Решение № 14286 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4557/2016 г.

Решение № 14286 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4557/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Л. Ж.. Жалбата е против решение № 2 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 509/2015 г. на Административен съд Р.. С него е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-180-6500-4342 от 28.09.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със същото решение е изпратено делото като преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по заявление с УИН 18/160414/62708 от 10.04.2014 г. на В. Г. Д. за подпомагане за кампания 2014 г., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - В. Г. Д., чрез пълномощника си адв. А. Ж., с отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и представена с писмена защита с характер на писмени бележки, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник В. Г. Д. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-180-6500-4342 от 28.09.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него по подадено от В. Г. Д. заявление за кампания 2014 г. с УИН 18/160414/62708 от 10.04.2014 г., е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемата за преразпределително плащане /СПП/, както и са наложени санкции за бъдещ период - по СЕПП в размер на 430,37 лв. и по СПП в размер на 190,05 лв. С обжалваното решение № 2 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 509/2015 г. на Административен съд Р., е отменено оспорваното уведомително писмо. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по направена и допустима от закона делегация. Същият бил издаден и в предвидената от закона писмена форма. Административният съд е приел обаче, че административният орган не е посочил на какво основание заявения за подпомагане парцел е недопустим. Посоченото в протокола за теренна проверка "пустееща земя", не било документирано и доказано. Липсвало конкретизация за пустееща земя на процесния БЗС, за същия не било изследвано какъв е неговия начин на трайно ползване. Липсата на доказателства относно фактическото състояние на декларираната земеделска земя към м. октомври 2014 г. не можело да бъде преодоляно по пътя на събиране на доказателства в съдебното производство. Затова първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е доказал по категоричен начин несъответствието на заявените за подпомагане площи с нормативните изисквания за допустимост на площите за подпомагане. Административният орган в противоречие на чл. 146, т. 4 от АПК и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП се бил позовал само на приетия допустим слой, без да са налице доказателства за основанията за невключването на площите в специализирания слой. Затова административният съд е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на чл. 9 и сл. от отменената, но действала към него момент Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /Наредба № 5/2010 г./. Освен това уведомителното писмо било издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила и изискванията за формата на акта /липсващи мотиви, обосноваващи взетото от органа решение по случая/. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че на касационния ответник е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Тези разпоредби предвиждат Разплащателната агенция да намали размера на плащането или да откаже плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, т. 6 - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП за съответната година. В случая действително е установено, че заявените за подпомагане площи не са били включени в специализирания слой за 2014 г. година. Но за изключването им от специализирания слой не е осъществен съдебен контрол за законосъобразност. Касационният ответник единствено е упражнил правото си по чл. 16в, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, да подаде възражение срещу невключване със заповед № РД 09-807/5.12.2014 г. на Министъра на земеделието и храните на парцел 55988-2-2-1 в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Същевременно при упражнения от административния съд контрол относно наличието на т. 4 от чл. 43, ал. 3 на ЗПЗП съдът е установил отсъствието на това основание за отказа от финансово подпомагане. И тъй като основанията за отказа от финансово подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП са идентични с невключването на спорния парцел в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", те разколебават и приложението на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. В случая се установява, че единственото основание административният орган да приеме, че процесния парцел 55988-2-2-1 е недопустим за подпомагане са констатациите в протокола за теренни проверки № RSE-06-BR-13534/22.10.2014 г. За извършване на теренната проверка не се уведомява земеделският производител /касационния ответник/ и той не е присъствал при извършването й. В съставения протокол от теренната проверка е отразено, че за физически блок (ФБ) с № 55988-2 е налице чл. 9 /вероятно от действащата към него момент Наредба № 5/2010 г./, като е посочено словесно "не е извършвана земеделска дейност върху площта през съответната стопанска година (пустееща земя)". Към този протокол за ФБ № 55988-2 са приложени и четири снимки, от които е видно, че за заснетото действително отсъстват дървета, а земята е пустееща. Но тази проверка касае ФБ № 55988-2, като от снимките не може да се направи извод, че заснетото отразява състоянието на целия ФБ, част от който е спорния парцел 55988-2-2-1. В действителност за парцел 55988-2-2-1 е безспорно установено, че е засят с орехови дървета. Той е заявен за подпомагане с код 223010, който е за трайни насаждения орехи. Според приложената по делото скица от 10.04.2014 г. имотът отново е отразен като засят с орехи. Освен това по делото е приложено и Сертификационно писмо от 3.10.2014 г. от сертифициращ орган "Л." ООД, в който е отразено, че при извършена инспекция последно на 25.09.2014 г., е констатирано, че дейността е в съответствие с Регламент /ЕС/ № 889/2008 г. и Наредба № 1/2013 г. на МЗХ. В това сертификационно писмо е отразено, че имот 55988-2-2-1 е с начин на трайно ползване орехи, които са със статус "в преход". При това положение явно е, че снимките към теренната проверка не отразяват спорния парцел 55988-2-2-1, тъй като на тях е заснета пустееща земя, не и орехови дървета. Затова не може да се приеме, че констатацията в протокола за теренна проверка отразява и състоянието на спорния парцел 55988-2-2-1. Следва да се посочи, че спорният парцел 55988-2-2-1 е бил включен в допустимия за подпомагане слой през предходната 2013 стопанска година, както и през следващата 2015 стопанска година. Изключването на този парцел е само през 2014 стопанска година въз основа на теренната проверка, за която не може да се приеме, че отразява действителното му състояние. Най-малкото защото няма как през 2013 г. имотът да е засят с орехови дървета, през 2014 г. да е пустееща земя, а през 2015 г. отново да е с орехови дървета. С оглед на това правилно административният съд е приел, че не са били установени основанията по чл. 9 от Наредба № 5/2010 г. (отм.) за недопустимост за подпомагане на парцел 55988-2-2-1. Затова уведомителното писмо правилно е отменено и преписката е върната на административният орган. Затова обжалваното решение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този извод на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с представения договор за правна защита и съдействие. Затова касаторът следва да заплати в полза на ответника по делото направените от него разноски по делото в размер на 340 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,