Решение № 69 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 184/2015 г.

Решение № 69 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 184/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н. чрез пълномощника му адвокат Д. П. против решение № 1358 от 14.10.2014 г., постановено по гр. д. № 1617 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2342 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 1406/2006 г. на Районен съд-Варна, ХХ състав за извършване на съдебна делба по реда на чл. 292 ГПК (отм.), като в дял на Н. П. Н. е поставен гаража на сутеренния етаж под дневната на първия етаж в сградата в [населено място], [жк], [улица], а в общ дял на З. Т. Н., В. К. Н. -Д., Г. К. Н. и К. К. Н., чрез неговата майка и законен представител Г. Д. К. - апартамент на първия етаж от жилищната сграда в[жк], [улица], като е присъдено уравнение на дела на Н. П. Н. и е определена дължимата държавна такса върху стойността на дела на всеки съделител. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода, че е допустима делба по колена, въпреки че съсобствеността не е възникнала само от наследяване.. Ответниците по касационната жалба З. Т. Н., В. К. Н. -Д., Г. К. Н. и К. К. Н., чрез неговата майка и законен представител Г. Д. К. не са подали писмен отговор в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразяват становище в настоящото производств С определение № 69 от 18.02.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: за способът, по който следва да се извърши съдебна делба, когато имотите са по-малко от броя на съделителите, но броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността не е възникнала само от наследяване. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е съществен за настоящия правен спор, по който за да постанови решението си, окръжният съд е констатирал, че Н. Н. и К. Н. са придобили по * ид. ч. от имотите по наследяване от В. и П. П., а останалата * ид. ч. е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от К. Н. и съпругата му З. Н. от В. и П. П. чрез договор за издръжка и гледане през 1992 г. В хода на втората фаза на делбеното производство е починал К. П. Н. и в правата му са конституирани наследниците му З. Т. Н., В. К. Н. -Д., Г. К. Н. и К. К. Н., чрез неговата майка и законен представител Г. Д. К.. Н. П. Н. е поискал делбата да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан; З. Т. е заявила възлагателна претенция, Г. Н. и В. Н. - чрез възлагане на имотите в дял на З. Н. и дъщерите й, а К. Н. - чрез публична продан. При тези данни е направен извод, че най подходящо е делбата да се извърши по реда на чл. 292 ГПК-отм., при който основната предпоставка е да има достатъчно имоти, за да могат да се съставят реални дялове за всички съсобственици самостоятелно или по колена. В случая е налице самостоятелен дял за Н. Н., а З. Н. и останалите, коституирани по реда на чл. 120 ГПК-отм. наследници могат да получат единствено общ дял. Прието е, че възможността всеки наследник да получи дела си в натура е налице не само когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, съответстващи на броя на колената, към които съделителите принадлежат или при групиране на съделителите. Прието е, че в случая това разрешение намира приложение, макар ситуацията да е усложнена с оглед наличието и на дял в съпружеска имуществена общност на починалия съделител, тъй като съпругата като наследник с оглед определените при допускане на делбата квоти, включващи и самостоятелна такава за К. Н., следва във всички случаи да получи общ дял с останалите наследници. Изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване. В приложеното от касатора решение № 138 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 609/2011 г. на I г. о., както и в решение № 904/20.11.2009 г. по гр. д. № 3873/2008 г., V г. о., решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. I г. о., решение № 634/04.12010 г. по гр. д. № 1378/2009 г. I г. о., решение № 171/26.05.2010 г. по гр. д. № 4171/2008 г., IV г. о., решение № 493/18.06.2010 г. по гр. д. № 3861/2008 г., III г. о. на ВКС. е дадено тълкуване, че когато броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване, делбата следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни парично /чл. 69, ал. 2 от ЗН/. В настоящия случай съсобствеността не е възникнала само от наследяване, тъй като наследодателите В. и П. П. са притежавали * ид. ч. от делбеното имущество, след като през 1992 г. са се разпоредили с другата * ид. ч., придобита в режим на съпружеска имуществена общност от К. Н. и З. Н. и следователно делбата не може да бъде извършена по колена. С оглед изложеното атакуваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като видно от съдебно-техническата експертиза делбените гараж и жилищен етаж са неподеляеми с оглед броя на съделителите, то на основание чл. 288, ал. 1 ГПК-отм. делбата следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан. З. Т. Н., В. К. Н. -Д., Г. К. Н. и К. К. Н., чрез неговата майка и законен представител Г. Д. К. следва да възстановят на Н. П. Н. направените във въззивното и касационното производство разноски в размер на 520.87 лв. Съдът констатира, че при постановяване на определение № 60 от 18.02.2015 г. погрешно е определил дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса. Държавната такса при обжалване на решение по извършване на съдебна делба е върху стойността на дела на съделителя-жалбоподател или в случая дължимата сума е * от 923.73 лв. или 461.87 лв. Съдът е определил и Н. Н. е внесъл държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв., поради което същият е останал задължен със сумата 436.87 лв., която следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение