Решение № 190 от 16.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 511/2010 г.

Решение № 190 от 16.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 511/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от ищеца А. М. Николов в качеството си на едноличен търговец с наименование ЕТ "Д. - А. М." от гр. С. Загора молба за отмяна на влязлото в сила решение № 5/6.01.2010 г. по т. дело № 284/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, Т. отделение. Молителят прави оплакване, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи правото на защита, вследствие на което молителят е лишен от възможност да участва в делото и да защити правата и законните си интереси. Излага доводи, че с всички свои действия и бездействия адв. М. И. Г. е лишила молителя от възможността да участва в делото и да защити правата си - адв. Г. не се е явила в съдебни заседания, проведени на 28.09.2009 г. и 16.11.2009 г., не е уведомила молителя, че по делото са конституирани като главни страни Н. С. К. и Е. Т. И., които са предявили срещу първоначалните страни установителни искове за собственост на двата автомобила, въпреки, че адв. Г. е уведомявана с призовки за хода на делото, същата е заявявала на молителя, че по делото няма развитие. Направено е искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответниците Д. Е. С. в качеството на едноличен търговец с наименование ЕТ "Д. - Д. С.", Н. С. К. и Е. Т. И., тримата от гр. С. Загора не изразяват становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 от ГПК /решението е постановено на 6.01.2010 г., поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 23.02.2010 г., а молбата за отмяна е подадена на 26.03.2010 г./ и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани. В настоящия случай молителят - ищец в първоинстанционното производство е упълномощил адв. М. И. Г. да го представлява и защитава по гр. дело по описа на Районен съд С. Загора по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции, както и в производство за отмяна, включително и с правата да признава исканията на противната страна, да се отказва от исканията или да ги намалява, увеличава и изменя, да сключва спогодба и преупълномощава и други адвокати с правата по даденото пълномощно. Ищецът е посочил съдебен адрес за връчване на книжа адресът на процесуалния си представител. След отстраняване на недостатъците на исковата молба с посочване стойността на процесните автомобили Старозагорски районен съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд С. Загора. Препис от определението за прекратяване е връчен на адв. г. В производството пред Окръжен съд С. Загора на 31.07.2009 г. са постъпили искови молби от Н. С. К. и Е. Т. И. срещу Д. Е. С. като ЕТ "Д. - Д. С." и А. М. Николов като ЕТ "Д. - А. М." за признаване за установено, че Н. К. е собственик на лек автомобил "Шевролет Авео" 1,4, рег. № СТ 8588 СК, а Е. И. - собственик на лек автомобил "Шевролет Авео" 1,4, рег. № СТ 8226 СК. В исковите молби са направени искания за конституиране на посочените трети лица като главно встъпили страни в процеса. Ищецът е уведомен за постъпилите от третите лица искови молби чрез процесуалния си представител на 15.09.2009 г. С молба от 25.09.2009 г. ищецът е оттеглил предявения срещу Д. Е. С. като ЕТ "Д. - Д. С." иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и производството по този иск е прекратено с определение от 28.09.2009 г. Ищецът - ответник по предявените от главно встъпилите лица искове е уведомен за съдебните заседания за 28.09.2009 г. и 16.11.2009 г. чрез адв. М. И. Г., но не се е явил в заседанията лично, нито е изпратил представител. Постановеното от първоинстанционния съд решение е връчено на процесуалния представител на ищеца - ответник по исковете на главно встъпилите лица. При така установената фактическа обстановка, не са налице визираните в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Неоснователен е доводът, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи правото на защита, вследствие на което молителят е лишен от възможност да участва в делото и да защити правата и законните си интереси. Връчването на съобщенията се е извършвало по реда на чл. 45 ГПК чрез процесуалния представител на ищеца - ответник по предявените от главно встъпилите лица искове. Обстоятелството, че адв. М. И. Г. не се е явила в проведените на 28.09.2009 г. и 16.11.2009 г. съдебни заседания и не е уведомила молителя, че по делото са конституирани като главни страни Н. С. К. и Е. Т. И., които са предявили срещу първоначалните страни установителни искове за собственост на двата автомобила, не обуславя наличие на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не представлява средство за отстраняване на пропуск на страната, резултат на бездействието на упълномощения от нея процесуален представител, респективно на лицето, получило съобщенията по делото като съдебен адресат. Неоснователен е доводът, че с оттеглянето на иска по чл. 19, ал. 3 ГПК правата на адв. М. Г. като процесуален представител са прекратени. Оттеглянето на първоначалния иск не е основание за прекратяване на представителната власт на пълномощника. Съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е заявил. В хипотезата на учредяване на представителна власт също е от значение съдържанието на конкретното пълномощно. Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозитарни разноски и преупълномощаване, а за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно /чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ГПК/. В настоящия случай издаденото от А. М. Николов като ЕТ "Д. - А. М." на адв. М. Г. пълномощно има характер на общо пълномощно с изрично упълномощаване и по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК. Извършването на съдопроизводствени действия по конкретното дело е насочено към учредяване, развиване и завършване на исковия процес. Процесуалните действия на ищеца, респективно неговия процесуален представител включват освен извършването на действия по представянето и събирането на доказателства, също и подаването на отговор срещу предявен от ответника насрещен иск, срещу предявени от главно встъпилите трети лица срещу първоначалните страни искове, както и искане за конституиране на трето лице помагач и предявяване на обратен иск срещу него. Поради изложените съображения и с оглед факта, че адресът на адв. М. Г. е посочен като съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения, настоящият съдебен състав счита, че с връчване на съобщенията на процесуалния представител молителят е бил надлежно призован в производствата пред Старозагорски районен съд и Старозагорски окръжен съд. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение