Решение № 8863 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 864/2020 г.

Решение № 8863 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 864/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ММ Агрохолдинг" ООД (Дружеството) срещу решение № 2237 от 06.11.2019 г. по административно дело № 909/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо (УП) изх. № 02-160-2600/1812 от 15.02.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното от него уведомително писмо бъде отменено като незаконосъобразно – постановено в нарушение на изискванията за форма – непосочени фактически основания, като претендира и заплащане на направените деловодни разноски. Изложените в жалбата твърдения за неправилност на изводите на съда за законосъобразност на административния акт са доразвити в представени писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – Заместник – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати се него. Разгледано по същество същото е неправилно. Първоинстанционният съд след извършената проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК приема, че актът е законосъобразен при липсата на което и да от основанията по чл. 146 АПК, но този извод и направен без да са обсъдени задълбочено всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. На първо място следва да бъде посочено, че решението на съда е постановено при неспазване на изискванията за формата и съдържанието му, посочени в Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на Върховния съд, което не е отменено или обявено за загубило действие и по конкретно на разпореденото в т. 3 относно мотивировъчната му част, която следва да съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като същите следва да бъдат точни, ясни и убедителни. В случая въпреки, че подробно е пресъздадено съдържанието на приложените доказателства и приложимата нормативна уредба липсва ясен точен и убедителен отговор на поставените важни и съществени въпроси за решаване по делото. Съдът е обсъдил доказателствата избирателно, като част от същите не са обсъдени, а друга са обсъдени повърхностно, а на трето място доколкото настоящият състав констатира, подробно са събрани и обсъдени доказателства, неотносими към предмета на спора. Така установеното е довело до непълно установяване на релевантната фактическа обстановка и съответно е довело до постановяване на обжалвания съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Пловдив е УП изх. № 02-160-2600/1812 от 15.02.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което дружеството е уведомено, че подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 16.31.0517/75418 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -2020 г. за 2017 г. е отказано субсидиране - органът да е посочил, че оторизираната субсидия е в размер на 0 лева, като посочената сума за получаване(?!) е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол "ИСАК" след извършване на административни и други проверки на място, съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните по подаденото заявление, които са сравнени с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на тази мярка за посочения период. При това, въпреки неясния изказ на административния орган следва извод, че с оспореното УП е постановен отказ за плащане по подаденото от Дружеството заявление за 2017 г., която е трета от заявения от него ангажимент по посочената мярка. От съдържанието на приложените към УП в табличен вид данни и обясненията към тях се установява, че причина за отказа е отразеното в Таблица - Площи с неспазени базови и други изисквания, в която в колона 12: "Заявената от кандидата биологична дейност не се различава от тази, установена от контролиращото лице" за всички заявени парцели е посочено "не", като в обясненията към таблицата органът е цитирал относимата нормативна уредба в тези случаи, но липсва изложение на установени факти, както и категоричен извод за допуснато от страна на Дружеството нарушение. По-конкретно изложение органът посочва в обясненията към Таблица с изчисление на финансовото подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" към колона 10, че неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата дейност са били установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставена информация на ДФЗ – РА от външни институции съгласно чл. 49 от Наредба № от 24.02.2015 г., както и чрез проверка на място от Техническия инспекторат към РА. В контролния лист от извършената проверка на място били посочени конкретните неспазени изисквания за управление, като за резултатите от проверката на място и за изискванията за управление, кандидатът бил уведомен с уведомително писмо (като същото не е посочено с индивидуализиращи данни). В изложеното обяснение по колона 12 органът сочи, че установеното неспазване в текущата на всички базови изисквания по управление, засягащи над 50 % от заявените за подпомагане площи, които се изчисляват като сборът от всички площи, за които е констатирано неспазване на базово или друго изискване и/или изискване по управление се раздела на декларираната площ по съответната дейност. В обяснението към колона 15 е посочено: "санкция в лева наложена съгласно раздел V "Намаление при неспазване на базови изисквания за управление за направленията по мярка 11 "БЗ" от ПРСР 2014-2020" буква "а" направление "Биологично растениевъдство", буква А "Базови изисквания" от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. " В обясненията към останалите колони не се съдържат конкретни факти и обстоятелства, установени от органа, а са цитирани нормативните изисквания. От доказателствата по делото не се установява наличие на проверка от Технически инспекторат, тъй като в тази насока не са представени доказателства. Освен това от представените от МЗХГ таблици за Въведени данни в система за въвеждане на данни от външни институции за кампания 2017 относно състоянието на парцели под контрол за кампания 2017 г. за оператора "ММ Агрохолдинг" ООД се установява, че те