа на заповедта за одобряване на подробен устройствен план, а въз основа на неоспорени разрешение за строеж и одобрени архитектурни проекти, като строежът е въведен в експлоатация по предвидения в закона ред и е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа. При така установената фактическа обстановка, съдът е извел правният извод, че не е налице незаконосъобразен акт действие или бездействие на касационните ответници по делото, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпените вреди и е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно неизпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага изводът, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. Законосъобразно съдът е приел, че строежът е УПИ XIII-37 е извършен въз основа на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж № 102 от 29.12.1995 г. за жилищна сграда на ул. "Н." №... в гр. С. и протокол № 22/14.04.1998 г. за строителна линия и ниво, които не са били отменени по предвидения в закона ред - чл. 216 от ЗУТ. Изводът на съда, че наличието на влязло в сила строително разрешение и въвеждането в експлоатация изключват квалификацията на строежа в съседния на ищеца имот като незаконен, е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Обстоятелството, че заповед № РД-09-305 от 31.10.1995 г. на кметският наместник на ТОА "Л." е отменена като незаконосъобразна с решение на Върховния административен съд, в случая е ирелевантно за ангажиране отговорността на ответниците по касационната жалба по чл. 1 от ЗОДОВ. Тази заповед сама по себе си не е предизвикала неблагоприятни последици за ищеца, доколкото отмяната на плана за регулация и застрояване не е послужил като основание за отмяна на одобрените строителни книжа, въз основа на които е изпълнено строителството в съседния на касатора имот. От изложеното по безспорен начин се налага правният извод за липсата на пряка причинна връзка между отменената като незаконосъобразна заповед № РД-09-305 от 31.10.1995 г. на кметският наместник на ТОА "Л.", с настъпилите за ищеца вреди. Като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касационния ответник по делото, Столична община следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за сумата от 300 лева, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,