са въведени от Институт за контрол на биологични продукти акционерно дружество с фирма "БИО ЕЛЛАС" на 04.12.2017 г., като няма данни в какво качество е направило това. При това от съдържанието на акта не може да бъде установено какво конкретно нарушение, извършено от Дружеството е констатирано от страна ДФЗ – РА, за което на същото е отказано плащане по подаденото от него заявление. Ето защо настоящият състав счита, че изводът на АС Пловдив за постановяване на акта в предвидената от закона форма е неправилен. При липсата на конкретните изисквания в специалните норми, относими към случая относно формата на акта в случая са приложими тези по чл. 59, ал. 2 АПК, а от така установеното съдържание на акта категорично не се установява изпълнение на тези по т. 4 и т. 5, при което е налице отменителното основание чл. 146, т. 2 АПК. От приложената от органа преписка са установява, че са приложени всички документи, подадени от Дружеството във връзка със заявлението за подпомагане 2017 г., които в случая установяват единствено подаване на заявлението и заявените за подпомагане земеделски площи, като същите не отразяват обстоятелства, които биха могли да установят конкретното нарушение, за което е наложена санкция на оператора. Относимият към предмета на спора факт, който се установява от тези доказателства е, че операторът е имал сключен договор за контрол и сертификация № 001537 от 28.02.2015 г. с "БИОАГРОЧЕРТ Италия България" ЕООД, в качеството му на Орган за контрол и сертификация с кодов № BG – BIO -13 и заповед № РД-09-1289/05.11.2012 г. 70-5193/05.11.2012 г. на Министъра на земеделието и храните. По делото допълнително са представени доказателства от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). От същите се установява, че на 31.05.2019 г. експерт от дирекция "Растителна защита и биологично производство" уведомява, директорите на дирекции "Правна" и "Развитие на селските райони", че съгласно въведената на 26.05.2017 г. информация в базата данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин на оператора "ММ Агрохолдинг" ООД са наложени следните мерки: мярка 5. 1 за нарушение с код 4. 10 и мярка 5. 2 за нарушение с код 4. 2 от Приложение № 3 на Наредба № 1/2013 г. (отменена) – т. е наложени от контролиращите лица към оператора в системата за контрол и по-конкретно - 5. 1. Предписание за предприемане на корективни действия от страна на оператора при установени пропуски или нередности, които не засягат биологичното състояние на продукта, с определяне на срок не по-дълъг от 10 дни, в който предписанието следва да бъде изпълнено (за стопанства в преход и стопанства, преминали периода на преход); и 5. 2. Налагане на забрана за пускане на определена партида на пазара като биологична и премахване или забрана за позоваване на термините, указващи биологичен метод на производство в етикетирането й, до отстраняване на несъответствието, при установена нередност по отношение на съответствието с изискванията на биологичното производство само за определената партида. Мярката се налага в случаите, когато засегнатата партида не е пусната на пазара. От писмо с изх. № 10-583/08.06.2017 г. на директора на дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" в МЗХГ, адресирано до Изпълнителния директор на ДФЗ – РА относно съобщение по електронна поща от "Биоагричерт Италия България" ЕООД за наложена мярка 5. 4 (която гласи Отнемане на документа (сертификата) по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и налагане на забрана на оператора да извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време, който се съгласува с компетентния орган, съгласно чл. 30, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 834/2007 в случаи, когато бъде установено тежко нарушение или нарушение с траен ефект, със задължително писмено уведомяване на клиентите на оператора от негова страна относно наложената мярка., съгласно чл. 40, ал. 6 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологичното производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрол върху производството и етикирането уведомява същия за така наложената мярка при установена употреба на неразрешени в биологичното производство продукти за растителна защита и на основание чл. 33, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. на Дружеството е наложено стартиране на нов преходен период за всички парцели, които към момента на установяване на нарушението са били в преход и елиминиране на всякакво позоваване на метода на биологичното земеделие за всички парцели преминали периода на преход в стопанството на оператора "ММ Агрохолдинг" ООД. Към преписката е приложено и съобщение от Комитета по сертифициране Федерико ди Биазе на бланка на BioAgriCert с посочване "Протокол № 129 от дата 01.06.2017 г. " до "ММ Агрохолдинг" ООД, с което се съобщава, че относно несъответствие – "4. 9", съгласно Наредба № 1/2013 – употреба на неразрешени продукти за растителна защита, установено с лабораторен анализ от дата 31.05.2017 г. са разпоредени санкции – мярка 5. 4, съгласно Наредба № 1/2013 г., посочени са мерки за отстраняване на несъответствието, даден е срок от 15 работни дни да се представи анализ на причините и съответните корективни действия, които ще бъдат предприети, за да не възникват аналогични ситуации, чиято ефективност ще бъде преразгледана на следващата проверка. В писмото е посочено, че евентуалното обжалване на наложените мерки трябва да бъде представено в срок от 15 дни от получаване на това писмо (за което няма данни) пред Комитет по жалбите (CRI). По делото е останал неизяснен въпросът в какво качество подателят на това писмо уведомява оператора за наложените санкции, доколкото липсват доказателства за статута на същия и наличие на правоотношения с оператора. Установяването на компетентността на подателя на писмото да предприема корективни действия е задължение на административния орган, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, но за това не са представени доказателства, въпреки дадените указания от съда в разпореждането от 29.03.2019 г. (л. 18). отделно от това по делото не е установено и съществуването и компетентността на органа който е посочен като възможна инстанция за оспорване на резултата. Описаното в това писмо като установено нарушение е въз основа на цитирания в него лабораторен анализ от 31.05.2017 г. на лаборатория "Приморис България" АД. От съдържанието на същото (л. 298-299) с № 17.00.1474(в което е посочено, че съдържа 8 страници, но са представени две от тях) се установява, че през периода 26. 05. - 31.05.2017 г. е извършен анализ на проба с № 598388, при което е установено наличие на DEET(N. N – diethyl-M-toluamide) 0, 12 mg/kg, flutriafol 0, 0030 mg/kg, imazamox 0, 14 mg/kg и вещество, което не може да бъде възпроизведено, поради перфориране на страницата с концентрация 0, 0045 mg/kg. От представените (нечетливи) копия от документи, съставени от "Биоагричерт Италия България" ЕООД се установява, че на 23.05.2017 г. в 17, 00 часа са взети проби от култура слънчоглед - 25 листа от парцел 0051012 с площ 2, 2716 ха с идентификационен код на пробите 001573230517 РА07 и с № 598388; 538389; 598390 и 598393. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от представените по делото писмени доказателства не се установява парцел с такъв номер – било ЕКАТТЕ, било от ИСАК да фигурира като заявен за подпомагане за 2017 г. от Дружеството или да е посочен в приложените таблици, част от оспорения административен акт. От така установеното следва, че направеното от "Приморис България" АД изследване през периода 26. 05. - 31.05.2017 г. изследване е на първата от посочените в протокола от 23.05.2017 г. четири проби. Въпреки, че резултата от анализа е станал известен най-рано на 31.05.2017 г., тъй като липсват данни кой е възложил на посоченото АД да извърши пробите и съответно на кого е съобщен резултата от анализа им на 25.05.2017 г. "Биоагричерт Италия България" ЕООД изготвя М 215 Инспекторски доклад за производство, в който е отразено, че има мотивирани съмнения за употреба на неразрешение продукти и на 26.05.2017 г., като се твърди, че въвежда данни в информационната система за тези нарушения. Същевременно от представените доказателства се установява, че в МЗХГ е постъпило и изследване направено на 09.08.201 г. на клиент с № 001573230517 РА07 (посоченият в протокола за вземане на пробите) и № на проба 598383, в която е открито наличие единствено на DEET(N. N – diethyl-M-toluamide) 0, 674 mg/kg. При съпоставка с отразеното в протокола за вземане на проби от " Биоагричерт" ЕООД се установява, че посочената проба е една от взетите – тази която е предназначена за оператора. При това развитите доводи в решението, че операторът е разполагал с контролна проба, но не я е представил за изследване будят недоумение. Наличието на това лабораторно изследване и то от лаборатория, за която по делото са представени доказателства, че е сертифицирана, каквито доказателства липсва за "Приморис" АД, чийто резултати са кредитирани и съобщаването му на МЗХГ с копие от обжалване на протокол № 129 от 01.06.2017 г. за несъответствие по т. 4. 9 съгласно Наредба № 1/2013 г. – употреба на неразрешени продукти за растителна защита, установен с лабораторен анализ на лаборатория "Приморис България" АД чрез пощенски оператор ЕКОНТ на 29.06.2017 г. и допълнително представеното придружително писмо по № 70-2648/29.06.2017 г. по описа на МЗХГ, с което са му предостави резултатите на Агролаб и липсата на произнасяне от страна органа до постановяване на оспорения пред АС Пловдив административен акт - УП обосновава извод за постановяване на акта при допуснато нарушение на административно производствените правила по чл. 35 и 36 АПК. Цитираните текстове задължават органа да постанови акта си след пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като същия следва да събере доказателствата служебно. Подаденото от оператора обжалване на констатациите при осъществения контрол от страна контролиращата страна "Биоагричерт Италия България" ЕООД по реда на чл. 40, ал. 3 и ал. 5 и чл. 41 от Наредба № 1/2013 г. обосновава извод, че в случая е следвало да бъде осъществена контролна проверка по реда на чл. 47, ал. 7 и чл. 48 от цитираната Наредба № 1/2013 г. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства това да е било направено освен декларативно посоченото в акта, че същият е постановен след извършена проверка на място от Технически инспекторат. При така установеното настоящият състав намира, че изводът в оспорения административен акт за наличие на неспазени базови изисквания по чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е необоснован и не се установява по безспорен начин. Отделно от това в акта е посочено, че санкцията е наложена и за нарушение на изисквания на Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСРС 2014 - 2020 г., която е утвърдена със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-233/12.03.2018 г., при което доколкото органът приема, че операторът е извършил нарушение през 2017 г. същата е неприложима в случая. Така установеното обосновава извод за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено. С оглед установеното от доказателствата постановяване на административния акт при допуснати нарушения на изискванията за формата на акта, на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на закона следва бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което обжалваното УП бъде отменено, а преписката върната на органа за ново разглеждане, при което следва органът в хода на новото производство да установи в пълнота относимите за спора факти и обстоятелства, при спазване на административнопроизводствените правила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател направените деловодни разноски в хода на съдебното производство в размер на 5420 лв., от които заплатени държавни такси за първоинстанционното и касационно производство в размер на общо 420 лв. и хонорар за един адвокат в размер на 5000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение